П оетът Иван Теофилов, който на 24 март стана на 75 години, е завършил в Театралната академия актьорско майсторство.
"Винаги се изненадвам, като чуя или прочета това", признава писателят Георги Господинов.
По повод годишнината на техния литературен учител, както го определят, Господинов и поетесата Силвия Чолева водят разговор за него и за творчеството му, публикуван на страниците на вестник "Култура".
"Обикновено литературната история прави класификации, слага по чекмеджетата. Замисляш се с кого да сложиш Иван Теофилов, къде - не пасва с никого, на моменти той на себе си не пасва!", казва Чолева.
Георги Господинов: "Има една обезоръжаваща непохватност, която всъщност е спасителна за него. Защото в едно време, когато той вече е бил автор - през 50-те, 60-те, 70-те - в някакви години мрачни и други уж по-леки, но също толкова мрачни, тая непохватност, в най-широкия смисъл на думата, или непригодимост, да я наречем, го е спасявала. Казал го е много хубаво на едно място "да си измислям въздух, в който да живея".
"Неговите стихотворения бълбукат от живот, много жизнени са", продължава Господинов. "Иван Теофилов в момента е на 75 години и тая виталност, това бълбукане минава от първите му книги до най-новите, т.е. това не е нещо необмислено жизнерадостно и патетично. Това е спокойната радост да живееш. Че си жив, че светът се случва около теб и че навсякъде има светлина, "изрязана в усмивка на човек". Което може би е типично за поети от друго време.
Като казвам "друго време‛, нямам предвид от 50-те, 60-те и 70-те, а едно друго, неброимо време. Защото гледам и по нас, по нашите неща, които пишем. Ние сме някак рано уморени, преди да сме избълбукали света, сме утихнали. Сигурно има много причини за това. Но Иван Теофилов стои като един последен мохикан на радостта да пишеш и да живееш".
Силвия Чолева добавя: "Има класа при него. Не само в поезията, но и в житейското си поведение, той никога не слиза под едно ниво".
Тя задава въпрос към себе си и към българските литератори дали си дават сметка, че поезията на Теофилов наистина е класика.
"Говорим повече за поезията, което е естествено, но вътре има и влияние от театъра и от контактите му с художници. Това е благодат - да се докосваш до различни видове изкуства, но не само като консуматор, а да познаваш материята им. Той не разделя изкуствата..."
Иван Теофилов е роден в Пловдив. Завършва ВИТИЗ през 1955 г. и работи като драматург и режисьор в Силистра, Сливен, Русе, Бургас. Пише няколко пиеси, които са скандално свалени от сцена и остро критикувани от идеологическата цензура - "Чума" (1957), "Къщата на сенките" (1958) и особено "Поетът и планината" (1964).
От 1962 до 1978 г. е драматург на Централния куклен театър, написва десет пиеси, някои режисира сам.
Повечето от тези спектакли носят европейска и световна слава на театъра - турнета и награди от международни фестивали: "Часовникарят", "Крали Марко", "Рицарят на Черния замък", "Декамерон 72", "Историята на храбрия войник".
Издава книгите със стихове "Небето и всички звезди" (1963), "Амфитеатър" (1968), "Град върху градове" (1976), а през 1996 - юбилейната "Геометрия на духа". Превеждан е на почти всички европейски езици. Сам превежда стихове на И. Бунин, Н. Гумильов, А. Бели, Й. Бродски, Вл. Висоцки.
Като редактор в списание "Пламък" дава възможност за изява и подкрепя редица млади автори. А в издателство "Народна култура", където работи до 1991 г., се грижи за поредицата "Поетичен глобус", в която излизат книги на изтъкнати поети от цял свят.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!