Безредици в Белград, намериха труп в подпаленото посолство на САЩ

О въглен неидентифициран труп е намерен в посолството на САЩ в Белград, съобщиха сръбски медии, цитирани от световните агенции. Намереното тяло вероятно е на демонстрант, успял да влезе в сградата.

Можем да потвърдим, че е било

намерено тяло в посолството,

което бе подпалено, заяви говорителката Риян Харис. Ние сме убедени, че то не е на служител на мисията. Всички служители на посолството са добре, каза тя.

Няколкостотин демонстранти нападнаха снощи посолството на САЩ в Белград в знак на протест срещу обявената от Косово независимост и признаването й от редица западни държави. По това време сградата бе затворена и бел полицейска охрана.

Сръбските власти не осигуриха адекватна защита на посолството на САЩ в Белград, заяви говорителят на Държавния департамент Шон Маккормак.

На извънредна пресконференция той потвърди, че в сградата на американското посолство в сръбската столица е открит овъглен труп. Маккормак също подчерта, че няма основания да се смята, че тялото е на служител на посолството или на обслужващия персонал.

Говорителят съобщи, че заместник-държавният секретар на САЩ Никълъс Бърнс е разговарял по телефона със сръбския премиер Воислав Кощуница и с външния министър Вук Йеремич.

Бърнс ги предупредил, че

САЩ ще ги държат "лично отговорни" за сигурността

и благосъстоянието на персонала на американското посолство в Белград.

Посланието бе много ясно: че ситуацията е нетърпима и че трябва незабавно да предоставят необходимите сили за сигурност, които да защитят нашето посолство и служителите ни от нападения, заяви Маккормак.

Вчерашните нападения срещу чуждестранни посолства и компании в Белград са неприемливи и будещи съжаление действия на екстремисти, заяви сръбският външен министър Вук Йеремич, цитиран от Ройтерс.

Те вредят на имиджа на Сърбия по света и не изразяват чувствата на сръбския народ, заяви Йеремич в интервю за агенцията.

Сръбското правителство твърдо заявява, че няма да допусне актове на насилие по улиците на Белград или където и да е другаде в Сърбия, допълни той.

Сръбският президент Борис Тадич, който е на посещение в Румъния, призова съгражданите си към спокойствие. Всеки гражданин има право да протестира мирно и да защитава по мирен начин достойнството на страната си, каза държавният глава.

Съветът за Сигурност на ООН остро осъди нападенията на чуждестранни посолства в сръбската столица.

Съветът единодушно

осъжда по най-категоричен начин вандалските нападения

срещу посолства в Белград и приветства "предприетите от сръбските власти стъпки за възстановяване на реда и за защита на посолствата и техния персонал", гласи декларация на Съвета, прочетена от неговия ротационен председател за февруари, посланика на Панама Рикардо Ариас.

Генералният секретар на Съвета на Европа Тери Дейвис заяви, че е шокиран и натъжен от насилието, последвало вчерашните протести в Белград срещу обявената от Косово независимост.

"Това е много труден момент за Сърбия и хората имат правото да изразят чувствата си, но мирно. Убеден съм, че мнозинството от сърбите са против насилието, но са заложници на шепа разбойници и вандали, чиито действия нанасят големи вреди на репутацията на сръбския народ", гласи изявление на Дейвис.

"След насилието от изминалите дни сръбските власти трябваше да се погрижат за сигурността и да гарантират, че протестите, които организираха, няма да излязат извън контрол.

Опасявам се, че

това не бе направено

Най-малкото, което те могат да направят сега, е категорично и безусловно да осъдят всички актове на насилие и да се погрижат те да не се повторят", допълва Дейвис.

Върховният представител на Европейския съюз по външната политика и сигурността Хавиер Солана определи като тотално неприемливо насилието в Белград.

Насилието е напълно неприемливо, призоваваме за спокойствие, въздържание и отговорност, заяви говорителката на Солана Кристина Галах.

Към него се присъедини и британският външен министър Дейвид Милибанд, който окачестви като неоправдано насилието в Белград.

Комисарят по разширяването Оли Рен осъди остро критикува нападенията срещу чужди посолства в Белград.

