Супермен се завръща

Fly, o­n your way, like an eagle,

Fly as high as the sun,

On your way, like an eagle,

Fly touch the sun.*

Iron Maiden, Flight of Icarus

Всеки, който помни "Айрън мейдън" и Брус Дикинсън, вероятно е чувал това парче от 80-те, когато кварталните милиционери считаха метъл за обидна дума.

Оттогава се случиха няколко неща: Дикинсън започна да води предаването за самолети Flying Heavy Metal по "Дискавъри ченъл", а милицията започна да охранява организираните в България концерти на метълбанди... През този период начините човешко същество да полети "на собствен ход" с крила и/или двигател на гърба подобно на Икар са се увеличили поне с една дузина. А както показва премиерата на новия "Супермен", и Холивуд отново е вдъхновен от идеята хомо сапиенс самостоятелно да пори небесната шир.

Когато става дума за "ненормални" начини човек да полети, на първо място излиза името на австриеца Феликс Баумгартнер - човекът, който държи световните рекорди за най-висок (кулите "Петронас" в Куала Лумпур, Малайзия, 451 м) и най-нисък (статуята на Христос в Рио, Бразилия - 29 м) скок с парашут в дисциплината B.A.S.E. Той е и първият (и всъщност единственият) човек, прелетял Ламанша в свободен полет/падане - с малки карбонови крила (изградени от специални въглеродни нишки), закрепени чрез подобно на раница приспособление към гърба му. На 31 юли 2003 г. Баумгартнер скача на височина 9000 м над Дувър (Англия) и за седем минути преодолява разстоянието от 35 км до Кале (Франция), където се приземява с парашут. Крилото му е с разпереност от 1,8 м и се управлява с тяло. Феликс като парашутист знае как да контролира тялото си във въздуха, но подготовката за скока му е отнела около три години. По време на полета скоростта му на моменти достига

360 км/ч

а най-ниската температура на въздуха е била минус 40 градуса по Целзий. В момента подобни приспособления се изпитват от специалните части за десантни операции - те ще са снабдени дори с малки реактивни двигатели, а оръжието и екипировката се побират в профила на крилото, което се управлява с два джойстика, както разкрива британският вестник "Дейли мейл".

Скоро след този рекорд бяха огласени планове за прелитане на Средиземно море по същия начин, но до момента няма опит за постигане на подобно нещо. Предвид факта, че Средиземно море в най-тясната си част надхвърля 200 км като дистанция, възможните решения проблема с прелитането са няколко: по-големи криле на гърба, по-голяма височина при напускане на самолета или комбинация от двете, доколкото максимално постижима височина за скок от самолет би била около 25 хил. м, което е недостатъчно за планиране "от бряг до бряг" с малките криле, с които Баумгартнер прелита Ламанша. По-голяма площ на крилете обаче би направила управлението на полета само с тяло трудно и дори невъзможно, което би наложило поставяне на елерони и система за управление, подобно на безмоторните самолети или летящите крила тип swift.

Друга възможност за полет, без да се налага скок от самолет или балон във височина, е стартът със собствен двигател от земята. Началото на тези опити е поставено от Леонардо да Винчи, в чиито чертежи съществуват доста "летящи машини", задвижвани от човешка сила. В съвременността на Да Винчи се считало, че с подходяща машина човек би могъл да полети със собствените си сили - понятието земно притегляне не е отчитано и в подкрепа на подобни твърдения са се посочвали птиците, летящи със собствените си крила. Средновековието помни доста случаи на скокове от камбанарии, мостове и прочее със саморъчно размахвани подобия на крила - повечето завършили с фатален край.

В съвременния си вариант тези експерименти са приели малко по-различна форма: крила, задвижвани от

Витло, което се върти с педали

подобно на велосипед. Подобни приспособления се създават от няколко организации и ентусиасти по света, а едно от тях успя да прелети Ламанша, задвижвано само от силата на колоездача/пилота си. Това става през далечната вече 1979 г., когато разстоянието от около 35 км е прелетяно за близо три часа от Браян Алън. Пилотът е съпровождан от лодки, в случай че не успее да долети до френския бряг. Рекордът в подобен род полети е поставен през 1988 г., когато Канелиос Канелопулос прелита 74 мили от Крит до Санторини и само метри не му достигат до брега. Средната му скорост е над 30 км/ч, а полетът продължил близо четири часа на височина три до пет метра над водата. Пилотът, който всъщност е гръцки шампион по колоездене, е бил готов за поне шестчасово въртене на педалите.

Проблемът с този тип летателни апарати е недостатъчната мощност - колкото и лек да е, той трябва да развие достатъчна скорост, за да излети заедно с теглото на пилота, а всяка почивка е изключена. Набирането на височина е "мисия невъзможна", доколкото само поддържането на равномерен полет изисква почти всички усилия на пилота велосипедист.

Други популярни устройства могат да се видят по авиофестивали и свободни авиоралита, като се почне от супермалки самолети (с размери под три метра дължина и разпереност на крилете), самолети и вертолети, които се превръщат в коли или мотори, и други хитроумни прибори за летене, чиято обща черта е ненадеждност - стават за забавление, но са скъпи и никога не знаеш кога ще спрат да работят.

Съществуват и военни разработки, главно на руски и американски институти, на реактивен двигател, инсталиран в подобие на раница, който осигурява вертикален старт и приземяване на пилота си. Проблемите с този двигател обаче са повече от плюсовете му - огромна консумация на гориво, гарантираща съвсем ограничен радиус на полета, който пък обезсмисля идеята за двигател на гърба. Двигателят дава само един

Вектор на тяга

който служи за излитане, а за да полети напред, е нужно част от тази тяга да бъде отведена встрани, подобно на схемата на британския боен самолет Harrier. Реактивната струя на работещия двигател обаче представлява опасност за всеки, който в близост до нея, включително и за пилота, а шумът от двигателя е над пределните 120 децибела, което от своя страна убива идеята реактивните раници да се използват от въоръжените сили за безшумен десант.

Друга авангардна разработка пък показва американски войник с автомат, качен върху нещо подобно на летяща сенокосачка - хеликоптер с две съосни витла. Мястото на пилота е над тях, където той държи управлението подобно на мотоциклет. Двигателят е под витлата, а четири "възглавници" дават идея колко грубо може да се окаже кацането. Цялата схема изглежда забавно и ужасно несигурно.

Засега всички планове за полет подобно на птиците, с минимални устройства и "крила на гърба" изглеждат смешни почти колкото задаващата се нова серия на "Супермен". Мечтата на Икар обаче никога не е преставала да вълнува ентусиастите. От времето на Да Винчи до днес...

*Лети по своя път като орел,

Лети високо към слънцето,

По твоя път, като орел,

Лети, докосни слънцето.

"Айрън мейдън", "Полетът на Икар"