Константин Шушулов: Домакинствата трудно ще сменят доставчика си на ток

Либерализацията на пазара на електроенергия в България от 1 юли дойде с по-високо от очакваното поскъпване на тока, искане на големи потребители освобождаването на пазара да се забави и критики към енергийния регулатор, че не са готови всички нови правила. За тези проблеми разговаряме с председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Константин Шушулов.

- Лесно ли стигна Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) до решението за новите цени на електроенергията от 1 юли?

- Не, много трудно. Всички бяха недоволни. Този път по време на обсъжданията най-добре се държаха представителите на бита и на дребния бизнес, които защитаваха интересите им. Те разбраха, че цените малко трябва да се вдигнат. Производителите, НЕК, електроразпределителните дружества оказваха натиск върху комисията в търсене на по-високи цени, за да не стигнат до финансов колапс.

Състоянието на НЕК действително беше тежко, компанията дължеше 70 млн. лв. на производители на електрическа енергия и изплащането на сумата бе отлагано във времето. Ние не сме им признали тези пари с новите цени, но направихме тарифите така, че в бъдеще да не се получават такива неща.

- Как ще коментирате, че решението е в полза основно на НЕК?

- НЕК излезе от ситуацията отново най-недоволна, защото искаше увеличение 24%, а получи едва 13%. При така определените цени се надяваме компанията през тази година да отчете малка печалба от 5-10 млн. лв. заедно с минимален износ.

Комисията не призна редица разходи, като например на НЕК за ПАВЕЦ "Чаира", а на АЕЦ "Козлодуй"- за едно транспортиране на отработило ядрено гориво в Русия. По същия начин подходихме и към ТЕЦ "Бобов дол", която искаше висока цена на енергията заради повишението на въглищата. Подобно е положението с ТЕЦ "Варна" и "Топлофикация - Русе".

Състоянието на енергийната система е особено заради спирането на трети и четвърти блок в атомната централа. В момента там работят само двата хилядника, но това прави управлението на системата тежко.

Причината е, че хилядамегаватовите реактори не позволяват в широк диапазон да бъде регулирано производството и затова ПАВЕЦ "Чаира" трябва да работи почти постоянно, което води до по-големи разходи. С решението си се опитахме да намерим баланс, защото енергийната система е на ръба.

Количеството на енергията в страната не е такова, каквото беше при затварянето на първите два блока, сега няма излишък и резервът е малък.

Излизането от строя на големи мощности може да доведе до липса на електроенергия и необходимост от временен внос, а регионът изпитва недостиг на енергия и вносът обикновено е скъп.

Тази година за пръв път се забеляза синдромът, характерен за САЩ и южните страни - заради ползването на климатиците потреблението на лятна енергия става по-високо, отколкото през зимата. Това явление не беше познато, но през последните дни при високите температури постигнахме товари, по-големи от зимните.

- Има ли опасност от режим на тока, както твърдят от НЕК?

- Не. През лятото се правят ремонти в централите. В момента един хилядник в АЕЦ "Козлодуй" е в ремонт, после ще излезе другият и до октомври ще е така. Но имаме резерви, до 2 месеца ремонтите трябва да свършат.

- Как ще коментирате исканията на големи потребители за плавна либерализация?

- Не е възможно да бъдат приети исканията за отлагане на либерализацията на електроенергийния пазар, защото България изпълнява ангажиментите си към Европейския съюз. От 1 януари беше отворен пазарът за всички големи потребители, които се захранват на високо напрежение, да си избират доставчика.

- Защо увеличихте толкова много цената за преноса?

- Увеличението не можеше да е по-малко, защото според европейските директиви разходите за привилегированите потребители, за изграждане на когенерации и за възобновяемите енергийни източници се поемат от всички потребители.

Единственият начин да се поемат е те да бъдат вкарани в цената за преноса. В противен случай те частично ще се поемат от определена група потребители, например разпределителните дружества или клиентите на НЕК. Изработили сме методика, по която се изчислява цената за преноса с включване на разходите за ВЕИ и когенерации. Ще я обявим на сайта на комисията.

- Кога ще приемате новите правила за търговия?

- Сега пазарът е 24-часов, но в останалите страни има заявки от производители, потребители и търговци за час. Подобни заявки могат да се реализират само при организирането на енергийна борса. В тази насока се работи и се очаква тя да е факт в началото на 2008 г.

Тогава ще бъде намален периодът за предлагане заедно с цените и ще направим пазара европейски. Не всички страни имат собствена борса. Вероятно нашата ще е не само за България, а за Югоизточна Европа.

Появиха се обвинения, че някои държави частично отварят пазара, а ние напълно, което не е вярно. Ние правим частично отваряне на пазара.

