Европейски натиск върху посредниците за чужбина

С поред промените в Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) от края на февруари т.г. трудовите посредници от Европейския съюз (ЕС), Норвегия, Исландия и Литхенщайн ще могат свободно да работят в България, след като страната ни стане пълноправен член на ЕС.

Единственото изискване е те да са регистрирани по българското законодателство.

Съществуващото сега ограничение за чуждестранните компании беше премахнато по препоръка на Европейската комисия, която го смята за дискриминационно. Промяната в ЗНЗ е в синхрон с глава "Свободно предоставяне на услуги" от преговорния процес за присъединяването на България към ЕС.

Ефектите

Отварянето на пазара означава неизбежен натиск върху местните посредници - особено за работа в чужбина, които "изнасят" работници за държави от ЕС. Защото британските или испанските посред­ници, които досега набираха български работници за своите страни чрез български фирми, вече ще могат да си търсят кандидати сами.

Местните партньори ще се окажат излишно звено във веригата. Някои от тях могат да бъдат погълнати от чужди посреднически компании, решили да останат трайно на българския пазар.

Българските агенции ще загубят и голяма част от клиентите си - кандидати за работа. Българите вече ще имат свободен достъп до европейската база данни за търсене и предлагане на работа EURES и ще могат да подават документи, без да имат нужда от посредник.

Впрочем местните посредници за работа в чужбина вече понесоха един удар - през пролетта на тази година промени в ЗНЗ им забраниха да взимат каквито и да било комисиони и такси от кандидатите за работа. Дотогава фирмите имаха право да искат до 25% от първата заплата на човек, назначен с тяхна помощ. Изключение правеха само моряците, за които услугата и преди беше безплатна.

Рязкото засилване на конкуренцията със сигурност ще изхвърли от пазара най-напред българските трудови лъже­посредници за чужбина, които досега се занимаваха главно с уреждане на визи за съответните държави.

"Ще изсветлее разликата между чистото посредничество за работа като цял комплекс от услуги и трафика на хора", прогнозира главният секретар на Асоциацията на лицензираните информационни посредници за работа в чужбина Сребрин Илиев. Той обаче не очаква това да стане веднага - "поради еуфорията "работа в ЕС" не е изключено непрофесионалистите да останат на гребена на вълната още шест до девет месеца".

Пазарът на посредници за чужбина очевидно има нужда от прочистване - към 1 ноември в официалния регистър на Агенцията по заетостта (АЗ) фигурират 159 посреднически фирми за работа зад граница. По закон те имат право да осъществяват дейност по договор с чуждестранен работодател едва след като регистрират този договор в АЗ.

Такива договори обаче са регистрирали едва 18 посредника. Тоест няма доказателства, че останалите 141 регистрирани агенции наистина помагат на българи да намерят работа в чужбина.

"От това, което е сега, по-лошо не може да стане. Затова не се чувствам застрашен от конкуренцията на европейските фирми", коментира Костадин Ламбрев, собственик и управител на пловдивската агенция "Импулс рикрутмънт".

Фирмата "изнася" медицински сестри и готвачи за Великобритания, но бизнесът не върви от пет-шест месеца, откакто на Острова се дискутират ограниченията за достъпа на българи и румънци до тамошния трудов пазар.

Според Ламбрев обаче проблемът не е толкова в държавите от ЕС, колкото в българската тежка бюрократична система, която не отговаря на пазарните условия. "Тъкмо нормативната база и тромавата процедура ще отблъсква от нашия пазар западните посредници, на тях дори ще им пречи повече, отколкото на българските фирми, защото чужденците не са свикнали с българските условия", смята той.

"Нашата администрация движи документите много бавно, което няма да се хареса на европейските компании и те едва ли ще се задържат дълго тук", добавя Деян Иванов, собственик и управител на "Меридиан консулт" ЕООД.

Той посочва за пример Полша - веднага след 1 май 2004 г. там са стъпили 250 британски фирми, скоро след това 150 от тях са се изтеглили, защото дейността им на този пазар се оказала нерентабилна. Иванов, чиято агенция има регистрирани договори с работодатели във Великобритания и в Северна Ирландия, Португалия, Кипър и Швеция, не очаква кой знае какви промени след 1 януари 2007 г.

"Ние и сега работим при затворен пазар, въп­реки това имаме много запитвания от английски работодатели например", уточнява той.

Алтернативите в България

Въпреки че не показват притеснение от предстоящата инвазия на чужди конкуренти, българските посредници все пак се замислят върху различни варианти за бъдещето.

"Частните агенции по заетостта могат да оцелеят само ако разширят дейността си и от чисти посредници за сключване на трудови договори се развият до истински консултанти по управление на персонала, т.е. започнат да се занимават с целия спектър от дейности по заетостта - от мотивационно обучение и класически подбор на кандидати, през системи за оценка до програми за квалификация.

