Затворени до 2008 г.

В ъвеждането на отворен софтуер в българската администрация не може да започне по-рано от средата на 2008 г.

Това заяви за "Капитал" министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев. Тогава практически изтичат всички сключени споразумения между държавата, "Майкрософт" и фирмата посредник ЦАПК "Прог­рес", според които администрацията работи изключително със софтуер на "Майкрософт". До тази дата държавата ще бъде принудена да наема продукти на монополиста при условията, поставени в договора, подписан през 2002 г. от тогавашния министър на администрацията Димитър Калчев.

Този факт според Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР) задължава директното купуване без реален конкурс на софтуерни продукти. В същото време това забавяне може изцяло да направи невъзможна, миграцията към безплатен софтуер и същевременно силно да затрудни интеграцията на все още несъществуващото в България е-правителство към сходните европейски проекти.

Миналата седмица стана ясно, че МДААР е обявила поредна обществена поръчка за наемането на 12 хил. лиценза за използването на десктоп програми на "Майкрософт" за нуждите на държавната администрация. Самата процедура е чисто фиктивна, тъй като за нейното изпълнение е поканена само една фирма - ЦАПК "Прогрес".

Николай Василев е категоричен, че е попаднал в заварено положение, визирайки сключените от Димитър Калчев договори. По този начин държавата продължава да си затваря очите пред добрите практики в ЕС и в същото време да нарушава два от водещите принципи в "Европейската рамка за оперативна съвместимост" (приета на срещата на върха в Севиля през 2002 г.) - използване на отворени стандарти и възползване от предимствата на отворения код.

Държавата - пират

От годишния доклад за състоянието на държавната администрация за 2005 г. може да се види, че администрацията има на разположение общо 95 584 компютъра. Според единствената официална информация (изказване на министър Василев от края на 2005 г.) държавата има право да ползва общо 48000 лиценза. Т.е. 47 584 компютъра вероятно функционират с нелегален софтуер.

Казано с думи прости, въпросната поръчка по всяка вероятност цели частично легализиране на софтуера в администрацията. Факт, който бе потвърден от председателя на представителството на "Майкрософт" за България Теодор Милев. Той коментира начинанието с думите "действие, което трябва да бъде похвалено". Остава отворен и въпросът каква част от доставяните през годините компютри са пристигали с вече инсталиран софтуер (чиято цена влиза в крайната цена на хардуера).

Въпреки това притеснение буди друг факт - според МДААР 51 644 от системите, които държавните чиновници използват, са морално остарели. Всички тези компютри са с процесорна честота под 600 MHz (корекция на 21.08.2001, текстът гласеше "Hz"). Имайки предвид факта, че те не се бракувани, спокойно можем да заключим, че те все още са използват от администрацията. Което означава, че върху голяма част от тях ще бъде инсталиран скъпоструващ софтуер, който коства системни ресурси и е твърде вероятно да затрудни допълнително работата на чиновниците, ако въобще такава е възможна.

В държавната администрация има и друг интересен феномен - съотношението чиновници - компютри. Според годишния доклад на МДААР реалният брой на заетите щатни бройки от държавни служители е 84 749. Деветдесет процента от тях имат техническите умения да използват компютър, т.е. или има чиновници, които използват повече от един компютър, или има 19 310 конфигурации, които не се използват.

Европейската практика

Запитан дали знае за съществуването на алтернативи на "Майкрософт", Николай Василев отговори: "Имаме информация за съществуването на алтернативни софтуерни продукти." Според министъра на администрацията обаче "няма правителство в света, което да не ползва преимуществено софтуер на "Майкрософт" за персоналните компютри на държавната си администрация, а в повечето случаи всички държавни служители ползват софтуер на "Майкрософт".

Фактите обаче говорят друго. Още през 2002 г. Европейският парламент приема документ, според който внедряването на софтуер с отворен код за нуждите на администрациите трябва да се насърчава. Четири години по-късно употребата на подобни приложения се определя като добра практика от ЕС. Само тази година държавните администрации на Франция и Белгия са приели стратегии за цялостно преминаване към използването на свободни офис програми. Приложения с отворен код се използват от чиновниците в по-голямата част от страните - членки на ЕС, а инициативите за използването на отворен софтуер от общинските администрации в различни европейски градове също не са изолирани случаи.

В годишния доклад за състоянието на администрацията се казва, че България продължава участието си в европейската програма IDA (обмен на данни между администрациите). Тя цели създаване на единно европейско пространство за обмен на данни, чиято основна цел е именно въвеждането на софт­уер с отворен код. Факт, който съвсем явно се пренебрегва в българската администрация.

В страницата на програмата (част от интернет портала на ЕС) се казва, че софт­уерът с отворен код дава възможност за "внедряването на ефективни ИТ решения", като в същото време впечатлява със своята надеждност, сигурност и дава възможност за подобряване на прозрачността.

Решението

Изследвания, проведени в ЕС, показват, че колкото по-рано започне въвеждането на отворен софтуер в една администрация, толкова по-евтино ще излезе то. Самата миграция към свободни приложения вероятно ще коства значителен ресурс (главно обучението на служителите) в самото начало, който ще се изплати впоследствие от липсата на необходимост да се заплаща наем за лицензи.

Евентуално въвеждане на свободни приложения може да бъде извършено от външен интегратор, който да бъде избран посредством всички законови правила. Изпълнителят може да се ангажира с обучението на персонала и евентуално с персонализирането на приложенията.

Министър Василев изразява становище, че прехвърлянето поради своята специфика би наложило наемането на повече служители, които да се занимават с поддръжката на компютрите. "Един служител коства на държавата средно 10 000 лева годишно", допълва той и счита, че подобно действие би било икономически неизгодно, сравнено със 159 долара годишен наем за лиценз.

Днес в структурата на държавната администрация обаче работят 2952 ИТ специалисти, като 2104 от тях се занимават с поддръжка. Ако приемем, че всеки компютърно грамотен чиновник има компютър, на един специалист се падат близо 35 компютъра. Натоварване, което изцяло влиза в рамките на допустимото (в частните предприятия съотношенията често отиват към над 60 компютъра на ИТ специалист). Нищо не пречи също така внедряването на подобни решения да стане частично (вече има български общини, които използват подобни решения), каквато е практиката в повечето европейски страни.

В България обаче гласът на защитниците на отворен софт­уер се чува рядко и до този момент те с нищо не са показали, че са добре организирани, за да се противопоставят на странните административни практики при закупуването на софтуер. В същото време Николай Василев изразява готовност да участва в дискусия, която да обсъди евентуалната възможност за внедряването на приложения с отворен код за нуждите на администрацията. И по всяка вероятност не би могъл да направи много повече преди 2008 г., когато изтича споразумението с "Майкрософт"...