Ц ентърът за икономическо развитие и списание "Мениджър" представиха своя доклад "Икономиката на България - Октомври 2008".
В него се отбелязва, че в периода преди разрастването на световната финансова криза, България е реализирала висок икономически растеж за второто тримесечие на 2008 г., въпреки видимото забавяне на растежа на потреблението и инвестициите.
Продължила е тенденцията от предишните периоди на нарастване на реалния растеж на износа на стоки и услуги и забавяне на растежа на вноса. Оправдали са се очакванията за растеж в аграрния сектор, който е висок в сравнение със слабите и спорадични растежи в предходни периоди. Ускорено е нараствала добавената стойност в сектора на услугите, растежът в индустрията се е забавил, но е останал водещ сред икономическите сектори.
По-нататък до доклада се казва:
"През третото тримесечие бизнес климатът се запазва на високи нива, но има слаба последователна тенденция на понижаване.
Влошава се и показателят "доверие на потребителите"
- нараства песимизмът за настоящото и очакваното развитие на икономическата ситуация.
Динамиката на търсенето и предлагането до полугодието и краткосрочните данни до септември са основание да очакваме през третото тримесечие общият икономически растеж да е по-висок в сравнение с растежа за периода година назад. Очакваме възстановяването на селското стопанство да продължи, същевременно растежът в индустрията и в услугите ще се забави в сравнение с година назад.
За цялата 2008 г. също очакваме по-висок растеж в сравнение с миналогодишния, но през 2009 г. очакваме забавяне.
Влошаването на дефицита на текущата сметка с 47% спрямо дефицита за същия период на миналата година почти изцяло се дължи на нарастването на дефицита по търговското салдо, главно поради
повишените цени на енергоизточниците.
Същевременно растящият внос на инвестиционни стоки показва, че местните и чуждестранните инвеститори не очакват криза в производството.
Притокът на преки чуждестранни инвестиции остава сравнително устойчив, въпреки финансовата криза и негативния доклад на ЕС.
Сред потребителите продължават да се регистрират
тревожни инфлационни усещания и очаквания.
От друга страна, не се откроява наличие на вътрешен инфлационен натиск от страна на бизнеса за движението на цените до края на 2008 г. Досегашната динамика на вътрешните цени, както и добрите данни за растежа в аграрния сектор през второто тримесечие, са основание да не очакваме натиск върху инфлацията по линия на хранителните стоки.
Повече изненади с въздействие върху пазарната инфлация можем да очакваме по линия на горивата, най-вече поради все така непредсказуемата динамика на международните и респективно вътрешните им цени.
В предстоящите месеци са предвидени и вероятни още увеличения на административно контролирани цени. До края на годината можем да очакваме да се натрупа инфлация в диапазон 8-9 на сто.
Заетостта продължава да расте.
Общата безработица намалява, но младежката расте, същевременно значително намаляват продължително безработните. Регистрираната безработица също продължава да намалява.
Същевременно обаче, реалният растеж на производителността се ускорява само през първото тримесечие и се забавя през второто тримесечие в сравнение с растежа година назад, което е индикация за известно влошаване на качеството на общия икономически растеж, който за второто тримесечие също се забави на годишна база.
Все още няма сериозно подобряване в бизнес средата. През последните три години на практика не бяха премахнати ругулаторни режими. Тепърва предстои работа по облекчаване на режимите, администрирани на местно равнище.
По отношение на корупцията е налице влошаване,
констатирано в доклада на ЕК от юли, а също и в доклада "Индекс за възприятие на корупцията за 2008 г." на Transparency International, който определя страната ни като най-корумпираната сред 31 държави от ЕС и Западна Европа.
Позитивни промени в бизнес средата са въвеждането на електронния търговски регистър и значителното облекчаване на процедурите по стартиране на бизнес.
Предстои да се разбере как ще работи новата експортна стратегия на страната. Продължава работата по промени на нормативната уредба по обществените поръчки.
Приватизационните сделки са малко.
Не беше ликвидиран т.н. "забранителен списък" от дружества, неподлежащи на приватизация, които нямат сериозно влияние върху икономиката и не са структуроопределящи, но запазването на държавното участие в тях има значение единствено като участие в управлението и запазване на сградния фонд.
Бюджетният излишък за първите седем месеца на 2008 г. ( 4.2 млрд. лв.) е с 74.4% повече спрямо същия период на миналата година. Фискалният резерв бележи нарастване от 46.5% на годишна база.
Същевременно
събираемостта на данъците е по-ниска
- при преките данъци към юли 2008 г. са събрани 62.9% от разчета за годината при 78.9% към юли 2007 г., при корпоративния данък изпълнението е 73.4% от годишния разчет за 2008 г., а година по-рано е било 92.5%.
Продължават дебатите по разпределението на осигурителната тежест между работниците, работодателите и държавния бюджет, която трябва да влезе в сила през следващата година; основната промяна остава участието на държавата с фиксирана ставка.
Паричното предлагане към август 2008 г. расте, но с по-бавни темпове. Забавянето на растежа се дължи на стабилизирането на транзакционното търсене на пари. Лихвените проценти по всички кредити ускоряват своя темп редно с около 1 процентен пункт. Наблюдаваме известно забавяне в темповете на нарастване, както на депозитите в чужда валута, така и на депозитите в лева.