Някои от сегашните посредници могат да се специализират в предлагането на временна заетост", убеден е Сребрин Илиев. Този процес обаче няма да бъде никак лесен и безпроблемен, защото на българския пазар от много години оперират десетки компании за управление на персонала, които прилагат методи на европейско и световно ниво.

Частните посредници разчитат и на добра воля от страна на държавата. Според Илиев доб­рите частни фирми могат да се включат в публично-частно партньорство за предоставяне на различни услуги по заетостта, които сега са прерогатив на Агенцията по заетостта, например воденето на различни регистри или обслужването на чужди работодатели в България.

Като начало Сребрин Илиев предлага този подход да се опита на регионално ниво.

Впрочем Институтът по пазарна икономика (ИПИ) лансира идеята държавата изцяло да се оттегли от посредническите услуги на пазара на труда и те да бъдат прехвърлени към частния сектор.

Според Светла Костадинова, старши икономист в ИПИ, по този начин ще бъдат спестени над 30 млн. лв., повече хора и по-бързо ще успеят да си намерят работа и ще са необходими по-малко средства на държавата за обезщетения и помощи на безработни и за администриране.

"Публично-частното партньорство между Агенцията по заетостта и частните посредници е добра идея, но за нея е необходимо политическо решение", коментира Росица Стелиянова, заместник изпълнителен директор на АЗ. "В чужбина това е практика, но в България този тип партньорство все още не е нормативно регламентирано.

Трябва да се направят промени в законите и да се разработи доб­ра система за контрол", е мнението на Елка Димитрова, директор на дирекция "Политика на пазара на труда" в социалното министерство.

Алтернативите зад граница

Без да чакат нищо от държавата, някои български посредници за чужбина предпочитат да се ориентират към европейските пазари - няколко собственици на български агенции например вече са регистрирали посреднически компании в Испания.

Това е възможно, защото след 1 януари 2007 г. европейският пазар на услуги ще бъде отворен не само за чуждите, но и за българските компании.

"Ще се преориентирам към други държави в ЕС, чиито пазари не се затварят за българи, поне за определени професии", казва Костадин Ламбрев от "Импулс рикрутмънт".

Държавната агенция "Експомед" ЕООД пък ще се концентрира върху дейността си в арабските страни, ще търси и конкретни договорки с работодатели в Европа. Управителят й д-р Христо Димов посочи още една интересна алтернатива - съвместни проекти с европейски посредници за "износ" на български медици за трети страни.

"Експомед" вече има връзки с партньори от Холандия и Австрия с цел изпращане на българи в Ангола и Виетнам.

Впрочем неотдавна в АЗ са постъпили сигнали и за друг вид международна активност на местни посредници - фирми, регистрирани в България, набират кандидати за работа в ЕС от трети държави като Сърбия и Украйна.

Опитът и задграничните контакти на частните посредници биха били изключително полезни и за запълване на очаквания вакуум на българския трудов пазар след влизането на страната ни в ЕС.

"Много от фирмите имат добри връзки в Беларус, Молдова, Украйна", отбелязва Сребрин Илиев.

Костадин Ламбрев обаче е скептичен: "Българският пазар не е достатъчно атрактивен за хора от тези държави. Общуването с работници от Близкия изток е трудно, а при пакистанците съществува опасност интересът към работното място да е само прикритие за други цели."

"Българските посредници спокойно могат да се преориентират към пазари като Филипините и Индонезия, където нямат никаква конкуренция", разсъждава Галина Александрова, началник-отдел "Международни спогодби и посредничество" в АЗ.

"Внос" на медици вместо "износ" ще бъде и една от главните задачи на "Експомед". "След влизането ни в ЕС здравните заведения ще се оголят откъм медицински сестри и лекари от определени специалности - например анестезиолози", предвижда д-р Христо Димов.

Компанията най-напред ще проучи конкретните потребности на българските болници и ще търси начини да ги удовлетвори. Д-р Димов вижда Китай и Украйна като възможни "доставчици" на медицински персонал за България.

"Ще се преориентираме към "внос" на специалисти за нашия пазар след около четири години", прогнозира Деян Иванов от "Меридиан консулт". Преценката му почива на примера на десетте държави, които влязоха в евросъюза през 2004 г.: "За по-малко от три години там пазарите се оголиха. Сега постоянно получавам искания за български работници от Полша, Литва, Латвия, Естония, Словакия", обяснява той.

За да реши проблема с дефицита обаче, България задължително трябва да облекчи достъпа на чуждестранни работници до нашия пазар. "Сега изваждането на разрешително за работа на чужденец отнема цели шест месеца и е по-скъпо, отколкото в Англия", възмущава се Иванов.

Наплив

250 британски посреднически агенции са стъпили в Полша след приемането й в ЕС, 150 от тях скоро са се оттеглили от пазара заради нерентабилност.