Новите граници на Европа

Е вропа се разширява, но паралелно с това нараства и проблемът за сигурността на нейните граници - на Изток, но и на Юг. Миграционният поток от Африка няма признаци за отслабване. Затова ЕС търси решения, особено в Магреба.

Мароко беше определен за страна пазител на границите. Поне такова е мнението на Жером Валюи, преподавател в Сорбоната.

Защо точно Мароко? Според Валюе Мароко, както и останалите страни от Магреб, едва ли някога ще се присъединят към ЕС. Става дума за съседна, външна страна, която вероятно винаги ще бъде такава.

Ролята, която ЕС отрежда на Мароко, е

ролята на пазител на границите, ролята на буферна зона

Цялата европейска дипломация, т.е. европейските правителства в по-голяма степен, отколкото Европейската комисия, както и капацитетът за финансиране на развитието в тези страни, целят да ги принудят да въведат антимиграционна политика.

Защото иначе спонтанно те няма да го направят, нямат полза и интерес да го сторят.

В резултат от началото на 2005 г. се забелязва засилен полицейски контрол. Което обаче не винаги е добре, защото 14 души бяха застреляни на границата с Испания, например.

Освен това ако мароканците искат да напуснат страната си по различни причини и не непременно към Европа, а към Алжир да речем, те не могат да осъществят намерението си поради затворените граници на Мароко.

Това издава използването на репресивни методи в някои от случаите и преследване на чернокожите. Европейските правителства, от друга страна, се опитват да развият хуманитарните дейности с цел подпомагането на хората от буферните зони.

Чрез ЕК, Върховния комисариат за бежанците и Международната агенция по миграция в Мароко са били излети милиони евро, които пък са били усвоени от неправителствените организации с хуманитарна и социална насоченост.

Става въпрос за европейски структури, които се опитват да подобрят положението на мароканците на място, за да не се налага те да търсят друго място за живеене. Мароко обаче видимо не е доволно.

Полша и нейните 1200 километра граница представляват

най-дългата външна за ЕС граница

Украйна, Беларус и самата Русия посредством анклава Калининград са нейни съседи.

Между 2004 и 2006 г. 280 млн. евро са били отпуснати на Полша за модернизацията на границите й, които я разделят като страна член на ЕС от държавите, външни за съюза.

Преди 2004 г. е имало гранични постове на всеки 100 километра. Сега те са през 20 км. Освен това е модернизирана системата за наблюдение и улавяне на човешко присъствие.

Украинците например трябва да си извадят виза, ако искат да преминат полската граница. Засега тя е безплатна, но ще струва 50 евро, когато Полша се присъедини към Шенгенското пространство, а това ще стане през 2008 г.

Руснаците и беларусите плащат засега по 16 евро за виза. Проблемът е, че в Полша липсва достатъчно хора в службите за контрол на границите. Това донякъде се дължи на ниското заплащане, което пък от своя страна води до корупция.

Това бе и една от причините за отлагането на приемането на Полша в Шенген.

Петото разширяването на ЕС с България и Румъния

постави пак въпроса за новите граници

"Има ли Европа без граници и къде са новите граници?" - това бе една от темите на международната конференция "Заедно в Европа" по случай 50-годишнината от подписването на Римския договор.

Новите граници на Европа са свързани с възможността новите страни членки и тези, които ще бъдат приети, да се впишат в политиката на стабилност на ЕС. Все по-трудно ЕС ще приема страни, които няма да допринасят за стабилността на съюза, коментира директорът на Информационния център на ЕС в София Ингрид Шикова.

България вече е външна граница на ЕС и въведе визи за съседите си. Разширяването се сблъска с политиката на съседство, макар визите да са безплатни.

Македонците, които бяха постоянни посетители на Банско и морските ни курорти, сега изпитват затруднения с изваждането на визи. Въпреки доброто си намерение за бърза и лесна процедура по издаване на визи за съседните страни, страната ни се оказа недостатъчно подготвена в административно отношение, за да се справи с хилядите кандидати за виза.

Според данните на "Balkan Insight" въвеждането на визовия режим доведе до рязко спадане на броя на македонците, които пътуват в България, с около 80%.

В опит да се спестят на хората, които поддържат активни делови контакти, нерви и напрежение, между България и Турция бяха предприети изменения във визовата спогодба.

Има възможност да се сключи спогодба със Сърбия, която да позволи на сърбите, живеещи в пограничната зона

да преминават граница само с лични карти

Според приетата през декември 2006 г. нова регулация на местния граничен трафик всяка страна член на ЕС може да въведе режим на свободно пътуване за жителите на 30-километровата зона от двете страни на границата, дори съседната страна да не е член на ЕС.

Ако България реши, може да въведе по-свободен режим на пътуване с всички съседи, включително и по външните за ЕС граници с Македония, Сърбия и Турция.