Още компрометиращи списъци излизат този уикенд в Ирак

В края на миналата седмица иракският журналист Мохамед Халаф оповести пред БНР, че очаква нов списък на вестник "Ал Мада" да бъде публикуван най-рано тази събота. Този път в него щели да фигурират имена на агенти, действали в различни страни за иракските тайни служби. Халаф потвърди изказването на главния редактор на иракския вестник "Ас Сабах" Исмаил Заир, че в списъка е включено името на известен български професор, който е подържал тесни контакти с бившия президент Клинтън, посещавал е редовно Ирак и е писал доклади за иракското разузнаване.

В предаването "Всяка неделя" на БНТ проф. Захари Захариев коментира, че единственото име, за което се сеща да отговаря на описанието "българин професор, свързан с иракското разузнаване", е на Стоян Ганев, бивш външен министър в правителството на Филимп Димитров и бивш шеф на кабинета на премиера Симеон Сакскобургготски. Самият Ганев определи това като инсинуация и абсурд.

Междувременно продължават коментарите и реакциите след публикувания списък от организации и личности, на които според иракския вестник режимът на Саддам Хюсеин е давал петрол в замяна на политически услуги. Владимир Каракашов от Българската редакция на Би Би Си интервюира по този повод д-р Розмари Холис, ръководител на програмата за Близкия изток в Кралския институт за международни отношения.
Първият въпрос към нея бе каква достоверност виждат в този списък общественото мнение, политиците и медиите в района:

- При мое съвсем неотдавнашно пътуване в Дамаск и Бейрут установих, че за този списък се говори непрекъснато. В Бейрут го възприемаха много сериозно и ми казаха, че списъкът идва от иракското министерство на петрола.
Струва си да се припомни, че в Багдад има някои елементи на съревнование между отделни фракции на Иракския управляващ съвет и на временните коалиционни власти. Така че според мен има една голяма въпросителна - в чий интерес е да бъде публикуван този списък именно сега. Тъй като обаче той се възприема сериозно, има основания да се смята, че поне част от хората и организациите в списъка са получили ваучери за иракски петрол.

- Какви реакции и политически последици могат да се проследят засега?
- Разбира се, това е източник на притеснение за доста хора, споменати в списъка. Но има и друг аспект - списъкът уточнява какво количество барели са били предложени (и вероятно приети), така че има доста оживени коментари, бих казала дори шеги, на тема кой се е продал евтино и кой си е вдигнал цената. Изглежда, че една от целите на режима на Саддам Хюсеин е била да повлияе на непостоянните членки на Съвет за сигурност, а, разбира се, и на някои от постоянните в лицето на Русия, ако това бъде възможно.

Идентифицирането на лицата в списъка навежда на мисълта, че Багдад си е правил сметка как те могат да окажат влияние върху политиката на правителствата в своите страни, което на свой ред да повлияе евентуално върху санкциите срещу Ирак преди последната война.

- В чисто теоретичен аспект, без да се спираме на правдоподобноста, количеството 12 млн. барела например евтина продажба ли е?
- В рамките на схемата това не е евтино. Обаче на мен ми е интересен друг аспект на цялата история. Става въпрос всъщност за купони за определено количество петрол, определен брой барели. Това означава, че притежателят на такъв купон трябва да търси начини да си вземе петрола, да го превози и така нататък. Той може да продаде купона на петролни компании или да се спазари с тях за реализацията на петрола. Това предполага заобикаляне по някакъв начин на режима на санкции.

Затова се питам дали в някои от случаите не става дума за двойно нарушение - подкуп за политически цели плюс нарушение на санкциите.

- Тази купонна система не дава ли възможност на организации или личности просто да си присвоят парите от петрола и те да не стигнат до получателя, за който са били предназначени?
- Предполагам, че това е възможно. Но от гледна точка на нарушаването на санкциите има още нещо. Ако предположим, че някой продава купони на компания, която след това получава петрола и го продава, кой трябва да се смята за нарушител на санкциите - компанията или човекът с купоните? Има и още един аспект - трудно ми е да прогнозирам колко усилия ще бъдат вложени да се проучи не само достоверността на този списък и на имената в него, но също и дали той отразява намерения или извършени неща. С други думи, ние не знаем дали някои от хората и организациите в този списък не са отхвърлили това, което им е предложено.

Целият епизод трябва да бъде разглеждан сериозно, но е много трудно да се види как ще се достигне до пълната истина. Може ли това да стане без участието на хората, които са пряко или косвено засегнати от обвиненията? Много ми е трудно да си представя абсолютно неутрално отношение към този списък, което да не отчита изгодите от едно или друго разкритие.