На фестивала, който ще продължи до ноември, се представят сто художници от цял свят само в основната изложба. Отделно, разпръснати в ренесансовите къщи и вътрешни дворове из цяла Венеция, са рекордните за биеналето 76 павилиона с експозиции и инсталации на отделни страни или групи артисти.
Идеята за "вино за откривания" е на художника Иван Мудов (32 г.). Той е известен с провокативния пърформанс през 2001 г. в Грац, Австрия, където преоблечен като български полицай контролира трафика на кръстовище. Виното - каберне совиньон, е създадено специално за фестивала от малки винарни в Южна България с помощта на експерта по технология на вината Станимир Драгов.
Историята на това вино е съвсем кратка - от 2006 г. Идеята е символично да обедини всички павилиони и да избегне олимпийския момент в цялото това мероприятие, обясни Мудов.
Във Венеция тази година България присъства не само с виното - страната ни поднови участието си след прекъсване от 43 години.
След основаването на биеналето през 1895 г. българското изкуство е представено за пръв път с колективна изложба през 1910 г., следват още няколко участия до 1948 г. и дълго отсъствие след това. Последното ни участие е с колективна изложба на петима автори през 1964 г. и още по-дълга пауза. Недко Солаков се представя на биеналето през 1999 г., но участието му не е организирано от българската страна.
"Място, на което не си бил никога преди" е мотото на българската експозиция. За младото поколение художници, които започват своята кариера след 1990 г., Венеция не е място, на което сме били. Много от нас през последните години имахме възможност да обикаляме изложбите и да разглеждаме павилионите, но преобладаващото усещане беше, че ние отсъстваме от биеналето, разказва Весела Ножарова, куратор на българското участие. Това е и обяснението й за избраното мото.
Павилионът ни е във вътрешния двор на Palazzo Zorzi - сграда от XV век, където в момента е регионалното бюро за наука и култура в Европа на ЮНЕСКО. Представят се трима автори.
Идеята за промяната на стойностите, която започва с образа на пушача като образ на еманципираната жена, на много разкрепостения човек и свършва с образа на лошия герой - пушачът, който върви срещу себе си, вреден е за околните. Това е свързано с промяната на ценностите, което става бързо и неочаквано, обяснява Ножарова и добавя, че огънят на запалката е и една алюзия с паметника на незнайния войн.
Според куратора на българския павилион, работата на Правдолюб Иванов (43 г.) - две очи във форма на гира, също има връзка с паметта и много силна връзка с Венеция, защото това е място, в което хората наистина вперват поглед. Ходиш по улиците и само гледаш, гледаш, вглеждаш се - новата култура на туризма - на оглеждането и запаметяването, на възприемането на света.
По думите на автора тази работа по някакъв начин връща този втренчен поглед - ти гледаш към тази прекрасна архитектура и тя обръща поглед към теб, по същия този начин, както и ти я гледаш. В един момент гледането, обикалянето, туризма се превръща в спортно занимание, в своеобразен фитнес за съзнанието.
Представената на биеналето работа на Иван Мудов е отново провокативна - две кутии с крадени фрагменти. Във всяка кутия има неща, крадени от музеи и галерии в цяла Европа и по целия свят - Австралия, Азия. Това е наваксване на пропуснато, на загубено време - кражбата е като метафора на безпомощност, каза артистът.
На въпрос как свързва кражбата и ЮНЕСКО, той с усмивка обясни, че неговите работи са разположени зад витрина с надпис ЮНЕСКО. Това е работата на тази организация - да опазва, и тя ми пази нещата, каза Иван Мудов.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!