Eда а 6% от потенциала на термоминералните води в недрата на българските земи e разкрит, твърди специалистът по геоложките науки Костадин Щерев.
Действащите сега естествени и сондажни термални водоизточници извличат не повече от 3 куб.м/сек в температурен диапазон 25-97 градуса по Целзий.
Според проф. Щерев в минералните води има неподозирани възможности за стопанско и социално развитие и възмогване на над 150 български общини.
По думите му планинските и крайбрежни зони у нас имат доказуеми биоклиматични предимства пред повечето курортно-лечебни региони в Северозападна Европа, Судетите, Карпатите, Централния френски масив и даже Апенините.
Разкритите термоминерални води са изключително на територията на Южна България.
Извлекаемата от тях геотермална енергия, изразена в топлинна мощност, е между 1500-2000 мвт. Тя е приложима главно в локални системи за отопление, кондициониране и горещо битово водоснабдяване.
Използваемостта на находищата в Северна България е нулева,
твърди ученият. Хидрогеотермалният потенциал в Дунавската равнина и по-голямата част от Лудогорието е представен от огромни обеми горещи солени разтвори и разсоли, акумулирани в резервоари на мезозойска и палеозойска възраст.
Те са затворени, статични, разположени върху 20 000 кв.км и по същество представляват гигантски акумулатори на геотермална енергия.
Най-плиткият и най-комерсиален засега резервоар се простира на площ около 8000 кв.км в средната част на Дунавската равнина и две малки зони във Врачанския и Видинския район.
Общият статичен обем на акумулираните в него води е от порядъка на 200-220 млрд. куб.м, а размерът на предполагаемата извлекаема топлоенергия е 70.10 на 18-а степен джаула (ватсекунди).
Изградените сондажни водоизточници и естествените минерални извори улавят и извличат на повърхността скромна и далеч
не най-качествената част от действителния хидрогеотермален потенциал
на България, твърди проф. Щерев. По думите му в нито едно от разкритите и използвани сега находища не е постигнато пълно улавяне и извличане на водните и топлинни ресурси.
Тази цел е неосъществима с наличните сондажни вододобивни съоръжения, категоричен е ученият.
В преобладаващата си част те са изградени преди 25 до 48 години, имат неотстраними конструктивни недостатъци, висока степен на износеност и неудачно разположение.
Извличането и използването на топлинна енергия бележи упадък в сравнение с постигнатите невисоки нива преди 20-28 години, смята хидрогеолога.
По думите му през последните две десетилетия разкриването, проучването и усвояването на нови и по-качествени хидрогеотермални ресурси у нас практически е прекратено.
България е единствената, която няма геолого-проучвателна система,
изтъква ученият, който е представил хидрогеотермалната панорама на страната ни в издадения от Европейската комисия Атлас на геотермалните ресурси на Европа.
Румъния и всички бивши социалистически страни запазиха и развиват своите национални геологически служби и изследователски центрове, поддържат на високо ниво сондажно-проучвателната дейност и технология, уверява проф. Щерев.
Според него от много време мащабното и пълноценно навлизане на хидрогеотермалните ресурси в социално-икономическия живот и просперитет на страната е силно затруднено от проблеми от законодателен, административен, технологичен и друг характер.
Източник:
БГНЕС
