Американски политолози спорят за петролопровода

П етролопроводът Бургас-Александруполис ще разнообрази трасетата за доставки на енергийни ресурси за Европа, заяви говорителят на Държавния департамент на САЩ Шон Маккормак.

Той направи това изявление във връзка с подписаното вчера в Атина споразумение между Русия, България и Гърция за сътрудничество при изграждането и експлоатацията на петролопровода Бургас-Александруполис.

Администрацията на Джоржд Буш активно участва в няколко газови проекта за създаването на нова газопроводна инфраструктура в Европа като алтернатива на тръбопроводите на руския "Газпром", заяви заместник държавният секретар на САЩ за Европа и Евразия Даниел Фрийд.

Развивайки се, тези газови проекти ще станат "южния коридор" на инфраструктурата, те ще предложат честна и прозрачна конкуренция на масираната мрежа на газопроводи на "Газпром", която съществува и се разширява в Северна Европа, каза Фрийд в американския Конгрес.

"Южният коридор може да промени стратегическата карта на Евразия, предлагайки на Европа по-добра надежда за доставки на големи количества природен газ. Те ще позволят осигуряването на диверсификация и отдръпване от задълбочаващата се зависимост от един доставчик или една мрежа", подчерта Фрийд.

По думите му център на "тези големи стратегически усилия" ще бъде Турция. Фрийд припомни, че с помощта на САЩ вече е построен и действа нефтопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан, чиято експлоатация започна през юли 2006 г. и след няколко години "ще достигне мощност от 1 милион барела петрол на денонощие".

В най-скоро време ще заработи "съпътстващият газопровод" Баку-Тбилиси-Ерзурум, по който в Турция ще тръгне природен газ от Азербайджан, подчерта дипломатът.

Сред останалите проекти той посочи нефтопровода Самсум-Джейхан, който заобикаля Босфора и по който ще се пренася петрол от черноморското крайбрежие на Турция до средиземноморското пристанище Джейхан.

В момента работим с компаниите и правителствата, за да помогнем на Азербайджан да увеличи газовото си производство в достатъчни количества през 2012-2014 г., така че да се напълни създаващият се газопровод по маршрута Турция-Гърция-Италия, а в перспектива и газопроводът Набуко, който ще съедини Турция, България, Румъния, Унгария и Австрия, каза Фрийд.

Междувременно aмерикански политолози започнаха задочна полемика за значението на петролопровода за световната и европейска политика и енергетика, пише РИА "Новости".

"Енергийната сигурност е важна концепция, но Русия не е "призрак, който броди по Европа". Да се твърди, че Гърция и България се навеждат пред Кремъл и не са способни ясно да обмислят своите национални интереси, значи да се игнорират основополагащите геополитически реалности", се казва в статия на списание "Нешънъл интрест". Тя е озаглавена "Светът не е достатъчен?" (NationalInterest.org).

Автори на материала са Никълъс Гвоздев, старши експертът по стратегически изследвания във вашингтонския Никсънов център, и заместник-главният редактор на списанието Никълъс Ксенакис.

Политолозите възразяват срещу аргументите на своите колеги Зейно Барън и Димитрис Апокис, представляващи друг вашингтонски аналитичен център -Хъдсъновия институт.

В статията си, публикувана от списанието "Нешънъл ревю" Барън и Апокис твърдят, че със съгласието си да се присъединят към споразумението за петролопровода Бургас-Александруполис "Атина рискува не само своята собствена енергийна сигурност, но и сигурността на целия ЕС".

Рискувайки да влоши гръцко-турските взаимоотношения, със своето решение Гърция предава на Кремъл ключова отсечка на енергийната инфраструктура, твърдят двамата експерти, които се обявяват срещу трансбалканския тръбопровод.

Към термина "национална сигурност" често прибягва загубилата страна в търговския проект, когато сметките не излизат, възразяват обаче техните колеги Гвоздев и Ксенакис.

Те подчертават, че Гърция действа по този въпрос изключително в своите национални интереси. "Гърция се интересува от това, което е най-добро за нея и защо трябва да бъде другояче?", питат политолозите.

Според тях новият нефтопровод ще укрепи отношенията между Гърция и Македония, ще позволи на гръцката държава да уравновеси енергийните си позиции с Турция и ще предостави на Атина определени преимущества в диалога с ЕС.

Гвоздев и Ксенакис не приемат аргументите на Барън и Апокис, че Русия провежда политика на енергиен натиск, срещу която даже членството в НАТО не дава гаранции на съседните страни.

Да, Русия е възстановяваща се регионална държава и нейната мощ без съмнение през последните години нарасна, но нека да не се увличаме, призовават колегите си Гвоздев и Ксенакис.

"Русия се нуждае от доходите от износа на енергия също толкова, колкото Европа се нуждае от гориво. Вярвайте в пазара!", призовават политолозите.

По думите им по тези въпроси не трябва да се връщаме към исторически изживели своето време модели, при които "политическите решения подменят здравия икономически смисъл".

Вчера българският премиер Сергей Станишев, руският президент Владимир Путин и гръцкият министър-председател Костас Караманлис присъстваха в Атина на подписването на дълго отлаганото споразумение за изграждане на петролопровода Бургас-Александруполис.

България ще получава до 2,5 милиарда долара годишно за транзит на руски газ, ако плановете, за които ние с вас говорехме, бъдат реализирани, заяви Путин.