Постановихме регулирани цени само за бита и за малките предприятия с оборот под 19.5 млн. лв. и до 50 служители, защото те трудно могат да се включат на пазарен принцип веднага.

Битови потребители, включени на пазарен принцип, в Европа почти няма. Това важи за САЩ, където една и съща компания преминава през различни територии и лесно може да се смени доставчикът.

Не смятам, че смяната на доставчика в България за бита ще се случи така бързо. По принцип теоретично битовият потребител може да си смени доставчика, но той се намира на територията на едно електроразпределително дружество.

То начислява разходи за транспорт и достъп и когато потребителят предпочете друго дружество, той ще трябва да плати освен старите разходи и тези на новия доставчик. Тогава преносът ще се оскъпи и много малко вероятно е потребителят да получи например електрическа енергия от АЕЦ "Козлодуй", която е с най-ниската цена.

Гражданите не трябва да бързат. За тях ще пуснем дипляни, които ще се дават при плащане на сметките, за да ги информираме за правилата.

- Как ще коментирате обвиненията на НЕК, че регулаторната комисия е задържала умишлено цените, по които компанията продава на разпределителните дружества?

- Не е вярно. До началото на тази година НЕК осъществяваше добър износ, който се включваше в приходите и по този начин държахме на едно по-ниско ниво цените вътре в страната. Това сега не е възможно.

Трябва да се отчита и че повечето от големите консуматори избягаха от НЕК и предпочетоха да отидат на свободния пазар, което се отрази върху приходите на компанията.

- Тоест досега е имало кръстосано субсидиране при цените на НЕК?

- Изобщо не може да се говори за такова нещо. Приходите на НЕК от износа са приходи за цялото общество. Компанията е с особена обществена значимост и трябва да подпомага дори в социален аспект цените на тока в страната.

Не сме допуснали нито кръстосано субсидиране от промишлеността към бита, нито обратно, а равномерно разпределение на приходите от износа в цените на електрическата енергия.

- Как ще коментирате искането на НЕК регулаторът да ограничи производителите да изнасят?

- Такова решение не е възможно, защото противоречи на европейските директиви и на ангажиментите, поети от България при затварянето на глава "Енергетика". В приетите от ДКЕВР насоки за потребителите при отваряне на пазара от 1 юли е записано, че при сериозен дефицит може временно да се ограничи износът, за да се задоволи потреблението вътре в страната, защото в региона има дефицит.

Засега няма форсмажорни обстоятелства, но ако например по някаква причина не работят двата блока на АЕЦ "Козлодуй", тогава ще спрем износа на производителите. Вече сме дали указания да се сключват краткосрочни договори за седмица, месец, но не и годишни.

Мисля, че не сме сбъркали, като защитаваме преди всичко снабдяването на вътрешния пазар.

- Защо сменихте начина на регулиране на топлофикациите?

- Разделихме разходите за производството на електрическа енергия и тези на топлинната, при което се вдигна цената на електрическата енергия за сметка на топлинната от комбинирано производство.

Въведохме регулиране чрез "стимули" - вече не определяме разходите за кои ремонти ще отиват, за да имат възможност ръководствата сами да ги разпределят.

Увеличихме два пъти нормата на възвращаемост - по този параграф например "Топлофикация - София" ще получи допълнително още 22 млн. лв., а те се оплакват, че нямат пари за ремонти.

Много лесно е да намалим нормата на възвращаемост и тези пари да ги прехвърлим за ремонти, но защо дружествата сами не управляват парите. Новият подход в регулирането не означава, че цените на парното ще се определят на три години.

Ако има значителна инфлация и през четвъртото тримесечие се увеличи цената на природния газ, ще има корекция на цените на топлинната и на електрическа енергия, но не в цялостните приходи и разходи.

Изненадан съм, че независимо от тежката ситуация с топлофикациите се явиха представители на потребителите и синдикатите, които защитават исканите от дружествата по-високи цени. Това е необяснимо, защото хората не плащат, а в същото време техните защитници искат повишение на тарифите.

- Кога ще разрешите да се въведе тримесечно отчитане на електромерите?

- Получихме изключително много жалби и счетохме, че не е добре да направим едновременно промяна на цените и по-дълъг срок на отчитане. По принцип е разумно отчитането да бъде на по-дълъг срок, в интерес на потребителите е.

Посъветвахме ЧЕЗ да въведат пробно по-дълго отчитане например за ЕРП - София-област, където има много вили, да видим какъв ефект ще се получи и как ще реагират потребителите. Експериментът да продължи три месеца.

Но нека да не си правят илюзии, че по-дългият срок на отчитане на електромерите може да се въведе по-рано от Нова година, ако има положителни резултати. Ако не изпращат сметки на абонатите, може да ги санкционираме.