Виж репортаж на Евроком Енергетиката да бъде качествена екологична услуга за икономиката и населението, държавата да намали своята роля на администратор в отрасъла, а енергийните цени да отговарят на присъщите разходи за целия жизнен цикъл на предприятията. Това предвижда концепцията за енергийна стратегия на България, която бе представена днес на кабинета от министър Милко Ковачев. През следващите три-четири години България трябва да изгради вътрешен енергиен пазар, който да въведе конкурентност на различните енергийни продукти, се казва още в документа, който след броени дни предстои да бъде публикуван в Интернет. По тази концепция до края на март ще бъде написана стратегия за развитието на отрасъла, която предвижда да запазим позициите си на енергиен износител на Балканите.
В момента България внася около 70% от енергийните си ресурси, които съставляват 27% от целия внос на страната. В българския износ енергийните продукти участват с 14% - главно нефт и нефтопродукти. Малка част от този дял се пада на енергийните продукти, произвеждани от предприятията към Министерството на енергетиката и енергийните ресурси. Тези данни показват, че България е изключително енергийно зависима и има изключително висока енергийна интензивност - по-висока от всички страни в Централна и Източна Европа и от всички страни кандидатки за членство в ЕС. През последните 12 години тази енергийна интензивност на БВП нараства (за разлика от другите страни, където е налице тенденция за нейното намаляване) и това се отразява както на ефективността на целия енергиен отрасъл, така и на конкурентоспособността на икономиката. Затова целта на отрасъла ще бъде той да стане един от елементите за постигане по-висока конкурентоспособност в бъдеще, което ще доведе до по-висок икономически ръст и по-добро жизнено равнище, предвижда още стратегията.
Страната ни ще търси възможности да съхрани потенциала си за износ, като използва и повишава ефективността на мощностите, гласи един от основните принципи на концепцията. В нея се подчертава, че е необходимо да се предприемат активни законови и ценови мерки, за да се насърчат инвестициите в енергийна ефективност като алтернатива на прекомерното изграждане на производствени мощности.
Анализите на Министерството на енергетиката за ефекта от спирането на І и ІІ блок в Козлодуй сочат, че средните продажни цени на електроенергията като цяло ще се покачат с 3%. Като резултат от инвестициите, направени за изграждане на заместваща мощност на "Марица-Изток І", увеличението ще бъде 10%, а рехабилитацията на "Марица-Изток 3" ще доведе до 3,5% ръст в средните продажни цени на електроенергията. До края на годината ще бъдат изравнени тарифите на тока за бита и за промишлеността, съобщи още министърът на енергетиката Милко Ковачев.
Вероятното затваряне на блокове I и II на АЕЦ Козлодуй налага спешното пускане в действие на 110-мегаватовия блок №3 на ТЕЦ Изток-Русе, заяви междувременно по "Дарик радио" шефът на топлоцентралата Петър Минков. Проектът за рехабилитация на блока за около 25 млн. лева ще бъде обсъден утре в министерството на енергетиката и енергийните ресурси. Ефективността на русенския ТЕЦ-Изток се дължи на ползването на украински въглища и ниската средна себестойност.
