Екомания

Еквадор стана първата държава в света, включила правата на природата в конституцията си, така че реките и горите не са просто нечия собственост, а имат свое собствено право да процъфтяват.

Току що се върнах от една държава, която все още не е включила правата на Земята в своята конституция, но е успяла да настани любовта към природата в сърцата на всички свои жители и гости. Да, мисля, че „гости" е правилната дума, а не „посетители" или „туристи". Чувството, което те съпътства през цялото време, е че си си получил специална покана от майката природа за пътешествие из нейното живо, кипящо и диво сърце. Сърце, което никога не е било наранявано от нейните деца. Сърце, което нито се опитва да се защити от следващата жестока обида, като се крие дълбоко в недрата на земята, нито плаче безутешно за повяхващата си красота и чезнещо разнообразие.

Сърце, което ти дава живот. Водата е живот. Тя е кръвоносната система на нашия свят.

А там можеш да я откриеш във всичките й форми. Внимание! Красотата й води до загуба на дъх, сърцебиене, замечтаност, пристрастяване, прилив на енергия, усещане за полет. Не, не ти говоря за някоя нова енергийна напитка или „посления писък" сред амфетките. Говоря ти за онази проста молекула, без която си нищо (идеята е интересно илюстриран в снимката "Water Boots" на Роман Сигнер). Говоря ти за вода във формата на гейзери, глетчери, водопади, геотрмални извори, разбиващи се океански вълни, топящи се снегове, замръзнали езера, водни пръски, пречупващи меката слънчева светлина.

Сърце, което ти дава енергия да изразиш съзидателните си импулси, да се стремиш към щастие и да се развиваш като личност без да рушиш. Всичката електрическа енергия в тази страната, с размерите на България, е от възвръщаеми източници. Основните икономически дейности са риболов, животновъдство и туризъм. Откри ли още някоя прилика с нашата родина? А ето и една разлика: индексът за човешко развити на ООН за 2007 година я класира като най-развитата държава в света. И още една: най-полулярният им роман се казва „Независими хора" (нищо, че са излезли от „под игото" само 4 години преди нас). Силно развитото чувство за независимост съществува в осезаема хармония с чувството за взаимосвързаност с природата.

Сърце, което ти дава вяра ... вяра, че приказките от детството ти са истински истории, че страната на чудесата съществува. Повечето от жителите на тази красива страна вярват в съществуването на елфи, модерната им литература е неразделно свързана със сказанията за приказни същества, а музиката им сякаш идва от космоса. Още прилики! За съжаление доста избледнели през последните години на „копи" -- „пейст". Казват, че най-лошия съвет, който можеш да дадеш на някои хора е „бъди себе си"; и бих добавила „преследвай мечтите си". Може би не трябва да се опитваме да превърнем мечтите си в реалност (само си помисли за всичките „паласи", „рояли" и „дворци", които поникнаха това десетилетие), а просто да съхраним красивата мечтаната реалност, която сме наследили.

Една поговорка казва „Не е важно в какво вярваш, а какво правиш.". Мисля, че много от проблемите, кото си сътворяваме се дължат на активното ни участие в лоши идеи и пасивно съзерцание на добрите. Изрази любовта си към природата. Изненадай я с цветя, подари й дърво, спести й сълзите, покани я в сърцето си, поклони се и си вземи обратно всичко грозно и мръсно което си захвърлил по нея.