Председател на журито на "Любовта е лудост" е критикът доц. Божидар Манов, а на българския фестивал - проф. Вера Найденова, която ще определи най-добрите родни филми за периода 2002-2004 г. заедно с писателя Алек Попов, режисьора Илиян Симеонов ("Граница"), актрисата от Народния театър Ани Пападопулу ("Писмо до Америка") и актьора от варненския драматичен театър Михаил Мутафов, двукратен носител на "Аскеер".
В конкурсната програма на "Любовта е лудост" са включени 12 творби от цял свят, а заглавията, които ще бъдат прожектирани в залите на Фестивалния и конгресен център (FCC.hit.bg), са общо 54 от 15 държави.
Новите българските игрални филми, които ще бъдат показани във Варна, са 15, а "Другият наш възможен живот" на Румяна Петкова и "Изпепеляване" на Станимир Трифонов ще премерят сили и на любовния фест, след като миналата година "Една калория нежност" на Иванка Гръбчева взе специална награда на журито.
На предишното издание на "Златната роза" голямата награда бе присъдена на филма "Емигранти" (реж. Людмил Тодоров и Ивайло Христов), а за мъжка роля бяха отличени триото млади актьори Иван Радоев, Деян Донков и Валери Йорданов.
Носителят на първата награда от 2000 г. - "Писмо до Америка" (реж. Иглика Трифонова), пък е най-популярният български филм в годините на прехода, гледан от около 16-17 000 души.
Средната посещаемост на български филм в киносалоните обаче е доста по-ниска и се колебае между 2000 и 5000 зрители.
Затова във Варна ще бъде лансирана широка обществена инициатива, насочена към всички българи, с апел да се помогне на българското кино да излезе от обществена забрава, съобщи преди броени дни проф. Александър Грозев, който е артистичен директор на фестивала "Любовта е лудост" от самото му създаване, а отскоро ръководи и изпълнителната агенция "Национален филмов център".
"Целта на тази акция ще бъде налагането на българското кино, включително класическото наследство, по всички възможни канали - чрез телевизии, кабелни телевизии, филморазпространение, преса, радио, така че особено младото поколение, което израсна в духовен вакуум и по принцип не познава класиката на българския филм, да се запознае с тези произведения и да има представа какво се е правило в България.
Защото българското кино, периодът, в който то съществува от 1948 до 1989 г., в никакъв случай не е вакуум, а е производство, което е солидно не само в количествено отношение - то е дало и много сериозни художествени резултати.
Грехота е тези художествени резултати да стоят заключени в хранилищата на Българската национална филмотека и много малка част от тях да се въртят нонстоп по всички възможни тв канали", заяви авторитетният кинокритик.
Паралелно с конкурсните филми във Варна ще текат и информационни програми, сред които традиционните "Звезди и филми" и "Ехо от световните кинофестивали".
Правим панорама от три филма на руския режисьор Карен Шахназаров и една подборка от класически български филми като "Йо-хо-хо", "Царска пиеса", "Шведските крале", "Търси се съпруг за мама", "Мъже", "Дами канят", "Басейнът" и "Лъжовни истории", която е съобразена с отбелязване на кръгли годишнини на някои изтъкнати наши кинематографисти, допълни Александър Грозев.
Също с цел популяризиране на родното кино организаторите предвиждат среща с директорите на всички национални и ефирни телевизии, за да решат заедно как да показват на широката публика класическите и новите български филми, информира БНР.
Дебюта си във Варна ще имат и два късометражни филма - "Къщата" на Андрей Кулев и "Славата на България" на бесарабския българин Васил Барков.
Откриването е довечера с филма, който закри фестивала в Кан - американско-британската биографична лента за Коул Портър "De-Lovely - Вечната музика", с Кевин Клайн и Ашли Джъд в главните роли, както и с музикалното участие на Роби Уйлямс, Шерил Кроу, Дайна Крол, Елвис Къстело, Аланис Морисет, Натали Коул.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!