Щ е рия земята, но ще убедя Брюксел, че сме готови за ЕС - тези думи на премиера Сергей Станишев са изведени от "Сега". Вестникът публикува част от разговора, който премиерът води с представители на осем национални медии в сряда вечерта и който беше излъчен пряко по "Канал 1" на БНТ.
926 000 зрители са гледали излъчената среща с мин.-председателя, посочват и останалите издания.
Пред "Стандарт" политологът Татяна Буруджиева отбелязва, че в разговора с медиите премиерът е премълчал за социалните обещания и царските имоти, а социологът Андрей Райчев коментира, че Станишев е казал важни неща. Най-важното беше, че представи възгледа си върху смисъла на това правителство, пояснява той.
Станишев призна, че ДПС злоупотребява с власт,
допълва картината "Дневник". "Дума" информира още, че премиерът е участвал вчера в работен обяд с посланиците на страните членки на ЕС у нас. По време на разговора той запознал дипломатите с напредъка, постигнат от България в изпълнението на ангажиментите за членство в ЕС. Вестникът също публикува със съкращения коментарите на Станишев пред медиите.
Ще узакони ли БСП царските имоти?
- върху този въпрос акцентира "Труд" на страниците си за политика. Според автора на статията Валерия Велева във властта отново има раздори заради върнатите царски имоти. Публикувани са и две становища - едното е на председателя на комисията за царските имоти Пламен Ранчев от БСП, а другото на зам.-председателя на Парламентарната група на НДСВ Борислав Ралчев.
Първият казва, че комисията ще установява фактическото и правното положение за царските имоти, защото този въпрос отдавна е в общественото пространство и се интерпретира по различни начини.
Борислав Ралчев от своя страна обяснява, че царските имоти са отнети по същата логика, по която и имотите на останалите хора, затова
нормата за реституцията от 1992 г. важи и за имотите на царската фамилия.
От своя страна "Стандарт" съобщава, че всеки втори гражданин на страната искал да се провери дали Симеон си плаща данъците върху имотите. Вестникът цитира резултатите от социологическо проучване на "Сова Харис", според което 71,1% от българите искали да се преразгледа царската реституция.
Междувременно Брюксел реши да разследва дали тя е законна по сигнал на депутат от Европейския парламент, информира всекидневникът.
В приложението си "Наблюдател" вестник "Сега" анализира политиката и поведението на лидера на ДПС Ахмед Доган.
Според изданието той до последно ще бави подкрепата си за кандидат президент, но и следващият стопанин на "Дондуков"2 ще се превърне в негов заложник.
Отбелязва се, че Доган никога не изразява позиция, когато възникнат скандални ситуации - като тази със злоупотребите в БЧК или когато имаше обвинения между БСП и НДСВ за политически чадъри.
Докато червени и жълти се надпреварват да показват колко тънка е коалицията, той просто се възползва от властта - тихичко без излишни емоции. Само от време на време излиза с някоя приказка, колкото да покаже кой поръчва музиката, изтъква изданието.
Интервюто в "24 часа" е с лидера на ДСБ Иван Костов.
Сред темите на разговора с него са консултациите в дясното политическо пространство за кандидат президент, отношението на ДСБ към "Атака", както и отправеното искане за прокурорска проверка върху дейността на предишния главен прокурор Никола Филчев.
Отчитайки отношенията помежду ни, желаем да е обществена фигура с добър авторитет, издигната от обществен комитет и подкрепена от партиите - така бившият премиер обяснява виждането си за дясна президентска кандидатура.
Костов е командир на собствената си партия, а не на десницата,
контрира от страниците на "Новинар" лидерът на СДС Петър Стоянов. Без скорошна среща на десните лидери няма кой да ни повярва, че имаме искрено желание за общ кандидат за президент, заявява той.
"Рисковете на президентското управление" - така е озаглавен анализът на "Дневник". Авторът разглежда опасностите от евентуално увеличаване на правомощията на държавния глава.
Евроинтеграция
Интервю с докладчика за България в Европейския парламент Джефри ван Орден помества "24 часа". Разговорът започва с организираните дни на България в Европейския парламент.
"Усещането е, че има много хора в парламента, които знаят за България, но не я познават добре. И това е възможност да покажем колко красива страна е тя", коментира той.
