Авторите на доклада предупреждават, че от пълно изчезване не е застрашен нито един вид. Горилите, живеещи в Руанда, Уганда и Демократична република Конго са останали не повече от 600. След малко повече от 20 години те ще обитават едва 69 000 кв. км гори.
Шимпанзетата са почти напълно изчезнали в три западноафрикански страни - Бенин, Гамбия и Того. В Гвинея броят им не надвишава 200, в Сенегал - 400, а в Гана - 500. През 2030 г. териториите, на които живеят ще са намалели от 390 до 118 000 кв. км.
Главната опасност за човекоподобните идва от човешката дейност, се казва в доклада. През 2030 г. в подобно тежко състояние ще се окажат и орангутаните. Ако тенденцията на изсичане на горите продължи със същите темпове, единствените места, където те се чувстват в безопасност, ще намалеят с 92 000 кв. км до едва 420 кв. км.
Не по-различна е съдбата на маймуните бонобо. През 2030 г. тези удивителни създания ще могат да разчитат на едва 17 000 кв. км горски територии в сравнение с днешните 96 000 кв. км. Между другото някои учени смятат бонобо, които живеят предимно на територията на Конго, за общи предци на шимпанзетата и хората. Несъмнено е, че и генетично, и по интелектуални способности този вид човекоподобни стоят най-близо до хомо сапиенса от всички останали същества на планетата ни.
В доклада на ООН се посочва, че за спасяването на тези 4 групи човекоподобни са над 25 млн. долара. "Това е минимумът, каквито са водата и хлябът за умиращия", заявил експерт на Световната организация.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!