Джон Байърли е посланик на САЩ в България от есента на 2005 г. Преди това е бил на дипломатическа служба в София в периода 1985-1987 г. Старши дипломат от кариерата с постове и в посолствата на САЩ в Москва и Прага. Бил е изпълняващ длъжността специален съветник на Държавния секретар по въпросите на ОНД, както и директор по въпросите на Русия, Украйна и Евразия в Съвета за национална сигурност.
Тук публикуваме откъс от негово интервю за в ."Капитал" (бр.9/2008)
- В много случаи сте говорили за проблема с корупцията в България. За трите години, откакто сте посланик в България, забелязвате ли положителна промяна в тази посока?
- Мисля, че едва в последните шест месеца видяхме конкретни стъпки, които показаха, че правителството се заема с някои специфични практики, които от дълго време благоприятстват корупцията в България.
Една от тези стъпки е решението за прекратяване на специалния данъчен режим за хазарта. Този режим много трудно можеше да бъде оправдан с оглед на икономическите нужди на България в области като здравеопазването и образованието.
Друга стъпка е затварянето на безмитните магазини и бензиностанции на българските граници. Трябва да отбележа и дейността на службата за финансово разузнаване, която доведе до арести, обвинения и ефективни присъди за хора, замесени в пране на пари.
Това е нещо, което дори не беше считано за престъпление в България преди три години, а сега има хора, които са в затвора за пране на пари. Така че да, последните месеци виждам значими промени, които показват, че може би започва да се натрупва критична маса, която ще доведе до прекратяване на стария начин на правене на бизнес.
- Какви са най-големите пречки пред борбата с корупцията и организираната престъпност в България?
- Най-големите пречки съществуват на две нива - нивото на политическото ръководство и нивото на обикновените граждани. На първото просто трябва да се вижда по-силна политическа воля, да се сложи край на практиките, които подхранват корупцията, да се скъсат връзките между сенчестите бизнеси и политическите партии.
На ниво обикновени граждани според мен съществува доста голяма доза цинизъм и апатия срещу корупцията. Необходима е по-голяма ангажираност от страна на обикновените хора.
В едно демократично общество промяна е възможна само ако се изисква много силно от обикновените граждани. Преди около седмица видяхме, че хората протестираха пред парламента срещу корупцията, но трябва да правиш това, което проповядваш.
Не може да изискваш промени от правителството, ако ти продължаваш да си купуваш цигари без бандерол, да плащаш на учители за специални услуги и т.н.
- Безмитните магазини и бензиностанции от дълго време са сочени като източник на корупция, включително в доклади на Европейската комисия (ЕК). Имате ли обяснение защо решението за затварянето им дойде точно сега и се случи толкова бързо?
- Има няколко причини. Първо, пълният мащаб на загубите, които търпи правителството от тях, стана по-видим за хората. При ситуация, в която две или три бензиностанции продават 15% от всичкия бензин в страната и правителството не получава акцизни приходи от него, изведнъж осъзнаваш, че загубите не са милиони левове, а десетки милиони или дори стотици милиони левове.
Когато тази реалност стана по-широко известна, правителството разбра, че трябва да действа. Разбира се, фактът, че ЕК отново постави въпроса за безмитните магазини в междинния си доклад миналия месец, определено беше един мотивиращ фактор.
Но трябва да призная и заслугите на управляващата коалиция. Това не беше лесно решение, но го направиха категорично и за кратко време.
- Как бихте оценили прозрачността на партийното финансиране в България?
- Въпросът как партиите получават средства е решаващ за гарантирането на това публичният интерес да взема връх над интересите на сенчести бизнеси и съмнителни бизнесмени.
Една от причините подкрепата за партиите да спада и все по-малко хора да ходят да гласуват, е липсата на доверие, че системата е прозрачна и работи по начина, по който трябва.
Според анализи на български експерти сивата икономика продължава да бъде голям източник на финансиране на партиите. Погледнете какво се случи на местните избори през есента. Мащабът на купуването на гласове показва, че вероятно сумата пари, платена по време за кампаниите, надхвърля поставените лимити.
Това трябва да се промени. България трябва да приеме много ясен и конкретен закон за конфликт на интереси, за да се синхронизира с останалите европейски държави.
Имаше няколко неуспешни опита за това и мисля, че е време да се погледне сериозно на конфликта на интереси, да се посочи ясно какво означава това. Въпросът за конфликта на интереси и пълната непрозрачност на начина, по който потоците пари текат към политическите партии, е в основата на това, което не е наред в системата.
- Американските инвестиции в България нарастват, но биха могли да бъдат и много по-големи. Какви са пречките това да се случи?
- Говорил съм много за влиянието на корупцията, организираната престъпност и недостатъците на съдебната система върху инвестиционния климат в България. Но ще спомена и един нов проблем, който чувам все по-често от американските инвеститори тук.
Става въпрос за недостига на квалифицирани работници и професионалисти. България трябва да обърне внимание на това и виждам, че правителството гледа сериозно на този критичен дефицит.
Един от начините за преодоляването му е да се помисли как българите, които живеят в чужбина, да се върнат тук. Но според мен друга важна част решението би трябвало да е извеждането като приоритет за изграждане на публично-частни партньорства, които ще помогнат на българските университети да образоват вида технически експерти и професионалисти, от които се нуждае бизнесът.
Сега например голяма американска компания като Sysco, която инвестира в България, е създала тук своя собствена софтуерна академия, за да обучава експертите, от които се нуждае. Това е начинът, по който бизнесът се справя с този проблем.
Но не може да се очаква, че ще продължава да го прави дълго време, защото може да забележи, че нужните квалифицирани хора ги има в други държави и там няма да се налага да ги обучават.
Образованието е критична сфера за всяка държава, която иска да се конкурира в XXI в. България има много естествени предимства и особено в сферата на технологиите и инженерството има традиционно добри професионалисти. Но за да се запази това високо ниво, се изискват огромни инвестиции в образователната система...
Цялото интервю - в capital.bg
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!