Парламентът единен на първо четене за поправките в конституцията

Със 222 гласа "за" Народното събрание единодушно прие на първо четене промените в конституцията, чието обсъждане започна днес, със старта на новата парламентарна сесия. За да влязат в сила, поправките в основния закон трябва да бъдат одобрени още на два пъти в два различни дни, и то от поне 180 депутати.

Илюзия е, че промените в конституцията автоматично ще доведат до по-добра съдебна система, предупреди Любен Корнезов от коалиция "За България" в хода на дебатите върху ремонта на основния закон, които стартираха днес. Според него упадъкът на съдебната власт е заради общият упадък на държавността, предаде БНР.

"Основните проблеми на съдебната власт не са в конституцията, а са кадрови и организационни. Конституцията не е свещена, но е свята. След 12 години сме принудени да я променим с надеждата, че съдебната власт ще бъде действително гласът на закона и човешката справедливост", заключи депутатът юрист.

Според Екатерина Михайлова от ОДС промените в основния закон са крайно недостатъчни и козметични, а дясната опозиция ще продължи да настоява изцяло да отпадне имунитетът на магистратите.

"Подкрепете този проектозакон, защото с него слагаме началото на реформирането на организацията на българската държава, така че да има повече отговорност, да има повече контрол върху всяка една от институциите и, дай Боже, да има сила този и следващите парламенти и едно Велико народно събрание да направи конституция, която наистина да промени живота на българските граждани", заяви Михайлова.

Предвидените в законопроекта промени са продиктувани от необходимостта за усъвършенстване на съдебната система, по-ефективно и безпристрастно правораздаване и отговарят на очакванията на българските граждани, както и на препоръките на евроатлантическите ни партньори, обясни председателката на Временната комисия за промени в конституцията (ВКПК) Камелия Касабова.

Според предложените поправки имунитетът на магистратите се ограничава до "функционален имунитет", което означава, че те няма да носят наказателна отговорност за служебните си действия и постановените от тях актове, освен ако не е извършено умишлено престъпление от общ характер, припомня БНР. Едновременно с това магистратите няма да бъдат недосегаеми, както в момента, тъй като за всички свои действия извън службата си ще носят наказателна отговорност на общо основание, като всички обикновени граждани. Наказателно преследване спрямо магистратите за действия, свързани със службата им, ще може да започне по предложение не само на главния прокурор, но и на 1/5 от членовете на Висшия съдебен съвет.

С промените в конституцията се увеличава изискването за стаж от три на пет години, след което магистратите придобиват статут на несменяеми. Нов момент е, че те могат да загубят този статут и да бъдат освободени, ако системно не изпълняват служебните си задължения или със свои действия уронват престижа на съдебната власт.

В пленарната зала днес не присъстват висши магистрати, допълва БНР, като уточнява, че депутатите не са приели предложението те да бъдат поканени за старта на дебатите.