Мен ме чака трудна задача с не толкова лесно решение... а именно да ви убедя, че от нас зависи постигането на Целите на хилядолетието за екологично развитие, като всеки трябва да поеме своята социална отговорност за това. Така, надявам се, през 2110 година няма да има нужда да се правят конкурси за есета завършващи на ... -мания, защото тази Мания ще е обвзела всички и проблеми като замърсяването на околната среда, глобалното затопляне и изчезването на животински видове ще са отговорност за малкия човек.
И така, нека се върнем в началото на новото хилядолетие - днес, когато ние сме твърдо решени да променим практиките, например първо да се замърсява и после да се чисти. Нужно е стремеж към изграждането на общество, което да се отнася към околната среда с уважение. Сега някои ще каже - този пък какви ги говори... Да, ето една извадка от обществото, която не иска да е част от хората, които възприемат начина на производство и на живот. Този начин, който подкрепя хармоничното съвместно съществуване между човечеството и природата.
Избирам оптимизма, дори да знам, че понякога той е цветна залъгалка за душата, ако не е подкрепен със здравата стъпка на разумната мисъл. Но по-добре отколкото една празна мечта без визуалност и план - една красива илюзия. Толкова ли е трудно да мислим глобално, да разбираме, че сме част от едно голямо разнообразие, едно цяло?
Често приемаме природата, която имаме за даденост и я оценяваме тогава когато се загуби под някой бетонен пласт. Природата е част от нас и ние сме част от нея. Може би трябва да търсим решението на задачата в тази посока, но има и по-лесен начин... Алтернативи за замърсяването на околната среда и глобалното затопляне има и те ще работят с темпо дотогава, докогато вземем решението те да спрат да работят. И все пак колкото и голяма да е една задача тя може да бъде решена като я разделим на няколко по-малки задачи.
През последните години светът постига забележителен напредък в устойчивото развитие. Но трябва да сме наясно, че цялостното състояние на глобалната околна среда не се е подобрило. Напротив, то продължава да се влошава. Някои страни все още допускат неустойчиви производствени практики и свръхпотребление. Друг проблем е растящия брой на частните автомобили, задръстващи улиците на големите градове, и със замърсяване, което атакува дробовете на гражданите, въпросът остава - може ли да бъде преоткрита мечтата за мобилността, така че тя да не се превърне в кошмар? И в същото време да не замърсяваме въздуха...
С други думи, докато светът търси решения за задръстванията и замърсяването, ние трябва да намерим отговора в самите себе си. Второ, промяната изисква знание - ново и творческо мислене. Възможността да се мисли различно се нуждае от доверие, за да премине отвъд грешките в историята.
Екомания ли е новия „зелен" стремеж? Може би да. Нашият възглед и решение за по-добро бъдеще, отговорност и широко отворено око. „Еко" вече не е само мода и реклама, това е осъзнатост, че нашият дом е планетата Земя, където всички сме едно семейство, и че нашите градивни и разрушителни действия оказват влияние върху процеса наречен живот.
Последвайте ни
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
