Волфганг Рутенсторфер започва кариерата си в OMV през 1976 г., когато компанията е най-големият енергодоставчик в Централна Европа. През 1992 г. той влиза в управителния й съвет, от 1997 до 1999 е държавен секретар в министерството на финансите. През 2000 г. Рутенсторфер се връща в OMV, а две години по-късно е избран за генерален директор.
Рутенсторфер иска да засили позициите на компанията в Източна Европа, без обаче да изпадне в зависимост от Русия. Един от начините е чрез газопровода "Набуко", който трябва да мине и през България.
- Господин Рутенсторфер, ако газопроводът "Набуко" не достигне Западна Европа, ще стане ли и във вашия кабинет неуютно и студено?
- Нещата не са толкова драматични. Въпросът е своевременно да открием алтернативни газови ресурси за Европа. Мисля, че тръбопроводът ще изпълни задачата си.
- Строежът трябва да започне през 2008 г. Може ли графикът все още да се спази?
- Това продължава да бъде наша цел. Ако не можем да спазим графика, тогава първият газ също няма да потече през 2012 г., както е планирано.
- Къде може да се провалите?
- Не разглеждаме въпроса за провал, а как можем с нещо да помогнем. Но "Набуко" е комплексен проект. Във финалния етап на строежа по 30 млрд.. куб.м газ трябва да се транспортират от Иран, Ирак, Египет и Афганистан през Турция и Източна Европа до западните държави.
Ние действително сме водещ, но в крайна сметка само един от шестте партньора в консорциума, който развива проекта. Естествено има по-стабилни региони от Близкия изток и, разбира се, процесът на разбирателство сред партньорите невинаги е лесен.
- Имате ли поне подкрепата от Брюксел?
- Получаваме многобройни признания от Брюксел, че ЕС подкрепя проекта. В скоро време дори трябва да бъде избран и координатор на ЕС за "Набуко".
- Ако не е проблемът с Брюксел, тогава може би с Русия? "Газпром" вече планира конкурентен проект "Южен поток".
- Не смятам "Южен поток" за конкурентно трасе, а за допълнение. "Набуко" и "Южен поток" могат да се слеят в България и оттам газът да се разпределя в западна посока. "Южен поток" не може да промени значението на "Набуко".
- "Газпром" проявява ли интерес да се включи в "Набуко"?
- "Газпром" не са идвали при нас.
- Всъщност отдавна трябваше да се присъедини още един партньор - "Газ дьо Франс" (Gaz de France). "Газпром" ли блокира разговорите?
- Досега в консорциума е нямало повод да решаваме за още един партньор.
- Какво е вашето мнение?
- "Набуко" трябва да послужи за разработване на допълнителни газови доставки за Западна Европа освен тези от Русия. Искаме да диверсифицираме снабдяването. От друга страна, Русия е и остава най-големият играч на пазара на газ.
- Колко голямо е влиянието на Турция върху проекта?
- Каквото каже Турция, вече има тежест. Без Турция "Набуко" не може да се осъществи. Тя е мостът към Близкия изток. И логично е, че страната иска дял от тръбопровода. Турците искат газ на добра цена. Другите проекти като "Южен поток" заобикалят Турция.
В неделя турците гласуваха за нов парламент, сега трябва да решат какво наистина искат.
- Звучи сложно.
- С удоволствие бих добивал газ и пред портите на Виена. Но това няма да е достатъчно.
- Какви биха били последствията, ако "Набуко" умре?
- Алтернатива е Европа да внася повече втечнен газ с кораби. По този вариант вече работим допълнително. Газът се охлажда със скъпоструващ механизъм, за да се транспортира. Но сигурността на доставките не е толкова висока, както с тръбопроводите, тъй като корабите могат да отидат навсякъде.
- За да спасите "Набуко", бихте ли подкрепили например влизане на "Газпром" в OMV?
- С "Газпром" на различни нива поддържаме добри бизнес отношения. Но в момента не стои въпросът за включване на акционерно ниво.
- "Набуко" не е единствената тема, по която срещате трудности. Вашето изявление да преговаряте за придобиване на унгарската МОЛ (MOL) предизвика по-скоро недоволство сред унгарците. Умно ли постъпихте, като оповестихте намерението си?