Осъждам остро извършените нападения срещу чужди посолства

и икономически интереси в Белград, които причиниха големи материални щети и поставиха под заплаха живота на хора, заявява той в публикувана декларация.

Ние уважаваме демократичното право на сръбския народ да изразява мнението си по развитието на събитията в Косово, но използването на насилие за изразяване на мнение е неприемливо.

"Призовавам сръбските власти за осигурят необходимата защита на дипломатическите мисии в страната, се посочва в декларацията. Призовавам към спокойствие в Сърбия и в региона. Настояваме всички сръбски политици да призоват към сдържаност, както и да избягват за правят изявления, които биха могли да влошат положението", отбелязва Оли Рен.

Вчера след обяд в центъра на Белград се състоя голям митинг, на който присъстваха около 150 хил. души, събрали се да протестират срещу едностранното обявяване на независимостта на Косово, на 17 февруари.

На демонстрацията, организирана от сръбското правителство, емоционална реч произнесе министър-председателят Воислав Кощуница.

Има ли друга нация на света, от която искат да се откаже от своята идентичност, да се откаже от своите братя в Косово, обърна се той към събралите се. Никой в Сърбия никога няма да получи право да се съгласи с това, подчерта Кощуница.

На митинга говориха още и известният режисьор Емир Кустурица, известни спортисти и политици.

Най-добрият сръбски тенисист Новак Джокович заяви, че "това е един от най-тежките моменти в сръбската история, че със сърцето си винаги е с Косово и че сръбският народ е готов да защити това, което е негово".

Борбата за Косово е най-важното състезание за Сърбия, заяви пък известният сръбски баскетболист Деян Бодирога. Борбата за Косово е най-важното състезание за Сърбия, което ще се играе до окончателна победа, защото Косово е Сърбия, каза Бодирога.

Голяма група младежи, участваща в многохилядния протестен митинг, успяха да пробият полицейския кордон в района, където са разположени сградите на чуждите мисии.

Те подпалиха помещения на консулския отдел на американското посолство, в които по това време не е имало служители и не са се охранявали от сръбската полиция. Пожарът бе овладян скоро, а редът бе възстановен от специалните полицейски части за борба с масовите безредици.

При сблъсъците има пострадали сред младежите и полицията.

По време на безредиците в центъра за спешна помощ са

приети общо 118 ранени лица, от тях 30 са полицаи,

съобщи директорът на центъра Бранислав Стефанович, цитиран от ТАНЮГ.

Повечето от приетите пациенти са били само с леки наранявания и само трима са били задържани за лечение, заяви Стефанович.

Сред тях е един холандски журналист, който има контузия на гръдния кош и три счупени ребра. Другите двама ранени са със счупени ребра и счупена ръка. Министерството на външните работи на Русия съобщи, че никой от служителите на посолството на Русия в Белград не е пострадал в снощните погроми в сръбската столица, съобщи ИТАР-ТАСС.

Градският щаб на гражданската защита съобщи, че снощи на място е оказана помощ при повече от 500 случая. Повечето от пострадалите демонстранти са били много пияни, казаха от центъра за спешна медицинска помощ. По последни информации снощи са били арестувани над 100 души.

Специалните подразделения на сръбската полиция пристигнаха на мястото на инцидента с бронирани автомобили. За разпръскването на демонстрантите бе използван сълзотворен газ.

Младежки групи също така са нападнали посолствата на Великобритания, Хърватия, Турция, а също така банкови офиси и различни търговски обекти, сред които ресторант от веригата "Макдоналдс" и магазин на "Levi's".

Българското посолство, намиращо се на улица "Бирчанинова",

която е пресечка на булевард "Княз Милош", където се намира мисията на САЩ, не пострада при инцидентите, информира БГНЕС.

Агенцията припомня, че това е вторият случай в който се подпалва посолство на САЩ на Балканите. Първият път бе през 1999 г. по време на косовската криза, когато изцяло беше опожарено американското посолство в Скопие. За основна причина за инцидента се считаше изключителният наплив от косовски албански бежанци, които преминаха в Македония след тежката хуманитарна криза в Косово.