Сп. 'Нюзуик': Расизмът и пренебрежението експлодираха във френските гета

Размирици избухваха през 80-те и 90-те години, предизвикваха високопарни слова и нови правителствени програми, разчетени да донесат надежда. Но с избледняването на спомените за насилието изчезваха и отпусканите за проектите средства, разказва Кристофър Дики от сп. "Нюзуик" по повод на продължаващите безредици във Франция.

Мълвата за двамата загинали се разпространява бързо в Клиши су боа, мрачен комплекс от жилищни блокове на един час с влак и автобус от центъра на Париж.

Тийнейджъри са убити от токов удар, когато се опитвали да се скрият близо до трансформатор. Според слуховете момчетата бягали от полицията.

Веднага десетки разгневени младежи изпълзяват от бездушните блокове и тръгват на лов за полицаи и автомобили по улици, които по ирония на съдбата, носят имената на колоси на френската култура: булевард "Зола", алея "Албер Камю", улица "Пикасо".

"Тук е Багдад", крещят разбунтувалите се. До края на тази първа нощ, на 27 октомври, полицията преброява петнайсет подпалени коли и шестима арестувани. Няма пострадали пожарникари и полицаи и властите твърдят, че обстановката е стабилизирана.

Но те не знаят колко далеч са от истината.

Нощ след нощ яростта обхвана миналата седмица гетата около Париж, а след това и бедните квартали на Дижон в Бургундия, Руан в Нормандия, Тулуза, Рен, Марсилия.

Когато сълзотворна граната избухна на четвъртата нощ близо до входа на приличаща на склад джамия в Клиши су боа и принуди стотици богомолци да избягат боси и със запушена уста на площад "Анатол Франс", вандалите подеха нови лозунги.

"Сега сме във война", скандираше един. Други крещяха"джихад".

Всъщност не бе нито едното, нито другото. Познатият на туристите Париж не гореше. Опожарени бяха коли и контейнери за боклук, автобуси бяха атакувани с коктейли "Молотов" и бяха извършени стотици арести, но далеч от центъра на града.

Полицията заяви, че бандите стават все по-организирани и използват интернет и SMS-и, за да координират действията си. Десетки хора бяха ранени и бе стреляно по полицаи; само в петък през нощта в цялата страна бяха подпалени близо 900 автомобила. Нито един човек обаче не бе убит през уикенда.

За разлика от тези събития, при размириците в Лос Анджелис през 1992 г. загинаха над 50 души.

Френското правителство пострада най-вече от продължаващата си неспособност да овладее разрушителния гняв, обхванал гетата с преобладаващо мюсюлманско население.

Подобно на интифадата в Близкия изток, насилието обхваща нови и нови райони, въпреки успокояващите уверения за способността на властите да се справят със ситуацията.

Смята се, че десетилетната политика на принудителна интеграция на имигрантите и техните деца във френското общество се е провалила. В епохата на терора възникват опасения, че този гняв ще увеличи редиците на радикалните ислямисти в сърцето на Европа.

Странстващи проповедници от години обикалят тези общности и набират бойци за свещените войни - от Босна до Чечения, а сега и в Ирак, където няколко млади френски мюсюлмани отидоха да умрат като камикадзета.

Събитията в Мадрид и Лондон показаха какво се случва, когато тази ярост се насочва навътре.

Засега най-голямата жертва може да стане френският вътрешен министър Никола Саркози. Той проявява амбиции за президентските избори през 2007 г., като се опитва да се представи за уверен и способен политик.

Но дори преди избухването на размириците се увеличиха подозренията, че "Сюпер Сарко" в момента не може да направи кой знае какво. През първия уикенд на насилие той осъди бандите, опожаряващи автомобили, нарече ги измет и обеща да наложи ред.

Саркози обаче не успя да го стори. Не само не сдържа яростта, а напротив - разпали я. Неговият главен противник - премиерът Доминик дьо Вилпен, публично му "дръпна юздите".

Правителството трябва да внимава да не "дамгосва" цели квартали, заяви той. И Саркози, и Дьо Вилпен, вероятно подбуждани от президента Жак Ширак, неловко се опитаха да покажат единство зад лозунга "твърдост и справедливост". И двете думи не се превърнаха в дела.

Най-голямото предизвикателство през идните дни е да не се допусне насилието да спечели още по-голяма симпатия.

Над 12 милиона души в Западна Европа, около половината от тях във Франция, са от мюсюлмански произход.