- Имахме възможност да увеличим дела си в МОЛ от 10% на 18.6%. И го направихме. Виждам цяла редица транзакции в Централна Европа, които ще излязат наяве. Ние сме водещ концерн за газ и петрол в Централна Европа и за да разширим позицията си, трябва да се подготвим за тази вълна на консолидиране. И го правим.
- Засега обаче притежавате само 18.6% от МОЛ. Какво можете да направите с тях?
- Позиционирали сме се добре - ние сме най-големият акционер в компанията. Вместо да разговарят с нас, в MОЛ вероятно се виждат принудени да купуват собствените си акции. Сега те притежават на практика една трета от собствената си компания и всъщност трябваше да отправят оферта за придобиване. Сега пазарът трябва да задава въпроси.
- Кои?
- Например защо едно предприятие се изкупува само. Познавам много малко подобни случаи. Или защо мениджмънтът използва парите на акционерите, за да вдигне скъпа защитна стена.
- Като голям акционер ще настоявате ли и за място в надзорния съвет?
- В момента това не стои на дневен ред.
- Какво ви привлича в МОЛ? Маржът?
- Относително погледнато, МОЛ печели повече от OMV?- Унгарските рафинерии имат някои предимства, които позитивно въздействат върху маржа. Те са свързани директно към руската нефтопроводна система. Така логистиката става изгодна. Компанията обаче извърши и редица правилни ходове.
В точния момент МОЛ създаде възможности за преработване и на тежък нефт. А пък силата на OMV като интегрирана компания е в това да може да използва потенциала на цялата верига от силно интернационализирания добив на нефт и газ, през рафинериите и бензиностанциите до бизнеса с газ. Това създава нужната стабилност на пазарите.
- А можете ли точно да прецените МОЛ? Когато купихте румънската "Петром" (Petrom), очаквахте инвестиционни разходи, които в крайна сметка се оказаха твърде ниски.
- Рафинериите на "Петром" са напълно друг случай. Инвестициите там действително се покачиха. Въпреки това високите цени на петрола ни позволиха да спазим графика и да интегрираме компанията. В Румъния съществува още значителен потенциал. МОЛ е нещо друго, тя не трябва да се преструктурира.
- Какво би получил МОЛ от партньор като OMV?
- Съвместно бихме могли да развием много по-големи проекти. Едно сливане би освободило значителен ефект на синергия.
- А можете ли да си позволите придобиване?
- Нямаме никакви дългове и разполагаме с много кеш.
- Ако се стигне до вдигане на капитала в МОЛ, какво ще направи вашият най-голям инвеститор - австрийската държава?
- Вдигане на капитала в момента не е актуално. Австрийското правителство оповести, че няма да участва в подобен ход. Все пак участието не трябва да пада под 25%, така е законово регулирано. По този начин и с втория голям акционер - International Petroleum Investment Company от Абу Даби, структурата на собственост е стабилна. Не се предвиждат промени.
- Австрийската държава стои ли зад всички операции на OMV?
- За нашите цели и стратегия имаме пълното одобрение на надзорния съвет.
- А усетихте ли достатъчно подкрепа, когато наскоро предприехте дългосрочен проект за добив на газ в Иран и си навлякохте критики от Вашингтон?
- Външната министърка (г-жа Урсула Пласник - бел. ред.) ясно посочи, че Австрия не е 51-ият щат на САЩ. Нищо повече не мога да допълня.
- Смятате ли за подходящо да инициирате бизнес с Иран при сегашната политическа ситуация?
- Не сме действали по момента прищявка. За нас е от значение да гарантираме сигурността на енергийните доставки. И Иран играе важна роля в това.
- Изненада ли ви острата реакция от САЩ?
- Решенията на други страни извън ЕС за нас не са решаващи. Придържаме се към всички валидни за нас международни закони и разпоредби. Освен това трябва да се забележи, че политика понякога не действа така дългосрочно, както бизнесът с нефт и газ. Нашите проекти продължават по 20 години и повече.
Ние и други европейски компании действахме и в Либия, когато страната все още беше в "Оста на злото". Днес Либия отново е ухажвана и ние сме там.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!