Държавните имоти в чужбина - строго пазена тайна

"Бившата ловна вила на Пенчо Кубадински в Кения се обитава от местно племе, което отказва да напусне къщата, България не може да възстанови правата си върху имота." (юни 2001 г.)

"Австрийският институт за опазване на паметниците на културата ще се намеси за спасяването на рушащия се дом "Витгенщайн" във Виена - собственост на България, която обаче оставя това съкровище на архитектурата да се разпадне поради липса на средства." (февруари 2002 г.)

"Външно продаде имот в Манхатън за $ 615 000. Апартаментът се водел на името на депутата от БСП Тодор Бояджиев, бивш съветник в представителството на България в ООН, който отказвал да подпише декларация, че имотът е собственост на държавата." (юни 2003 г.)

"Полска фирма ни дължи $ 150 000 наем за комплекса на посолството във Варшава." (ноември 2004 г.)

България притежава 280 имота в 70 държави. Според закона за държавната собственост тези имоти се управляват от външно министерство, освен ако не е уговорено друго с акт на правителството. Това са административни сгради на посолства, резиденции, апартаменти и жилищни блокове за служители на мисиите, културно-информационни центрове, търговски представителства и незастроени парцели.

Ориентировъчната им стойност е около един милиард лева според служители на министерството, макар че липсва актуална пазарна оценка. Липсват и точни сведения за парите, които се отпускат за поддръжка, за спечеленото от наеми, за намеренията за управление на имуществото.

"България има огромен брой имоти в чужбина, голяма част от тях са в лошо състояние и се поддържат с огромни трудности, с минимални бюджетни средства и се използват изключително нискоефективно" - такава пък беше констатацията на министъра на външните работи Ивайло Калфин преди една година.

Тогава, малко след поредния одит, показващ пропуски в управлението на собствеността, във външно министерство беше създадена специална дирекция за имотите зад граница. "ПрайсуотърхаусКупърс" пък бяха наети да разработят стратегия за ефективното управление на държавната собственост в чужбина.

Тяхното предложение беше да се сформира агенция - акционерно дружество, което да стопанисва този актив.

"Подобна стратегия може да се прилага, когато има пазарно управление на имотите, ние имаме друг режим на работа и други цели. За разлика от една брокерска къща например нашата печалба е имиджът на държавата", обясни пред "Дневник" Дарина Божкова, директор на дирекция "Имоти извън страната" в дипломатическото ведомство.

Имиджът на страната обаче страда от рушащи се фасади

падаща мазилка и цялостната занемареност на сградите. Обяснението е липса на пари. Повечето от имотите са купувани през 70-те години на миналия век, а от години министерството получава скромна сума за поддръжката им.

За 2004 г. например са били отпуснати около 6 хиляди лева, в други години - по няколко милиона лева. В отделни случаи средствата са до 75% по-ниски от залегналите в проектобюджета, обясняват от дирекцията. Според служители в последните години се правят само неотложни и аварийни ремонти, без да има възможност за отстраняване на основните причини за проблемите.

В справка на ведомството се казва, че поддръжката на сградния фонд е "крайно затруднена и е налице тенденция към прогресивно влошаване на състоянието на държавната недвижима собственост зад граница".

В същото време всички приходи - от продажби или отдаване под наем, отиват направо в държавния бюджет. За 2005 г. например приходите на държавата от управлението на тази собственост са били 5 437 648 лева.

От години имаме този проблем с финансирането, сумата е крайно недостатъчна дори за ремонтите, но правим и невъзможното, за да приведем в добър вид поне европейските посолства, разказва Божкова.

По данни от дирекцията тази година са планирани ремонти в Лондон, Париж, Ню Йорк, Виена, Варшава, Рим и Москва. В Лондон, Париж, Ню Йорк и Виена ремонти са правени и миналата година.

В много от европейските столици сградите на българските посолства имат особена историческа и архитектурна стойност или са паметници на културата. Те са защитени от специален законов режим, нямаме право на никакви промени на фасадата, изобщо всякакви ремонти са доста сложни, а процедурата - тромава, обяснява директорът на "Имоти извън страната".

Тя посочва за пример британската столица, където за реставрация на дограмата може да се наеме само точно определена фирма, която да изпълни ремонта по предписания начин.

Покупко-продажбите зад граница

също са в правомощията на дирекцията във външно министерство. Това обаче става с решение на Министерския съвет и със становище на междуведомствената комисия за държавните имоти извън страната. В тази комисия участват главните секретари на външно министерство и на Министерския съвет и представители на министерствата на финансите, икономиката, културата, образованието и др.

