Бай Ганьо за риба

"Само не ходете на Марица, понеже риболовът там е забранен. Първо стрелят, после питат, или най-малкото - бой и после в реката! А за тези, които стигнат турския бряг, няма да е само бой... На останалите места в Гърция може да се лови без проблем."

Това са инструкциите, които получавам по електронната поща от Цербер. Той е български емигрант, работещ в Гърция, и е избрал името на зловещото куче от старогръцката митология за свой ник в риболовния портал fishing-mania.com.

Влизането на България в ЕС освен всичко друго донесе и неочакваната екстра за риболовците да ловят без билет, такса или каквото и да е разрешително на територията на Гърция.

От няколко месеца насам ранната съботна сутрин на контролно-пропускателните пунктове Кулата и Илинден минава по един и същ начин: стотици автомобили, натоварени с въдици, палатки и всякакъв друг вид риболовно снаряжение, се отправят към Гърция под снизходително усмихнатите погледи на служителите от южната страна на границата.

Без фасове, моля

Колоната от автомобили се изнизва бързо покрай гръцкия граничен пункт Ексохи, на около 12 км южно от Гоце Делчев. Отстрани гърците са поставили огромен десетметров надпис на чист български език "Моля, не хвърляйте незагасени угарки от цигари сред природата!", който ви се набива в очите, докато показвате личната си карта. По-късно ще разберем, че надписът съвсем не е случаен.

Целта на повечето пристигащи през Илинден и Ексохи български риболовци е Потами - село, разположено на около 30 км от граничния пункт. От Ексохи надолу тръгва хубав асфалтиран път, по който няма нито една дупка.

След десетина минути се стига до общинския център Като Неврокопи, градче с 3000 жители, което сутринта още спи. По-нататък шосето, отново без нито една дупка, поема в планинска междуселска дестинация и стига до язовира в Потами.

Навремето селото е било българско, носело е името Борово, но през двадесетте години на миналия век народът се е изселил в Западна Тракия и България, а на негово място са пристигнали гръцки бежанци от Турция.

Грък шаран не яде

В Гърция за разлика от опосканите и изгребани български реки и язовири има страшно много риба. Сладководната, която се е развъдила до безобразие, не представлява почти никакъв интерес за местните риболовци, тъй като гръцката кулинарна култура опира само до морските видове. С една дума - никой грък не желае да си цапа ръцете с миризливи люспести шарани.

Именно шараните обаче са основната цел на българската риболовна атака. Шаранът може да се консумира пържен, печен, на фурна, на плакия, на керемида, пълнен с орехи, а става и за консервиране в буркани.

Освен това в Гърция се лови абсолютно безплатно. Цербер ни е предупредил, че законите все пак са строги по отношение на режима на риболов, но пък никой не следи за спазването им в сладките води, тъй като рибата е считана за малоценна.

Имате право да ловите с две въдици с по една кука и дневно да задържите до два килограма риба. Останалият улов трябва да се пусне обратно във водата, за да се поддържа рибният баланс.

Добър ден, България

Впрочем, както се убеждаваме сами, гръцкото риболовно законодателство, наредбата за изхвърляне на фасове и въобще цялата цивилизация, с която се свързва присъствието на която и да е страна в ЕС, приключва до брега на язовира в Потами.

Там всички са избрали българското, и то в най-лошия му вариант.

Хидросъоръжението е разположено в района, където река Доспат се влива в Места, и служи за производство на електроенергия. Километричният бряг е плътно зает от стотици палатки и автомобили, всички до един с българска регистрация от София, Пловдив, Благоевград, Кюстендил и Перник.

Пристигайки, оставаме с впечатлението, че Бойко Борисов вече е решил проблема със софийския боклук и го изхвърля именно тук, до язовира в Потами.

На брега ни посрещат купчини отпадъци с марка BG - пластмасови бутилки от бира, безалкохолни напитки и минерална вода, стъклени шишета от фабрична ракия и домашна шльокавица, туби от автомобилно масло, консервни кутии и хиляди употребявани и захвърлени найлонови торбички.

Контрастът с видяното преди това е невероятен, тъй като гръцките селца, през които сме минали на идване, са чисти и подредени до педантичност.

В Гърция неслучайно е забранено паленето на огън сред природата, особено след като страната това лято беше изпепелена от горски пожари. На язовира обаче има колкото българи, толкова и остатъци от огнища. Всичко това в сърцето на красивата северна част на планината Фалакро.

С една дума - толкова съсипано с боклуци място едва ли може да си представите. Добър ден, България.

Дърпайте, кълве!

Впрочем пристигналите на язовира едва ли могат да бъдат определени като спортни риболовци, а по-скоро като хора, чието хоби е месозаготовката. По принцип спортният риболов е хоби и служи за развлечение, но тук основната цел е пълненето на живарници с колкото се може повече шарани.