Българските власти трябва да продължат да работят усилено в посока на очертаните области и да отговорят по положителен начин на различните изисквания, които са им поставени, казва той по повод евроинтеграцията на България и очаквания доклад на Европейската комисия.
За срещата на земеделския министър Нихат Кабил с европейския комисар за земеделието и развитието на селските райони Мариан Фишер Боел разказва "Труд".
Имате напредък, били думите на г-жа Боел, но не спестила и това, че предстои още много и то тежка и усилена работа. Най-напред за изграждане на разплащателната агенция, през която ще влизат всички средства за земеделието.
Общество
"Дунав приижда" е водещото заглавие в "Труд". Пред всекидневника изпълнителният директор на Агенцията за проучване и поддържане нивото на река Дунав инж. Георги Георгиев заявява, че реката ще бъде опасна до юни, заради продължаващото топене на снега, а лошото е, че
прогнозите са за нови валежи в Средна Европа.
Според него, ако има по-продължителен период на високи води и реката е легнала върху дигата, има вероятност тя да започне да се руши и да поддаде на натиска.
Вестникът посочва още, че заради новите кризисни ситуации с наводненията в страната лидерът на ДСБ Иван Костов е поискал смяна на вицепремиера и министър на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем, земеделския министър Нихат Кабил и екоминистъра Джевдет Чакъров.
"ДПС в кръгова отбрана заради наводненията" извежда по този повод "Сега". Последните наводнения, липсата на адекватни мерки за справяне с бедствията и обвиненията към министри и фирми, близки до ДПС, принудиха хората на Доган да минат в яростна отбрана, пише изданието.
Изтъква се още, че премиерът Сергей Станишев ще поиска проверка как са усвоени парите, отпуснати за възстановяване на щетите от наводненията през лятото. "Милионите потънаха" съобщава " седмичникът "168 часа".
Още първият сериозен дъжд отнесе 120-те милиона лева, дадени миналата година,
отбелязва и "24 часа" в своя анализ, озаглавен "Потопът - втори дубъл". "Няколко дни наред медиите бълват кадри от поредното бедствие. И колкото повече се вглежда човек, толкова повече се засилва усещането, че присъства на вече гледан филм", коментира всекидневникът.
В анализа се изтъква още, че започналото отново масово говорене на политици, на висши държавни чиновници, на кметове, както и безцелните оправдания и изречени под носа закани за проверки будят по-скоро гняв и омерзение.
Турция ни вини, че лъжем за потопа,
извежда в друго заглавие "Труд". "Дневник" пояснява, че валията на Одрин Нусрет Рироглу казал, че България не дава вярна информация за количеството вода, изпускано в реките, тъй като там измервали двойно по-висок приток.
Същевременно пред "Монитор" зам.-деканът на Хидротехническия факултет на Университета за архитектура, строителство и геодезия доц. Стефан Модев разкрива, че в България няма система за наблюдение на водите.
По думите му следващите 20 дни ще бъдат критични за държавата. Ако има достатъчно средства ще са необходими между 5 и 10 години за да се почистят реките, а за три години може да бъде направен компютърен модел на състоянието на техните корита, обяснява той.
По-добрите училища ще получават повече пари за издръжка,
съобщава в интервю за "Стандарт" вицепремиерът и министър на образованието Даниел Вълчев. По думите му поне 20% от бюджета за средно образование ще се разпределят за проекти и свършена работа, а не на социален принцип както досега.
Директорите ще се избират от училищни съвети и ще заемат постовете за определен мандат. Трябва да е ясно, че не се ли включат пари извън държавния бюджет, българското висше образование не го чака добро бъдеще, заявява още министър Вълчев.
"Дневник" акцентира върху започналото в столицата изложение "Кариери 2006". Инженерите и компютърните специалисти, владеещи чужд език, са най-търсени на сегашния пазар на труда, подчертава вестникът.
Приятелите ни в България са хиляди,
казва в интервю за "Дума" посланикът на Куба у нас Херардо Суарес Алварес. Вечно ще сме признателни на специалистите, помогнали ни да построим едно справедливо общество, изтъква той. По думите на посланика днес отношенията между България и Куба преживяват момент на оживено развитие и нормализиране, а контактите в различни области са все по-активни.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!