Преди да е покорил родната публика, той успя да грабне журито на международния филмов фестивал в Москва, където спечели наградата за режисьорско майсторство.
"Българският филм беше невероятен. Това е дебют, фантастичен откъм кинематография, просто е фантастичен", беше краткият, но красноречив коментар на Лив Улман, председател на журито на 30-тото издание на форума.
По време на церемонията по награждаването, на връщане от сцената изтъкнатата норвежка актриса спира при българската група, за да разцелува целия екип на "Дзифт".
Явор Гърдев получи високото отличие "заради успешното съчетание на елементи на екшъна и на язвителна сатира, свързана със спомените на героя за неговото минало при тоталитарния режим в България през 60-те години на миналия век".
Филмът грабна и наградата на международното жури на Федерацията на киноклубовете, което отличи българската продукция за "свобода на изразяването и талантливо въплъщение на авторската идея".
"Дзифт" представлява жанрова комбинация от ретро-соц и нео-ноар. Филмът реализира атракционно пътуване назад във времето към една вече разпиляна социалистическа действителност по жанровите закони на черния филм.
Действието се развива в една нощ. Главният герой, по прякор Молеца, излиза от затвора в началото на 60-те години, за да попадне в един напълно нов и непознат за него свят - светът на социалистическа София.
Молеца се измъква от абсурдни ситуации и смъртоносни капани, заложени от униформени копои на вездесъщата тоталитарна държава. В търсене на истината за миналото си, той се сблъсква с паноптикум от гротескни типове, населяващи асфалтовата джунгла на града.
Трескавият бяг на Молеца очертава картата на една ретро София - крайните квартали, централната баня, канала, поликлиниката, черквата, кръчмата, мавзолея, нощния бар, гробището.
Краят идва с настъпването на новия ден във фургона на гробарите, където тайните излизат наяве.
Явор Гърдев казва, че е любопитен каква ще е реакцията на българските зрители.
"Най-вероятно ще има разделяне на мненията по отношение на това дали филмът струва нещо или не. Мисля си обаче, че за България това не е само един филм-история, филм-забавление. Това е филм за нашето общо минало, но и най-вече за нашето общо настояще", смята режисьорът.
Един от любопитните факти, свързани с филма, е, че голяма част от основния му екип са дебютанти в киното - сценаристът Владислав Тодоров, режисьорът Явор Гърдев, композиторът Калин Николов, сценографът Никола Тороманов, монтажистът Кеворк Асланян, актьорите в главната мъжка и женска роля - Захари Бахаров и моделът Таня Илиева .
Оператор е абсолютният авторитет в българското кино Емил Христов.
Сниман е в продължение на седем седмици на десетки места в столицата, в него участват над 60 актьори, масовката е от повече от 100 души, сниман е изцяло на цветна лента, която след това е преработена в черно-бяло изображение.
"Едно от най-сериозните предизвикателства пред екипа ни бе необходимостта да се пресъздаде една епоха, чиито символи, сгради и институции преднамерено бяха разрушени, изтрити или забравени през последните 20 години.
Трябваше да бъде издигнат наново историческият мавзолей на местния комунистически идол Георги Димитров, както и градският център на София от 50-те години, издържан в сталински стил, трябваше да бъдат претворени десетки специфични надписи, лозунги и плакати, рубинени звезди, комунистически кули, за да се възстанови атмосферата на едно насила забравяно време", разказват създателите на "Дзифт".
За да се вместят в бюджета, продуцентите предлагат филмът да се снима почти изцяло в мрачната и автентична среда на изоставена казарма край София, където са създадени основните декори.
Останалите снимки са реализирани в централната баня, къщата на царския готвач, тунелите на градските канали и мрачни места в крайните софийски квартали.
Екипът на продуцентска къща "Мирамар" пресъздава несъществуващи вече символни сгради на София, както и цялостния вид на градския център от средата на 20 век.
През следващите месеци филмът е поканен да участва на фестивали в Австралия, Аржентина, Швеция, Германия и Исландия.
"Дзифт" ще представя България и в борбата за номинации за чуждоезичен "Оскар" и за наградите на Европейската филмова академия.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!