Разполагаме се недалеч от колеги, чийто автомобил е с пловдивска регистрация, и се осведомяваме за положението. За цял ден са уловили "само десет шарана", въпреки че са заложили във водата повече от 60 (словом - шестдесет) въдици, противно на разрешените по две на човек. Изпъват ги с лодка до отсрещния бряг, където има подводни дървета и шараните са се скрили около тях.

"Преди няколко месеца кълвяха повече и се ловяха по-лесно и наблизо, ама сега избягаха чак оттатък...", споделя нашенец, докато се готви да влезе с лодката във водата, за да си изпъне въдиците си до другия бряг.

Сещам се за предупреждението от Цербер, че гръцкото риболовно законодателство забранява извършването на риболовни действия с лодка. Тук обаче гърците очевидно се вълнуват повече от дърводобива в района и отглеждането на известните с вкусовите си качества картофи и фасул, и не толкова за това какво се случва във водата. Всъщност тукашните жители съвсем рядко припарват до района на българския палатков лагер.

Нощем с дългите мрежи

Без лодка улавянето на шаран в язовира се оказва трудна работа. Доскоро рибата не е била толкова предпазлива, но след десанта на български риболовци е развила чувството си за самосъхранение и вече бяга в драките откъм стръмния и недостъпен отсрещен бряг. Очевидно това се дължи и на факта, че нашенците далеч не ловят шараните само с въдици.

Всяка вечер някои лодки отново сноват в тъмнината, само че този път се опъват стотици метри рибарска мрежа. Прибират ги рано сутрин, под прикритието на мъглата.

Тук условията са много подходящи за бракониерстване: има повече риба, отколкото в който и да било изкуствен язовир в България, а и по-лесно влиза в мрежите за разлика от българските шарани, които - на жаргона на риболовците - вече са с по няколко висши образования и не могат да бъдат излъгани по никакъв начин.

Липсва и охрана на водоема. Какво по-хубаво може да се желае?

Тъй като с колегите нито имаме лодка, нито пък сме пристигнали да ловим риба на всяка цена, се ориентираме към улов на костури. Това са изключително атрактивни хищници, чието улавяне вдига адреналина.

На всичкото отгоре в язовира в Потами плуват големи екземпляри, някои от които достигат половин килограм. Удоволствието е неописуемо.

Сегиз-тогиз хвърляме по един завистлив поглед към другите риболовци, които вадят големи шарани. Един от тях е навързал улова си на въже и при заминаването си влачи по доста варварски начин живите риби по земята, очевидно да покаже резултатите си на останалите. Шараните се мятат безпомощно и вероятно очакват момента на щастливото си избавление, тоест на задушаването.

Хвани и пусни

Към края на излета питаме колегите до нас за улова им. Оказва се, че са извадили и един огромен шаран с тегло над десет килограма. Рибата е вързана с въже през устата и хрилете.

Изваждат я да бъде снимана, като за по-убедително майсторът-риболовец я провесва надолу, докато шаранът се мята като обесен. "Голямо прасе", отбелязват доволно останалите от компанията.

Надвечер събираме целия панаир от риболовни такъми, след това се снимаме с нашия улов и започваме да пускаме обратно във водата костурите. Това е т.нар. catch&release, или казано на български език - хвани и пусни. Прави се, за да има и за следващия път какво да се лови.

Гледката буквално втрещява риболовците отстрани и единият от тях мълниеносно се изстрелва към нас с найлонов плик в ръка. "Защо ги пускате, чакай да взема малко за пържене!" Отвръщаме, че в живарниците си вече сигурно имат предостатъчно риба, тъй като са наловили поне 30 килограма шарани, но въпреки това колегата успява да прибере десетина бройки, тъй като "много вървят с биричка".

Прототип на българския бракониер

С колегите се опитваме да направим социална категоризация на българските риболовци, които ловят на язовира до Потами. В интерес на истината няма причини да се смята, че някой от тях е дотолкова притиснат от живота и нуждите, за да се изхранва с риба.

Повече от хората на брега са пристигнали с автомобили от средния и високия ценови клас, доста от тях карат джипове. Разполагат със скъпи въдици, снабдени със системи за електронно сигнализиране на кълването. От лодките им се чува пищене на сонар - това е скъп локатор, който индикира за наличието на риби по дъното.

Въпреки това някои от тях си говорят притеснено, че от следващата година гърците май щели да въвеждат годишна такса от 26 евро. Повече от ясно е, че никой от тях не е дошъл в Потами, за да се прехранва с улова, а просто ей така - заради далаверата, че в магазина шаранът върви по 4.50 лв. килото, а тук го има много и без пари.