Мнозина са се приспособили лесно и добре към европейския начин на живот. В същото време и Европа бе принудена, макар и неохотно, да се адаптира към тях.

Те обогатяват бизнеса и изкуството във Великобритания. Променят съвсем буквално облика на холандските училища (според някои прогнози след още едно поколение повечето бебета, родени в Холандия, ще са от мюсюлмански произход).

Действията на незначителна част от тях, които поеха по пътя на тероризма - лондонските атентатори, убиецът на режисьора Тео ван Гог в Холандия, мадридските бомбаджии, хамбургската клетка в Германия, която извърши нападенията на 11 септември, не отразяват възгледите на огромното мнозинство мюсюлмани.

Постоянното напрежение и дълбокото негодувание обаче остават, специално у тези, останали в имигранските общности, от които другите са успели да се измъкнат.

В доклад, разпространен броени дни преди избухването на насилието, френското правителство отчете 751 квартала, с милиони жители, като "чувствителни" градски зони, или използваните от французите неудачни инициали ЧГЗ.

Националното законодателство, основаващо се на схващането, че всеки може да стане "чист" французин, научавайки езика, историята и културата,
забранява в правителствените проучвания гражданите да бъдат питани дори за техния етнически и религиозен произход.

Не може обаче да има и капка съмнение, че повечето от жителите на ЧГЗ са по произход мюсюлмани и африканци, и без значение какво пише в законите, те чувстват, че голяма част от французите се настройват срещу тях поради този факт.

Според доклада безработицата в тази група е 21%, над два пъти по-висока от средната за страната, и продължава да расте. Сред мъжете на възраст под 25 години процентът скача до 36 (полицията казва, че огромното мнозинство от бунтуващите се на възраст между 14 и 25 години).

Получаваните от тях здравни услуги и образование са далеч под националните равнища.

Превъзнасяните принципи за "свобода, равенство и братство" звучат за мнозина като горчива ирония.

Откъснати от миналото си в мюсюлманския свят и бъдещето си в Европа, те гледат на себе си като на ничии граждани и само някакви си хора "Девет-Три" - пощенския код на крайните квартали на Париж.

Подобно на Великобритания, много от мюсюлманските имигранти във Франция идват от бившите колонии и носят със себе си негодуванието срещу френското колониално потисничество.

Както в Германия, вратите за тях бяха отворени по време на подема след Втората световна война, когато имаше недостиг на "черна" работна ръка, с презумпцията, че ще си тръгнат, когато вече няма да има работа за тях. Те не си отидоха.

"Първото поколение бяха посрещнати като работници; те бяха фабрични инструменти. Повечето от тях бяха ергени, които живееха в обградени от кал бидонвили", обясни социологът Ерик Малиер.

"Второто поколение получиха жилища в западнали строителни обекти, където още може да ги откриете. Третото поколение обаче иска място в обществото, но не може да го получи".

Отчуждението и гневът на хората от "Девет-Три" не са нещо ново.

Размирици избухваха през 80-те и 90-те години, предизвикваха високопарни слова и нови правителствени програми, разчетени да донесат надежда. Но с избледняването на спомените за насилието изчезваха и отпусканите за проектите средства.

Откакто Ширак и неговите сприхави съюзници от десницата си върнаха контрола над властта през 2002 г., програмите за подпомагане на нуждаещите се бяха орязани и базираните в кварталите полицаи бяха изтеглени.

"Не им обръщаме внимание от толкова дълго време, че те имат чувство, че са изоставени", заявява френската сенаторка от Зелените Доминик Воане, в чийто избирателен район се намира главната конфликтна зона.

Хората страдат от заплахите и престъпността в районите, където са бандите. "Но властите се отнасят с тях толкова брутално, че има съчувствие към преследваните от полицията", обяснява Воане.

В Клиши су боа, където започна насилието, спокойствието бе възстановено след четвъртата нощ от млади мъже от местната джамия.

Правителството се надява, че подобни мерки могат да проработят навсякъде. Някои анализатори обаче "бият камбаната."

Вменяването в дълг на джамиите да възстановяват реда "утвърждава принципа, че ислямът е отговор за всичко", заявява Дуния Бузар, автор на книги за френските мюсюлмани.

Единствената друга възможност за хората, живеещи от двете страни на булевард "Албер Камю" може обаче да е това, което авторът на "Чужденецът" нарича "нежното безразличие на света".