С АЩ могат да избират между няколко военни варианта на действие срещу Иран, вкл. бомбардировка на ядрените му обекти, но дипломацията остава засега предпочитано средство за разубеждаване на Техеран, който се стреми да се сдобие с ядрено оръжие, смятат американски експерти, цитирани в коментар на Франс прес.
Въздушно нападение
срещу ограничен брой подозрителни ирански ядрени обекти изглежда най-вероятния вариант.
1000-мегаватовата ядрена централа в Бушехр (Южен Иран) може да бъде мишена на въздушен удар, както и ядрените обекти в Натанц и Арак (Северозападен Иран), предполагат от US центъра за анализи "Глобъл секюрити", специализиран във въпросите на сигурността (GlobalSecurity.org).
Тези удари ще бъдат много по-големи от нападението на Израел през 1981 г. по иракския ядрен реактор Озирак и ще напомнят по-скоро на първите дни от въздушните нападения в Ирак през 2003 г., прогнозира оттам.
Но иранските ядрени обекти са пръснати из цялата територия и са много по-добре защитени от Озирак, припомня Питър Брукс, експерт от фондацията "Херитидж".
"Иран е заровил дълбоко под земята много от ядрените си обекти и ги е превърнал в трудни за поразяване цели. Други са разположени близо до населени зони, така че да има цивилни жертви при евентуално нападение. Това са ядрените обекти, чието съществуване е известно: те са двайсетина, пръснати из цялата страна, но в действителност броят им може да е над 70", казва Брукс.
За да извършат въздушни нападения, САЩ ще използват крилати ракети, бомбардировачи Б-2 и невидимите за радарите бомбардировачи F-117, предполагат експертите.
Друг вариант е Вашингтон да извърши
по-големи бомбардировки срещу подозрителните ядрени обекти, както и други военни обекти.
В такъв случай иранските войски ще бъдат използвани от Техеран за контраатака, смятат от "Глобъл секюрити".
Третата възможност е американски войски да нахлуят в Иран,
но тя изглежда малко вероятна, защото голяма част от сухопътните войски на САЩ са в Ирак.
Висш служител на Пентагона заяви миналата седмица, че US армията е способна да разположи в случай на криза 15 допълнителни бригади или между 45 000 и 75 000 войници.
Голямата неизвестна величина е как ще реагира Техеран на евентуално въздушно нападение.
То ще обедини иранците около непопулярното в сегашните условия правителство и ще изложи на още по-голяма опасност живота на американците в Ирак, казва Джоузеф Чиринчоне, експерт във фондация "Карнеги".
"В крайна сметка атаките няма да забавят иранската програма. Те със сигурност ще я ускорят", твърди Чиринчоне.
Според него бомбардирането на Озирак през 1981 г. беше "тактически успех, но стратегически неуспех", който ускори иракската ядрена програма.
Питър Брукс смята, че Техеран може да изстреля ракети срещу Израел, да нападне американските войници в Ирак, да си послужи с петролното оръжие
или с оръжието на тероризма чрез групировки като "Хизбула".
В симулация, организирана в края на 2004 г. от американското сп. "Атлантик мънтли", участниците - експерти по въпросите на сигурността, прецениха, че САЩ "не могат да прогнозират в дългосрочен план стратегическото въздействие на подобно нападение срещу Иран".
То може да задържи за три години стремежа на Иран да постигне ядрените си цели, но с цената на влошени отношения между властите и населението.
Намеренията на Техеран, в момента щом се сдобие с бомба, ще бъдат "възможно най-враждебни", прецениха през 2004 г. участниците в симулацията.
Преди време германският експерт по тероризма Ролф Топховен също изказа предположение, че е възможен военен удар срещу близкоизточната държава.
Топховен обаче предупреди, че всякаква военна интервенция ще направи от Иран още повече от преди "страна, която разпалва пламъците на международния тероризъм".
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!