И нжекция в портфейлите - този ход използва руското правителство, за да спечели избирателите за предстоящите на 2 декември парламентарни избори в Русия.
За да се справи с инфлацията, кабинетът реши да
замрази цените на основни продукти до януари
А това означава до навечерието на президентските избори. Жестът не остана незабелязан в една страна, където инфлацията е ежедневен проблем.
Ето малко примери. Само през септември цената на слънчогледовото олио се е покачила с 13%, а на млякото- с 10%.
Какво обаче мислят руснаците за замразяването на цените и постоянно чупещата рекорди инфлация? Една бърза обиколка към пазарите в кварталите на Москва показва, че те просто са пусти.
Продавачите почистват, бъбрят помежду си, пият чай или... дори четат книги. Клиентите наистина са малко.
29-годишната Олга е учителка в детска градина. Майка е на 7-годишен син. Съпругът й е военен. Семейният бюджет на месец възлиза на 22 хил. рубли, което прави около 600 евро.
Според нея 60% от тази сума отива за изхранването на семейството:
"Яйцата поскъпнаха. Преди за десет броя плащахме 32 рубли, сега - 40. Месото също се увеличи.
На практика поскъпването засяга всички продукти. Тестените изделия, олиото. При олиото нещата са най-зле - първо беше 33 рубли, после стана 50, а днес е почти 60 рубли.
Маслото, сиренето, всички млечни продукти много покачиха цената си", разказва Олга.
Младата жена признава, че без помощта на своите родители и тези на съпруга си, няма да могат да се оправят. И оценява ситуацията като катастрофална. Според нея скоро хората няма да знаят какво да очакват.
Всеки ден още със събуждането си те виждат как всичко поскъпва. Ситуацията е много тежка особено за пенсионерите, за тези които живеят ден за ден.
За работещите в детски градини и училища, в армията, готвачите - за всички тях е много трудно. Те разбират, че съвсем скоро няма да им остане нищо за изхранването на децата им.
Ето защо ходът на правителството да замрази цените очевидно е тактически. Руснаците обаче са забелязали, че всичко е само привидно и ако се вгледа човек, вижда, че са фиксирани цените на продукти с много лошо качество.
Инфлацията е ежедневие и в Литва. И в тази страна хранителните продукти поскъпват най-много и непрекъснато.
Единствено конкуренцията между трите най-големи вериги супермаркети дава известна надежда на потребителите. Поскъпват и сметките за тока. Заплащането на труда обаче също не стои на едно място.
Литовците изразходват 1/3 от бюджета си за храна
Напоследък зачестиха уличните протести срещу поскъпването, но и срещу пасивността на правителството.
Липсата на адекватна реакция очаквано донесе на премиера рязък спад в рейтинга.
Българите харчат много по-голям процент от парите си за храна в сравнение с останалите европейци, сочи последното изследване на европейската статическа служба "Евростат".
С парите, с които разполагат, българите обаче слагат по-малко неща в хладилника и на трапезата си. Все по-често влиза в обръщение в ежедневния разговор и една позабравена дума - инфлация.
Ценовият шок в края на лятото и началото на тази есен
е най-висок за последните десет години, отбелязва и националната статистика.
Любопитен е фактът, че покачването на цените на стоките и услугите бе обяснено от икономическото министерство с влиянието на разходите на туристите по време на почивките им по черноморските курорти.
Планираните от правителството 4,4% за инфлацията бяха подкопани от поскъпването на хранителните продукти, на лекарствата, на електричеството, на водата.
Нищо не се "преглъща" толкова трудно от българите, както по-високата цена на хляба. Хлябът поскъпва в цяла Европа, но за голяма част от хората в България това е мерило за покупателните им способности. А те се свиват.
Хората непрекъснато си задават въпроса кога реално стандартът на живот у нас ще се изравни със стандарта на живот в повечето европейски страни? Много българи изпитват материални затруднения, каквито средният европеец няма.
Около 65% от хората определят материалното си състояние като "свързване на двата края".
Малко успяват да спестят от доходите си
85% са категорични, че в близките години нямат да си купят жилище или кола. Само една трета от хората живеят според очакванията си, докато при останалите европейци това не е проблем за по-голяма част от обществото.
Разбира се, има и съмнения дали не се преувеличава "бедността" и дали не се укриват доходи от някои социални групи.
Очакванията на експертите по посока на подобряване на стандарта са разнопосочни. Едните са категорични, че при идеални вътрешни и външни условия страната ще
догони развитите европейски страни до 2030 г.
Други сочат като пример Ирландия и смятат, че това е постижимо в по-кратки срокове - до 15-20 години.
При всички обстоятелства българите остават оптимисти за децата си и вярват, че стандартът на живот на по-младото поколение българи ще бъде по-добър.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
