Екомания

Успешни опити за генетични модификации продукти са направени още през 70-те години на миналия век, а генно модифицирани храни за търговски цели в САЩ се произвеждат за пръв път през 1996 г. Въпреки, че не са направени достатъчно тестове и анализи за ефекта, който ГМО могат да имат върху човешкото здраве и околната среда, компаниите, занимаващи се с генно инженерство, агресивно промотират своите продукти, като обещават по-високи добиви, използване на по-малко пестициди и висока устойчивост на култури.На територията на Европейския съюз Испания и Румъния са единствените страни, които официално са разрешили отглежданете на ГМ култури.

Постепенно тези експерименти се прехвърлят върху храните и селскостопанските животни. В края на миналия век в САЩ вече се произвеждат генномодифицирани продукти за нуждите на пазара. Кутията на Пандора вече е отворена и започва масовото им използване. Производителите на тези храни обещават високи добиви и устойчивост на културите През 2007 г. генномодифицираните култури заемат 114 млн. хектара, като най-много те са в САЩ, Аржентина, Канада и Бразилия. Те усилено се разпространяват още в Индия, Китай, Австралия, ЮАР, Мексико, Парагвай, Уругвай, Филипините. В Европейския съюз се отглежда главно геномодифицирана царевица като основните производители са Чехия, Франция, Испания.

Според статистиката всяка година производството на генномодифицирани храни в света са увеличава с около 10 на сто. Според него се въвежда забрана за генното манипулиране с такива важни за България култури като лоза, маслодайна роза, пшеница, памук, както и на всички видове плодове и зеленчуци. Преди това обаче през 1999 г. у нас е произведена първата генномодифицирана царевица и са засети около 300 дка генномодифицирани картофи, устойчиви на колорадския бръмбар.За жалост българското законодателство разрешава внос и продажба на пазара на генномодифицирани храни. Не се спазва и задължението на етикетите им да се обозначава този факт.

Така например българинът консумира генномодифицирана соя и нейните разнообразни продукти: ядки, брашно, гранули, сосове, вафли и пр., без дори и да подозира за това. Животът на Земята, какъвто е днес, е следствие на около 3,5 млрд. години еволюция. През целия този период еволюцията на живите системи е записла своя ход в гените на организмите, населяващи планетата днес. Именно гените на организмите - от бактериите до човека, представляват "плана", по който са устроени тези организми и всяка една тяхна част. Генното "инженерство" е процес на насилствено, на изкуствено преобразуване на тези планове. От една страна, в лабораторни условия генната технология е незаменима при изследване на фундаменталните процеси, протичащи в живите клетки.

От друга страна обаче, генетичното манипулиране на различни организми с търговски и политически цели крие множество опасности. Това е така, защото живите организми, дори и едноклетъчните бактерии, са устроени доста сложно и учените не могат да предвидят всичките последици от вкарване на чужди гени в даден организъм. Поради тази причина няма възможност да се предвиди предварително какви ще са дългосрочните последици върху организма на този, който консумира храни, получени от такива генномодифицирани организми и какви ще са дългосрочните последици върху околната среда.

Ето защо създаването и провеждането на експерименти с генномодифицирани организми трябва да остане стриктно зад стените на научните лаборатории, а не да се експериментира със здравето на хората и околната среда.Днес в света се признават катасрофалните странични ефекти, причинени и причиняващи се от ядреното замърсяване, глобалното затопляне, токсичните ефекти от различни химически продукти като хербициди и пестициди. Често лекарства се оттеглят от употреба поради опасни странични действия. Във всички случаи обаче вредните ефекти изискват време, за да се проявят и да бъдат взети подходящи мерки.

Разликата между тези вредни последствия и проблемите, които поставя използването на генномодифицирани орагнизми и храни е, че техният отрицателен ефект е необратим.Затова от жизненоважно значение е да се предпазим от тези проблеми, преди да са станали необратими. Такъв предохранителен подход е незаменим с цел да предпазим себе си, нашите деца, бъдещите поколения и околната среда. Трябва да се действа, преди да е станало късно.Имало едно време един човек, който решил да посвети живота си на това върбата да роди круши. Той се казвал Мичурин, руски биолог.

В своята градина Иван Владимирович експериментирал с кръстоски между растителни видове от различни географски ширини. Той подозирал, че генотипът на всяко растение може да бъде променен под външно влияние. Селекционерът се стремял към нови "модели" плодове и хибриди с подобрени качества. Разработил общо 300 нови сорта, от които Съветският съюз започнал да култивира кръстоската от ябълка, круша, череша и самодивско дърво и нещото, получено от грозде, кайсия и череша. За своите агроподвизи Мичурин се сдобил с ленински орден на труда и достойно място в народното творчество -- според един от вицовете за него, академикът умрял, като паднал от една ягода.

По времето, когато руският учен произнасял най-прочутата си реплика: „Не можем да разчитаме на подаяния от страна на природата - нашата задача е сами да си вземем каквото ни трябва от нея", в Америка прохождала една компания на име "Монсанто", чийто първи продукт бил изкуственият подсладител захарин. Век по-късно Мичурин е прекръстен на Царево, а "Монсанто" е трансформирана от биотехнологична в агробизнес империя с мрачна слава, която се опитва да контролира природата и жъне страх. През 1996г. корпорацията за пръв път вкарва в търговска употреба генномодифицирани семена, устойчиви на химията на "Монсанто" (пестицидът Roundup например).

Образоването си по темата за генно модифицираните организми предлагаме да започнете с филма „Светът според "Монсанто" на френската журналистка Мари-Моник Робин и книгата „Генетична рулетка" на Джефри М.Смит. В майския брой на Vanity Fair също има огромна статия по въпроса. Подзаглавието съобщава, че с генномодифицираните си семена "Монсанто" вече доминира хранителната верига в Америка. Сега корпорацията, в чиято история има безброй случаи на токсично замърсяване, незачитане на норми, изправящи косата казуси и безскрупулни съдебни битки срещу дребните фермери, се насочва към производството на мляко.

Страхотен късмет е, че и ние бяхме намислили да ви разкажем за ГМО.Генетично модифицирани организми са организми, чийто генетичен материал е изменен чрез техниките на генното инженерство. Тези техники са известни като рекомбинантна ДНК технология. С помощта на тази технология ДНК молекули от различни източници се комбинират ин витро в една молекула, за да се създаде нов ген, който след това се прехвърля в дадения организъм и му придава нови свойства - например картофи, които произвеждат отрова срещу колорадски бръмбари. Генното инженерство позволява да се подберат единични гени, които да бъдат прехвърлени от един организъм в друг, както между сходни, така и в отдалечени видове.