Банковата система бележи ръст и ликвидността й в края на юли гарантира достатъчно покритие на привлечения ресурс. Същевременно в годишния си отчет за 2007 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките констатира, че са налице симптоми за бъдещи проблеми при част от вземанията на трезорите. Основното му послание е
банките да внимават с отпускането на рискови кредити.
Глобалната финансова криза, стартирала преди повече от година по международните капиталови пазари и пренесла се впоследствие върху българския, през третото тримесечие на 2008 г. достигна своя апогей.
Той бе предизвикан в голяма степен от вълна от фалити на големи финансови институции, които от своя страна разрушиха инвеститорското доверие и доведоха до още по-сериозно отдръпване на различните групи участници от пазара. В резултат на това всички значими международни пазари през периода регистрираха много сериозна волатилност.
Големите пазари от Западна Европа в известна степен успяха да компенсират низходящите движения с обратни по посока, макар и не толкова резки покачвания. Българският капиталов пазар обаче за четвърто поредно тримесечие продължи да се свива.
Пазарната активност на участниците продължи да спада, като реализираният оборот намаля с 39% спрямо второто тримесечие и с близо 70 на сто спрямо същия период на миналата година. Индексите на борсата също толкова бързо спаднаха, като SOFIX загуби за 1 година 75% от стойността си и спадна от почти 2000 пункта до малко над 500.
В енергетиката се развиват разнопосочни събития.
Увеличението на цената на природния газ ще бъде на два етапа. Правителството обяви началото на строежа на втората българска АЕЦ. Търси се решение за "Топлофикация София".
След Туркменистан и Азербайджан отказа да се присъедини към проекта "Набуко". МИЕ анонсира идеята България да подкрепи унгарската инициатива New Europe Transmission System (NETS) като алтернатива за транзитиране на азербайджански природен газ. Казахстан замрази строителството на нефтопреработвателен завод в Джейхан и по този начин отлага участието си в проекта Бургас-Александруполис.
Предлагането на жилищни имоти надвишава търсенето в порядъка на един и половина - два пъти. Повишените лихви по кредитите ще продължат да притискат жилищния пазар. Финансирането на покупки на съществуващи имоти ще бъде все по-трудно.
При ваканционните имоти предлагането многократно надвишава търсенето, налице е стагнация в сегмента и инвестицията в така наречения "втори дом" се очертава като най-рискова. Продължава тенденцията за развитие на търговски центрове не само в големите, но и в малките градове на страната. Цените на търговските площи засега остават стабилни.
Оценките за туризма продължават да бъдат противоречиви
- материалната база расте с 8-9% годишно, докато приходите се увеличават с 4-5%. Причините за нееднозначните оценки са свързани с липсата на ясно виждане за посоката и приоритетите в сектора, отсъствие на стратегия, неефективна реклама и маркетинг.
Налице е сериозно разминаване в данните за туризма предоставяни от НСИ и информацията от браншовите организации. Причините за сериозните различия са свързани с липсата на реална информация за леглата в хотелите, за заетостта, за средната цена на нощувка, за пазарен дял и т.н. Голяма част от инвеститорите в туризма укриват доходи или не плащат данъци. Според експерти "сивата икономика" в туристическия сектор се движи между 50 и 60%.
Високият растеж в аграрния сектор през второто тримесечие в резултат на добрите климатични условия през годината, поскъпването на храните в международен мащаб и усилията на земеделците не е основание за успокоение относно проблемите пред животновъдството.
Протестите на животновъдите
поставиха за пореден път въпроса за липсата на стратегия за развитието на отрасъла и на ясна визия за бъдещето - предпазване от фалит на дребните фермери без инициатива и планове за развитие или изграждане на високопродуктивно животновъдство, осигуряващо достатъчно по обем качествена продукция.
Очевидно е, че общата европейска политика безпрекословно е насочена към стимулиране развитието на окрупнено, високоефективно земеделие, отговарящо на всички изисквания за качество на продукцията и добри условия на работа.
Макар бавно и мъчително, тече процес на окрупняване на земеделските стопанства, като процесът се стимулира и от начина на предоставяне на евросубсидиите.
Все повече стопанства се насочват към затваряне на цикъла (производство, съхранение, търговия, преработка). Повишаващите се цени на хранителните продукти във връзка с недостига им в световен мащаб и разширяващото се производство на биогорива вероятно ще увеличат търсенето на земя, ще стимулират търговията с нея и ще привлекат повече инвестиции в земеделието, както и ще позволят увеличаване на обработваните площи и намаляване на необработваната земя.
В отговор на критиките от страна на ЕК
правителството прие подробен доклад и план за преодоляване на проблемите в работата с европейските фондове.
Позитивните моменти в доклада са свързани с промени в Закона за обществените поръчки с цел по-голяма прозрачност; предвидено е приемане на Закон за конфликт на интереси; предложени са мерки за укрепване на административния капацитет на държавните служители; разработени са конкретни мерки за значително подобряване на управлението на средствата по ОП "Транспорт" и ОП "Регионално развитие."
В доклада има обаче моменти, които не са достатъчно добре изяснени - липсват срокове за приемане на промените в законодателството; липсват конкретни мерки за взаимодействие с прокуратурата; предвидена e прекомерна централизация на дейностите по планирането, управлението, наблюдението и контрола на средствата от ЕС; липсват мерки за гарантиране на независимостта на изпълнителните агенции; отсъстват мерки за подобряване на координацията между министерствата, между централните, регионалните и местните власти.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!