Канада вече не била рай за чужденците

К итайците и белите имигранти заемат най-голям дял от собствениците на жилища в сравнение с всички други групи от населението на САЩ и Канада, като по този показател те превъзхождат дори и местните жители, твърди социологът от университета в Алберта д-р Майкъл Хан.

Според учения това до голяма степен се дължало на различията им, които започвали да се проявяват наскоро след пристигането им в новата им родина, обяснява EurekAlert.

Хан първо сравнил съотношението между притежателите на собствени жилища сред двете групи в Монреал, Торонто и Ванкувър.

Оказало се, че още през вече далечната 1981 г. пропорционално повече семейства на работещи имигранти на възраст между 25 и 54 години притежавали собствени жилища в сравнение със семействата на родените в Канада от същата възрастова група.

Оттогава до 2001 г. обаче, въпреки че предимството на имигрантите в това отношение остава, във Ванкувър то значително е намаляло (от 64% през 1981 г. на 55% през 2001 г.), а в Монреал и Торонто е напълно заличено.

Този процес е напреднал през последните няколко години, когато собствениците на жилища сред местното население рязко са се увеличили - факт, който обяснява намаляващата разлика в облагодетелстващото имигрантите съотношение между притежателите на собствени жилища сред двете групи.

Една от причините, обясняваща "обръщането" на тенденцията, е

свиването на трудовия пазар за имигранти,

пояснява социологът.

Макар да признава, че не може да гарантира за прецизността на статистическите данни, ученият допуска, че дискриминацията - както скрита, така и явна, е друга възможна причина за най-новите промени в съотношението.

Други проучвания показват, че през последните години

жизненото равнище на имигрантите се е сринало с цели 25%,

което също е едно от евентуалните обяснения за наблюдаваната тенденция.

Изследването на Хан, голяма част от което е публикувано в Statistics Canada, е поместено и в последния брой на сп. "Ърбън стадис".

Социологът проучва устойчивите тенденции в процеса на сдобиване със собствени жилища на цветнокожите, за да определи дали намалянето на съотношението на собствениците на жилища сред имигрантите в сравнение с тези сред коренните жители би могло да се окаже свързано с промените в съотношението на цветнокожите в потока от имигранти.

За целта той съпоставил съотношението между собствениците сред имигриралите в Канада и САЩ през периода 1971-2001 г. чернокожи,
китайци, филипинци, бели и южноазиатци.

На базата на този сравнителен анализ той открил големи сходства в устойчивите тенденции на сдобиване с жилища от страна на имигрантите в двете страни.

Оказало се, че китайците и белите имали най-висок дял сред собствениците на жилища в сравнение с всички останали имигрантски групи, а най-малък бил делът сред чернокожите.

Филипинците и южноазиатците заемали средно положение между тези две гранични групи.

Най-голямото достойнство на изследването на Хан обаче е откритието му, че много от горепосочените различия биха могли да се окажат свързани с по-ранните тенденции на сдобиване с жилища, което би означавало, че съотношенията в това отношение между различните емигрантски групи се запазват относително постоянни.

"Първите няколко години са особено важни - обяснява Хан. - Много от китайците, имигриращи в Канада и САЩ, не идват с празни ръце и това, разбира се, е в техен плюс. Подозирам обаче, че масираното сдобиване със собствени жилища от страна на имигрантите далеч не е чисто икономически проблем."

Като цяло активността в закупуването на жилища от различните имигрантски групи е сходна, но с течение на времето и в двете страни постепенно намалява.

Това означава, че промените в дела на цветнокожите собственици на жилища не са решаващи за наблюдаваната тенденция към намаляне на разликата в съотношението на притежателите на жилища между имигрантите и местните жители и в двете страни, обобщава социологът.

Той допуска, че постъпателното намаляване на дела на притежателите на жилища сред имигрантите спрямо тези от местното население е резултат от съотношението в закупуването на жилища от представителите на всички имигрантски групи, вкл. и от тази на белите.

Хан споделя, че би желал да продължи изследването си, изучавайки по-подробно какво се случва през първите пет години от пребиваването на имигрантите в новата им родина.

Бих искал да установя какви са различията (между имигрантските групи) по отношение на дискриминацията, кредитните бариери, благосъстоянието, умението за намиране на удобно жилище и други фактори, разкрива ученият, според когото първите пет години са и критични, и сложни.