През последната седмица обществото в България стана свидетел на всичко друго, но не и на някаква истина. Може би не всички лъжеха, но тъй или иначе никой не изплю камъчето да каже какво и защо става. И да помогне на общественото мнение да си доизясни това, което и без това му се върти в главата. Едната страна нямаше интерес да говори чрез истината и наблегна на детайлите. Другата имаше интерес да говори истината, но избяга от нея, поставяйки допълнителни въпроси, вместо да отговори на съществуващите.
Въртящата от известно време лента, наречена "Митници", сигурно заслужава "Оскар" за най-дълго актуален филм, който не омръзва. Вече няколко месеца подред се гледа все един и същи сюжет, който става все по-интересен за общественото мнение, което го знае вече наизуст от предишните 12 години. Сега в ролята на добрите са СДС и Муравей Радев, а отрицателният герой е Милен Велчев. И Радев, и Велчев са доста обаятелни оратори. Толкова обаятелни, че обществото просто не може да се наслуша на сладкодумието на общите им приказки. От най-разнообразно естество и най-еднообразно значение. С други думи - "професионализмът" се прояви в пълен блясък.
Първо атаката беше защо правителството сключва този договор и прескача парламента. После - защо самият парламент не е уведомен. После - защо не е спазен законът за обществените поръчки (ЗОП). После - защо се предава държавен суверенитет на външна сила. После - няма ли риск да се навреди на присъединяването към ЕС. После - защо министрите умишлено са умували как да "заобиколят" ЗОП. После... По-нататък предстои да видим следващите серии.
Но и отсрещната страна не остана назад. Първо договорът се сключи тайно. И то тайно не само от тия, дето нямаме право да знаем тайните на държавата, но и от самия шеф на митниците. После парламентът бе уведомен, но частично. После - не се предавал държавен суверенитет. И в същото време - въпреки че не се предава и англичаните са само консултанти - се оказва, че договорът е важен елемент от "националната сигурност" и затова е таен и извън ЗОП. После - всеоправдаващите "нечии икономически интереси" са виновни за атаките. И най-после - правителството не умувало как да заобиколи закона, а как да го спази, без да го прилага. После... По нататък предстои да видим следващите серии.
Общото между двете страни е един много древен похват за обосновка на нещо - чрез подробности. Когато основната тема не е удобна да бъде извадена на показ, се захващат детайли, подробности и процедури, с които се обосновава всичко. В този случай страничният наблюдател остава с впечатлението, че има нещо неизказано.
СДС действа изключително чрез аргументи, свързани с юридически процедури и конституционни разпоредби. Те не обръщат внимание на съдържанието и на евентуалния резултат от взетото решение. Самото то би могло да бъде ревизирано не само по процедурна точност, но и по целесъобразност Нещо повече - работата на политиците е именно да се произнасят основно по въпросите на целесъобразността, а не на конкретните мерки за прилагане в действие. Ако договорът с "Краун ейджънтс" би бил с нещо вреден за държавата чрез самото си действие, работа на опозицията е да извади тази вреда и да я аргументира, а не да се занимава с процедурите.
Забележително е обаче, че и отсрещната страна не залага на съдържанието, а на детайлите. Ако договорът би бил полезен, попадайки под атака, той би трябвало да се защити основно именно с полезността си, а не да се тръгва с нови юридически похвати. Иначе ако и двете страни се държат като адвокати, спорът започва да прилича на съдебно дело, а не на обяснения пред избирателите. Които със сигурност не са съдии.
В интерес на истината трябва да отбележим, че това, което става около този случай, далеч не е български "патент".
Т.нар. "заобикаляне" на закона реално погледнато не е негово нарушение. В крайна сметка, след като се обсъжда как да се намери начин и по коя негова точка да се направи нещо, очевидно законът се взема предвид. Всяка една власт, администрация или чиновник има право да умува как да прилага закона в работата си. Подобни решения са всекидневие и е странно защо точно един конкретен случай става толкова интересен. Ако се погледнат и други стенограми и обсъждания, сигурно ще се намерят още случаи, в които някой се е чудил какво и как да прави и е умувал какво е законно и какво не. Това се случва редовно и в САЩ, и в ЕС и се случва по простата причина, че управлението стана сложна работа и невинаги добри решения могат да се вземат на базата на стари или на липсващи закони. Тогава администрацията е принудена да "твори". Надеждата на избирателя - и това той контролира чрез вота си - е това "творчество" да е национално отговорно, а не "лично отговорно".
