Екомания

М�и �иите, обикновено са натоварени с много негативни значения.  Дори, когато обектът на манията сам по себе си не е никак порочен, манията хвърля известна сянка на съмнение върху него. Маниакалните състояния на духа, често започват най-невинно, като неангажиращ летен флирт и успяват да се развият до нелицеприятна  кулминация. Да вземем за пример маниакалната депресия. След пиковия период, настъпва  временно  затишие, не без подкрепата на някои фармацивтични седства.Ситуацията с  екоманията е аналогична.

Екото е прекрасното невинно  начало на летния флирт, а при екоманията играта вече загрубява. Проблемът е че отрезвяването е доста трудоемко, тъй като екоманията е в разгара си. Тя се превърна във фетиш, в моден акцент за всеки сезон и в неразривна част от речниците на различни правителствени, неправителствени, даже и нелегитимни организации. PR специалистите също прегърнаха екоманията като стратегически инструмент.Веднага ще си намеря опоненти, които  ще защитят екоманията. Акцентът им ще падне върху модерния начин да бъдат популяризирани  глобалните  екологични проблеми, олицетворен, тъкмо от екоманията.Въпреки тях, ще поддържам тезата, че в екоманията има по-малко еко, отколкото в автомобилен двигател, изработен по времето на социализма.

Не, имам още по-добро сравнение! В екоманията има по-малко еко, отколкото в доменните пещи на Кремиковци. Екоманията  е изпразнен от съдържание надпис върху конфекцията в столичните молове. Тя е клиширано послание върху  аксесоари, белъо и дори работнически гащеризони. Понякога  е тема  номер едно в Интернет форумите и различните социални мрежи. Тя е стожер, около който  се обединяват  цели групи във Facebook. Стожер, или по-просто казано-поредната възможност за губене на време пред монитора, вместо в почистване на някой парк или поне на междублоково пространство.

За сметка на доброто старо чистене, обсъждането на екологичните проблеми в Интернет, често пъти поражда реализирането на иновационни инициативи. Такъв пример е пръскането с водни пистолети в центъра на града, посветено на някой от многото дни на Земята. Разведряващото масово пръскане с водни пистолети едва ли символизира  разумната употреба на водата в името на баланса на световния океан. Явно  участниците в акцията  са се съобразили с топенето на ледниците, което  ще компенсира евентуален недостиг на вода. Колкото и крайна да звуча, няма да бъда голословно емоционална,  а ще приведа някои доказателства.

Основната ми идея е че от екоманията, която стърчи от билбордовете, изскача под формата на рекламни банери или звучи по радиото, няма оптимален ефект. Не и на родна територия. Въпросът, на който трябва да си отговорим е-що е то екомания и има ли тя почва у нас? За да отговоря, ще използвам реални сюжети, с пълнокръвни герои от българската действителност. В тях можем да припознаем хора от заобикалящата ни среда  или самите себе си. Това са моите колеги, за които хартията не е производна на горския всемир, а просто е предназначена за принтера.Техен приоритет е работата, а не Амазонската дървесина.

Вероятно, поради същото йерархизиране  на приоритети, моя, иначе така социално ангажирана позната, отива до WC-то, навивайки на ръката си, половин ролка тоалетна хартия. Понечих да  я вкарам в размисъл за разточителството на ресурса, но тя издаде един характерен балкански звук, обемащ  в себе си най-типичното за родния ни манталитет.  Имам и още примери в „ръкава". Моят биологичен баща е твърдо убеден, че глобалното затопляне не съществува, а е политически блъф. Едва ли проявява някакъв интерес и към петролния разлив в Мексиканския залив.

Всъщност никой около мен не е споменавал, тъй наречената екокатастрофа. Може би е твърде далеч, не само в географско отношение. Друг сюжет-тревната площ пред блока на мой познат, винаги е осеяна с изхвърлени тоалетни чинии и друг вид мебелировка, сред които най-удобно се разполат  местните помияри. Е това ако не е екоравновесие! Истинското равновесие, обаче, може би ще настъпи след истинска ценностна промяна. Класическите първи седем години включват  изграждането на  сетивност към природата и осъзнаване, че отговорността не се изчерпва  с излизането от дома.

Отговорност за нелепите пликчета по клоните на дърветата, за бунището на полянката пред блока и за всеки фас, върху който стъпваме по навик.  Ако в това направление не настъпи промяна, екоманията ще си остане близка до маниакалната депресия и далечна от реалните проблеми на екологията.