През комисията минават всички предложения на посолства за разпоредителни сделки с имоти и се доказва тяхната политическа и икономическа целесъобразност.

"Ние не сме стопанска организация, за да купуваме, продаваме и отдаваме под наем, нашата цел е само една - да осигурим необходимата база за работа на дипломатическите ни представителства по света", неколкократно подчертава Божкова.

На въпрос какви са плановете на министерството за покупки или продажби през тази година, отговаря: "Нищо конкретно не мога да ви кажа,

това е една стратегия, която не можем да излагаме така

защото всички четат вестници, особено дипломатите на чужди представителства." Известно е обаче, че България желае да купи комплекса на посолството в Пекин, за който от години плаща огромен наем. Целта на София е това да стане с междуправителствена спогодба за взаимна размяна на недвижими имоти за дипломатически нужди, пречката е голямата разлика в цената на имотите.

Миналото лято Министерският съвет реши да се купи нова сграда за мисията ни към Европейските общности. Това е необходимо, за да има къде да работят новите 100 служители на външно министерство, както и представителите на различните ведомства след присъединяването на страната към ЕС. За целта от държавния бюджет бяха отпуснати малко над 25 млн. лева.

Сградата е купена, окончателният договор за продажба е подписан на 15 ноември 2006 г., сега се изграждат всички работни кабинети и представителни помещения и в най-скоро време цялата мисия ще се пренесе, съобщи пред "Дневник" Божкова.

Екипът на Калфин се отказа от първоначалното си намерение да продаде досегашната административна сграда на мисията, в която има около 55 работни места.

Засега не са осъществени и другите намерения за продажби на имоти в Мексико, Ню Джърси и Бон. В Мексико държавата разполага със сградата на бившия културен институт и пет апартамента, за чиято продажба има решение на Министерския съвет от 2004 г.

В Ню Джърси се проучва пазарът за продажба на парцел и вила, а след преместването на столицата на Германия в Берлин България е склонна да продаде част от сградния си фонд в Бон.

По думите на директора на ресорната дирекция обаче "продажбата е крайна мярка само когато базата тежи на бюджета и знаем, че няма перспектива за развитие на дипломатическото ни присъствие. Рядко стигаме до такива сделки."

От 2000 г. насам министерството е продало осем апартамента в Токио, апартамент в Сингапур, незастроен парцел в Никозия, две административни сгради в Джакарта, жилищен блок в монголската столица и административна сграда в Аман, Йордания.

Има намерение да се купи сграда за дипломатическо представителство в Аман, за което има решение на Министерския съвет още от 2004 г. България иска да получи право на ползване и строеж върху два терена в новата столица на Нигерия - Абуджа.

Строежът на административна сграда и резиденция на посланика там трябва да се финансира със средствата от продажбата на комплекса на посолството в досегашната столица Лагос.

Ще трябва да се възстанови сградата на посолството в Ирак, което беше разрушено по време на войната. Там се ползва имот на база на двустранно споразумение за замяна на парцели от 1980 г., но сградата е изцяло разрушена, а София търси възстановяване на сумата от застрахователите.

Все още не е възобновена работата на дипломатическата ни мисия там, когато това стане, първоначално ще бъдат осигурени помещения под наем.

Строго пазена тайна е колко и какви от държавните имоти в чужбина са дадени под наем, защото такава дейност противоречи на Виенската конвенция. По тази причина не е ясно и какви са приходите на държавата от тази дейност.

"Преимуществено търсим варианти за използване по предназначение - там, където има нещо подобно, то е само за представители на български фирми или пък университетски преподаватели или обучаващи се по различни програми", обяснява Дарина Божкова, но не може да посочи процент от сградите, отдавани под наем. Според служители на министерството обаче

поне една трета от имотите не се използват за дипломатически нужди

Някои са дадени за ползване на други ведомства. От 2000 г. насам по тази линия на Министерство на културата са преотстъпени културните центрове във Виена и в Париж и учебният център "Борис Христов" в Рим , на министерство на икономиката - сграда във Франкфурт и незастроен парцел в Истанбул, а на министерството на образованието - сграда в Прага за българско училище.

В тези случаи министерствата не плащат наем на външно министерство, но поемат режийните разходи и текущата поддръжка на сградите.

Това е съвсем нормално, защо да прехвърляме едни държавни пари към други, обяснява шефът на дирекция "Имоти извън страната". И още веднъж повтаря, че единствената стратегия за управлението на имотите е обезпечаване на външната политика на страната, а всякакви приходи от сградния фонд се прехвърлят абсолютно задължително в държавния бюджет.