Дунаве, Дунаве, любов моя

Всеки може да усети със сърцето си красотата на водата. Любовта към водата е нещо, което придава смисъл и на самия живот на човек. Когато се разхождам по река Дунав винаги виждам усмихнати и щастливи хора, тогава в мен пламва огън, който ме извисява.

Един есенен ден, когато вятърът брулеше листата на дърветата, а птиците така нежно и игриво пееха своите песни, аз и моите приятели решихме да отидем в Дунавската градина. Когато вече стигнахме до брега на реката, неочаквано видях момче с удивителна красота. Той беше висок, с тъмна коса и сатенено черни очи, отличаващи се от бялото му лице. Аз го познавах от училище. Минавайки покрай нас, неговата приятелка, със стилните си обувки и елегантна чантичка, си хвърли боклука в Дунава. На мен ми стана много неприятно, спрях я, и я попитах:

Защо го направи ?

Тя ме бутна и каза:

Не ти влиза в работата, малката.

Не ми харесва сарказма ти - каза момчето, като ми помогна да се изправя. Защо я бутна?

Не се карайте заради мен, аз просто исках да знам защо замърсяваш околната среда. Не е ли приятно да живеем в един чист и красив свят, в който нашата вода и природа са красиви и не са замърсени. Няма ли да е приятно да дишаме чист въздух, да пием чиста вода и да се разхождаме сред чиста природа? Защо трябва да съсипваш всичко, само за да си изхвърлиш боклука?

Какво разбираш ти пък? – отвърна тя.

Много повече от теб, надута какичко! – отвърнах й аз, като после се извиних за грубостта си.

Тя се обърна и си тръгна. Момчето се съгласи с мен и реши да дойде с нас, за да се поразходим. Аз я последвах и си поприказвахме по–дълго. С малко усилия от моя страна, тя успя да погледне от моята гледна точка. Всички си приказвахме и се смяхме, докато вървяхме по Дунава. Снимахме красивите водни животни, също така и някои пеперуди. Така аз спечелих не само нови приятели и ново приключение, но и началото на един по-светъл живот. Водното богатство на река Дунав разкрива един неповторим свят на красиви видения, който ни пренася в измеренията на копнежа по щастие и духовно съвършенство. Бризът въздейства върху човешките чувства и пробужда желание за един мечтан свят.

Точно като опазим природата и водата чисти ще събудим у хората угасналата надежда и вяра в красотата на природата. Аз знам, че светът не може изцяло да бъде променен и съвършен, защото няма съвършени неща, но вярвам, че един ден светът ще се промени.

Природният кръговрат е свързан с човешкия стремеж към щастие и радост. Ако ние не се постараем и не направим нещо за да защитим майката Земя - природата, водата и живота на приказните създания – животните, няма да успеем да бъдем щастливи. Пролетта е символ на покоя в природата, на изгрева на човешкия живот, на плаха радост, на надежда и копнеж по един нов и стойностен свят, в който ще живеем в мир. Природата е това, заради което живеем в свят, в който съществува красотата и надеждата. Без вода няма да има природа, без природа животните и хората загиват. 

Не можем както без въздух, така и без вода, да живеем. Майката Земя ни е дала толкова много дарове – природа, вода, земя и всичко, което ни поддържа живи и щастливи. Ние хората не сме най – великите същества, както твърдят някои, защото в противен случай нямаше да унищожаваме всичко, което ни дава живот. Да си велико същество не означава само да можеш да говориш, да мислиш и да разсъждаваш, но трябва да го правиш чрез сърцето си и най-важното - да чувстваш всички и всичко близки, да ги обичаш и уважаваш, защитаваш и да се грижиш за тях. Всеки човек си има място, където се чувства най-щастлив. За мен това място е брега на река Дунав. Всеки път, когато отивам и се вглеждам във водата имам чувството, че мога да успея във всичко, да реша проблемите си и да победя болката си. Тази удивителна река ми дава кураж и увереност, че съм способна на всичко. Нейната безкрайна вода сякаш се протяга с дълга ръка към мен и ме прегръща с нежната усмивка на залеза, отразяващ се в нея и сякаш ми казва с нежен глас:

Ела и ми помогни. Спаси ме от смъртта, ти си моята надежда, защото няма да оцелея, след като всички хора си изхвърлят боклука в мен.

Ще ти помогна, скъпа моя река, защото ти ми даде нещо, без което не бих оцеляла – самоувереност и любов. -отговарям й аз.

Сега бих желала всички хора да се замислят, дали е правилно, това което правим, унищожаваме реката, дала ни безценни дарове. Това, което се опитвам да кажа е подобно на една история, в която любовта и всички чувства живеели на един остров, но един ден трябвало да заминат. Любовта ги помолила за помощ, но те й отказали и тя се отчаяла. Един глас й казал че ще й помогне, това било времето. Затова „Само вермето е способно да разбере колко велика е любовта”. Сега, също като в тази история, ние хората сме времето, а нашата река е любовта. Това означава, че само ние можем да я спасим – всички заедно.

Аз, ти и водата!

Затвори очи, и си представи, как летиш в тази шеметна епоха, Как вървиш по ледена вода.
А водата нежно гали стъпалата ти
И сега, и сега представи си, че до теб вървя,
представи си, че ние ще владеем света, с любовта на водата.
Затвори очи, затвори очи и ме прегърни.
После, пак си представи, как летим като птици в безкрая син.
Как летим, как вървим по ледена вода и гали нежно стъпала, наште хубави крака.
Погледни, погледни, приятел до себе си имаш ти.
Как летим, как вървим по ледена вода и гали нежно стъпала, наште хубави крака.