Самият ЗОП е един от най-несъвършените закони в България. Публична тайна е, че точно чрез процедури по него се източват държавни пари под формата на манипулирани или нагласени обществени поръчки. Може би не трябваше точно СДС да повдига шум около него, защото именно по време на тяхната власт тези далавери минаха всякакви граници. На ниско, средно и високо управленско ниво - буквално всеки употребяваше ЗОП и си правеше каквото си искаше. И всичко беше законно... Защото в крайна сметка, ако законът е лош, затова не е виновен прилагащият го...
Използването на обвързване на произволни действия с "националната сигурност" също не е наше изобретение. Това е традиционен метод да се ползват дадените в името на сигурността привилегии за други цели. Общият случай е, че някой прави престъпление и след това го засекретява. Така няма шанс да бъде заловен. Първо - следствените органи няма как да научат за него, стига тайната да се пази добре. И второ - дори и да научат, работата със секретни доказателства е доста затормозена и е доста трудно човек да бъде осъден на база на нещо "секретно".
По отношение на подобни еквилибристики безспорен шампион е американското министерство на отбраната (Пентагонът). Там има толкова много секретни неща, че просто изкушението между тях да се набута и някое престъпление, извършено точно защото може да се набута там, е огромно. От време на време в медиите изтича някаква информация и върху нея се гради имиджът на тази институция, че е символ на разсипията и прахосничеството. Например оказва се, че щатските военни давали по 5 долара за винтче. Т.е. ако са купили 1 милион винтчета за нуждите на армията, са похарчили 5 милиона долара. Разни неофициални слухови калкулации пък сочат и случаи с тоалетни чинии за по 15 000 долара и чукове за по 20 000.
Естествено, и там има скандали, разследвания, комисии, дела, оставки и пр., но в крайна сметка се оказва много трудно да се прецени какво точно е секретно и какво не и до кой документ точно може да се получи достъп.
Думата "национална сигурност" е нещо, с което може да се свърже практически всичко. По един или друг начин винаги може да се намери някаква нишка. В последно време пък (покрай борбата с тероризма) вече параноята стана повсеместна. Дори в САЩ попрекалиха и превърнаха в тероризъм и доста съвсем невинни неща, изглеждащи лошо.
Сега Новото време намери много важната връзка за борбата с наркотиците по митниците и с нелоялния внос на евтини стоки, убиващ българското производство. От емоционална гледна точка винаги може да обосновеш нещо по този начин. Но, аджеба, досега България не се ли е борила с наркотиците? И не сме ли получавали похвали от ЕС за това? Договорът с "Краун ейджънтс" едва ли цели основно точно борба с наркотрафика, та да му се измисля подобна връзка. А проблемите с нелегалния дъмпингов внос са си чисто икономически проблем, какъвто има и в Европа. И в борбата с него няма нищо секретно. Нея я водят всички държави по света. Знае се, че просто трябва да има строг контрол и да се събират митата. Иначе по същата логика може да открием връзка и между събирането на данъците и националната сигурност, защото ако са по-малко парите, ще има по-малко за войската. И всеки, който не си е платил нещо, ще влиза за 20 години в затвора за държавна измяна и подривна дейност.
Злоупотребата с привилегиите на "националната сигурност" е точно поведението, което й вреди. Защото в един момент на обществото му писва и отнема тези иначе нужни права. И тогава нашите ченгета и разузнавачи изпадат в неравностойно положение спрямо колегите си в чужбина. Всички видяхме как фанатичната борба с досиетата всъщност в крайна сметка не разкри и не заклейми достатъчно убедително нито един доносник, но за сметка на това помогна доста за разсипването на тайните служби, включително и на външното разузнаване.
Споренето не по същество, а чрез странични аргументи довежда точно до такива нежелани странични резултати.
А истината е малко по-друга. Без претенции да я виждаме кристално чисто в магическо кълбо, може би трябва да я представим чрез няколко реторични въпроса:
1. Защо изобщо се вдига толкова много шум около митниците? Защо имаше шум и атаки и при назначението на бившия шеф Емил Димитров?
Защото очевидно някакво разместване има. Дали то е цялостна нова национално отговорна политика или е преразпределение на ресурс, това не е ясно - но сигурното е, че промени има. Именно по тази и причина РевиЗоро беше издънен от "апарата", който чрез пасивна съпротива смля показните му акции. Просто спряха да се събират мита, приходите спаднаха и шефът си отиде.
