Б ританските вестници като че са решили да спазват изискванията в деня за размисъл в България - в тях няма нито ред за българските избори в събота.
"Файнаншъл Таймс" води със заглавието "Блеър печели подкрепа сред евродепутатите с визията си за Европа". В кореспонденцията си от Брюксел обаче вестникът отбелязва, че британският премиер не е успял да въздейства на най-твърдите си опоненти във Франция и в Германия.
Дори канцлерът Шрьодер в реч на вечеря в Аахен снощи е обвинил председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, че е твърде близък до идеологията на Блеър и не взема предвид германските интереси, пише "Файнаншъл Таймс".
"Гардиан" помества коментар на Робин Кук за речта на Блеър. Кук е бивш външен министър, който след оставката си винаги е бил подчертано критичен към премиера.
Този път той започва с уговорката, че не може да не се съгласи с всяко изречение от словото, но все пак завършва с упрек-съвет към Блеър през шестте месеца на британското председателство да проявява по-малко конфронтационен дух, като този на срещата в Брюксел миналата седмица, и значително повече консенсусен дух, като този в речта му вчера.
Само "Дейли Телеграф" е изцяло негативен към речта на Блеър и в редакционния си коментар пише "Европа се нуждае от трудни за вземане решения, а не от въздух под налягане".
Източноевропейците очакват облаги, каквито западняците не са склонни да им дадат; развиващият се свят иска свободна търговия, но френските фермери не искат; избирателите очакват по-открита и демократична политика, а политиците не желаят да им я предложат. По всички тези въпроси Блеър не каза нищо съществено, пише изданието.
Темата за изборите, макар и не в България, не е подмината от вестниците.
В "Индипендънт" е публикувана статия от външния министър Джак Строу, бичуваща привържениците на пропорционална избирателна система. Може да имате пропорционално гласуване, но не и пропорционално вземане на решения, пише Строу.
Статията започва така: "Представете си избирателна система, в която една малка партия, събираща под 10% от гласовете, може да променя изцяло цвета на управлението без избори и да стои на власт постоянно три десетилетия, коалирайки се ту с левицата, ту с десницата. Това е, което ставаше в Германия между 1969 и 1998 г."
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!