Операцията с "Краун ейджънтс" е опит за въвеждане на чужд контрол по модела на валутния борд. Опит да се вкарат външни съветници, платени скъпо и прескъпо, които не могат да бъдат подкупени. Вероятно властта е предвидила вече и някакъв финансов резерв като отговор на евентуална нова пасивна съпротива, докато тя бъде преодоляна. В тази насока говорят доста икономии от социални разходи. По времето на РевиЗоро това не можа да стане, защото бе наследена "опоскана" хазна и стар бюджет за довършване. Сега бюджетът е нов и се знае кое къде е в него.
Отделен е въпросът защо подобни инвестиции трябва да се дават навън, а примерно не се въведе комисионен принцип на заплащане на митничарите? Това ще струва по-скъпо на държавата, но и ще донесе повече приходи. Служителите ще забогатеят, но паралелно със забогатяването на хазната, а не за нейна сметка. Сега англичаните ще забогатеят, без да е сигурно какво ще свършат. Да дадем тези милиони като заплати - защо не?
Но това е отделна тема. Тъй или иначе, очевидно по митниците се случва нещо. Защото ако не се случваше, никой нямаше да вдига шум и да разбутва благодатната симбиоза "неплатени държавни вземания - митничари и шефове - партийни каси и лични джобове". Така стигаме и до отговора на втория въпрос:
2. Защо се прескача парламентът?
Ами отговорът е много прост - защото в парламента има хора, които не са заинтересовани нещо да се промени. Там са същите тия, дето 12 години не само, че не си затварят очите, ами направо гледат и управляват корупцията по митниците. Точно те са тия - и от БСП, и от СДС, и от НДСВ - навсякъде ги има. Защо Велчев не излезе и не каза на ясен глас тази забранена истина? Ето това е аргументът, който всички ще разберат и ще знаят, че е верен. Просто корупцията в митниците не идва от някаква свръхестествена сила, а от самата върховна власт, защитаваща чрез правомощията си едни или други интереси. Проблемът на митниците е вътре в самия парламент и това е причината да се търси някакво противодействие. Или поне ограничаване на вредата чрез частичен достъп до информация. Защото иначе с Муравей Радев ли да се съветваме? Той очевидно четири години нищо не направи и това беше време, когато подопечните му митници биха всички рекорди по корупция, клиентелизъм, партизанщина и грабеж. Това е истината и тя е по-истинска от всякакви измислени аргументи за икономически интереси, групировки и пр. Всички тези неща ги има, но тяхната сърцевина са тия, дето ги поддържат вътре в парламента.
Така от само себе си става ясен отговорът и на третия въпрос:
3. Защо СДС и БСП се оказаха съюзници по въпроса за омаскаряването на правителствената политика в митниците, чрез странични аргументи?
Ами защото точно те досега контролираха митниците. СДС са най-гласовити, защото тях най-много ще ги заболи. Те имат какво да губят. БСП вече четири години губи в полза на сините. Независимо дали става реална борба с корупцията, или просто преразпределение на баницата, сини и червени са яко вътре. Е, тогава няма ли да се намерят компромати, свои хора във властта, които да изнесат информация, анонимни изпращания до медиите, мобилизация на самите медии, доколкото върху някои от тях има влияние, и пр. Естествено че ще се намерят. И естествено, че атаката ще протече точно по тъчлинията, а не в центъра. Защото иначе просто няма как да атакуваш "по същество" реформи, които обществото очаква отдавна и имат поддръжка на 100%. Обществото е в онова състояние, че вече би одобрило всякакви промени в помийната яма, наречена "митници". Просто то има нужда да види, че нещо се върши, и е склонно да приема и грешките, ако вижда опити за промяна. При тази ситуация дори и грешна реформа не може да бъде атакувана "по същество", защото няма да се приеме от общественото мнение.
Така логично стигаме до четвъртия въпрос:
4. Защо при подобна поддръжка от общественото мнение самото правителство не ползва аргументите "по същество" в своя защита?
Защо е цялата тайнственост, заобикаляне на закона, разни чужди емисари, "агенти на Короната", закрити заседания, "национална сигурност", прибързване и пр.?
Защо просто не се излезе и открито не се каже "искаме да правим промени в митниците, целим това и това, ще има отделни секретни моменти, защото сред политиците има корумпирани, ще ни трябва такъв срок, такава външна помощ и т.н."? Защо всичко се прави завоалирано?
Организирането на един конкурс по закона за обществените поръчки, ако се направи експедитивно, може да отнеме не повече от два месеца. Да се обявят критерии, да се постави задание, да се каже, че ще има и секретна част, която няма да се обсъжда публично, да се състави комисия от Новото време и да стане. Скандалът с "Краун ейджънтс" вече се влачи повече от няколко месеца. А до края на мандата на правителството има три и отгоре години. Два месеца ли не можаха да изчакат и да направят всичко прозрачно? Защото точно в митниците да тръгваш да правиш борба с корупцията чрез съмнителни операции, податливи на корупция, не е най-удачното решение.
Разбира се, отделен е въпросът, че дори и ЗОП да не беше заобикалян, заинтересованите среди пак щяха да намерят някакъв повод да вдигнат бунт. Правителството примерно в случая е подбрало една много авторитетна международна фирма, която е ясно, че ще свърши работа. Т.е. в това отношение те не са сгрешили. И фирмата като такава не може да бъде атакувана. Не може да се каже, че сделката е дадена на някоя "братовчедска" фирма. Иначе можеше това да не се догледа. Ако пък тази фирма бъдеше избрана по ЗОП, тогава можеше да изникне друг скандал - примерно конкурентите й да обвинят, че са несправедливо пренебрегнати и търгът е опорочен. В България е масова практика загубилите търгове да вдигат скандали по медиите с обвинения в корупция. От трета страна пък можеше да се издигне лозунгът "защо ни е външна помощ, защо пренебрегваме българските консултанти". И пак скандали.
Т.е. по един или друг начин правителството нещо е догледало, друго - не. Винаги е обречено да го направи. Обществото общо взето би приело подобни грешки, стига да бъде убедено в мотивите. Точно това царските хора не правят. Проблемът на НДСВ е не че може да сгреши нещо, а че не говори, че не обяснява и че "замотава" в неясноти, съмнения и недоизказани мнения. Прави го умишлено, или пък неволно създава ефект, близък до умишления.
"Замотава" цялото общество. Някак си изглежда, че НДСВ като че ли бяга от истината.
Ако Милен Велчев беше излязъл и беше казал, че ще реформира митниците, че ще търси подкрепа от Англия, че има рискове да допусне грешки - тук, тук и там, но че този риск е необходим, че загубите от него няма да са големи, че това е първи опит да се промени нещо в "помията" и че в крайна сметка посоката е правилна, обществото щеше да приеме тези аргументи. И самото то да обезцени всякакви публични компромати и натиск чрез медии и спекулации. Аргументите "по същество" щяха да послужат за имунитет срещу подривната политика на засегнатите.
И точно с аргументи "по същество" би трябвало да си послужи един разумен и добронамерен политик. Така го правят на Запад - отварят дискусия, одобряват идеята и след това бутаниците са само около детайлите - може един или друг да се корумпира, да си иде, да влезе в затвора. Но политиката остава. Защото е политика. Тук, вместо това, детайлите се превръщат в политика и чрез детайли се определят дългосрочните решения. Както ще стане и сега - дали ще има реформа в митниците ще се реши не от това дали има нужда от нея, а от това чии компромати ще се окажат по-силни и кой ще омаскари повече другия...
И за тази ситуация е отговорно правителството, и само то. Защото то имаше избора да говори "по същество". Мафиотизираните депутати нямат този избор. И ако някой се отказва от подобно силно и ефективно средство, той неизбежно поставя под въпрос чистотата на собствената си мотивация. Правителството трябва да отговори на въпроса реформи в митниците ли прави или просто преразпределя митниците. И използва лостовете на властта, държавните тайни, секретните договори и националната сигурност като средство да прикрие тези действия.
Трябва да отговори, защото ако не го направи, общественото мнение по традиция предпочита негативните отговори. А ако го направи и е искрено, тогава то прощава щедро. Нека си спомним една крилата фраза на Стамболов:
"... Ако виждам, че нещо е полезно за Отечеството ми, аз ще го направя. Дори и да е запретено от закона..."
Народът прощава грешките и нарушенията на закона, ако вижда, че те са в негов интерес. Но не прощава недоизказаните думи, мълчанието, заобиколните аргументи и интригите, които никога не са в негов интерес.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!