Заради изтекла давност: 12 хил. дела прекратени през 2006 г.

В продължение на няколко часа депутатите обсъждаха доклада за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2006 г., внесен от Висшия съдебен съвет (ВСС). Този отчет бе предвиден при последната поправка в конституцията.

По предложение на Веселин Методиев от ДСБ парламентът реши разискванията по доклада да се предават пряко по БНТ и БНР.

Този доклад е първа стъпка към прозрачност в работата на съдебната система , каза от парламентарната трибуна министърът на правосъдието Миглена Тачева.

След дебатите по документа, тя благодари и на прокуратурата, и на народните представители за техните забележки и препоръки.

Обвинител №1 Борис Велчев изрази надежда отчетът на прокуратурата за 2006 г. да не стане повод за някакъв вид своеобразен парламентарен контрол върху независимата съдебна власт, какъвто конституцията не допуска, нито повод за излишно политизиране.

Велчев апелира да бъдат чути препоръките на прокуратурата за промени в НПК, част от които вече се обсъждат в комисиите на парламента, и за един нов модерен Наказателен кодекс, който не само ще помогне прокуратурата да работи по-ефективно, но ще покаже, че държавата е навлязла в нов стадий на своето развитие и законодателството от 1968 г. не й върши работа.

Главният прокурор каза, че през 2006 г.

прокуратурите в страната са работили по повече от 430 хил. преписки,

като броят им бележи значителен ръст спрямо предходните две години.

Малко над 90% от тях са решени в рамките на годината, а по 1/4 от преписките са постановени откази за образуване на досъдебни производства, каза Велчев.

Той обясни, че посочва цифрата, защото е важно да се създадат такива условия за свобода в прокуратурата, които да позволят обвинителите самостоятелно, въз основа на своя преценка и събраните доказателства, без административен натиск да отказват да образуват дела, когато това не се налага.

Намалява сезирането на прокуратурата по гражданско-правни въпроси и това е хубава тенденция, отчете Велчев. По думите това се дължи на усъвършенстването на гражданското законодателство.

Имаме увеличение на нерешените преписки, които изпращаме за проверка преди всичко на органите на МВР, което наложи да издам заповед, с която да определя други контролни органи според естеството на преписката, каза той и изрази надежда следващата година цифрата на забавените преписки да бъде значително по-малка - заради увеличения брой на органите, които ще работят по тях.

През 2006 г. Върховната касационна прокуратура (ВКП) е работила по 44 520 преписки, което на пръв поглед изглежда авторитетна цифра, но истината е, че с тази цифра

в работата на ВКП се проектираше един формален контрол:

не е възможно ВКП да осъществи реален контрол върху близо 45 хил. преписки годишно, каза главният прокурор.

Това наложи да издам заповед, с която максимално да огранича т.нар. специален отчет, да разтоварим ВКП от една формална и за съжаление безрезултатна работа по редица преписки и да може да се концентрира потенциалът й върху нейните основни функции - методическото ръководство и контрол на другите прокуратури, посочи Велчев.

Наблюдаваните досъдебни производства са малко над 230 хил., повечето от тях са образувани при стария Наказателно-процесуален кодекс (НПК) и 43% - при новия НПК, каза главният прокурор.

Той изрази съгласие с констатацията на комисията по правни въпроси, че недостатъчно ефективно се прилагат институтите на бързи и незабавни производства.

Нашият извод е, че това в известна степен се дължи на тяхното подценяване от прокуратурите и на второ място - на някои пропуски на законодателната им уредба, обясни Велчев.

Той подчерта, че през 2006 г. около 1000 дела са били разследвани пряко от прокурори, но не бива да се забравя, че смисълът на реформата не е в това прокуратурата да поеме изцяло функциите на останалите разследващи органи.

Прекратени по давност през 2006 г. са около 12 хил. дела,

каза Велчев и отбеляза, че тази цифра е резултат от дълго бездействие на редица административни ръководители в прокуратурата в годините, както и на разследващите органи.

По думите му била е направена инвентаризация на делата и е констатирано, че давността по някои от тях е настъпила преди няколко години. Цифрата 12 хил. изглежда страшна, но тя не се отнася само за 2006 г.

Взели сме всички мерки за анализ на прекратените дела и там, където законът позволява, ще бъдат предприети както дисциплинарни, така и наказателни мерки, заяви главният прокурор.

През 2006 г. са ни

върнати малко над 8% от делата,

изключително сме загрижени от това обстоятелство, каза Велчев. Правим анализ, трябва да предприемем мерки за обучение на прокурорите, тревожи ни фактът, че върнатите от съда дела често пъти са по знакови случаи с голям обществен интерес, каза той.

По думите му това издава прибързаност по внасянето на обвинителни актове, често заради големите очаквания и медиен натиск върху прокуратурата.

През миналата година са оправдани 1073 граждани. Въпреки че това е малко над 3%, цифрата е тревожна за нас - заради потенциалните искове за отговорност на държавата за вреди, каза Велчев.

Над 2700 са протестите на прокуратурата през 2006 г., но не се налага всяка оправдателна присъда да бъде задължително протестирана. Трябва в дух на самокритичност да кажа, че въпреки усилията ни да внушим подобен начин на мислене на прокурорите това не се случва, посочи Велчев.

Върховната административна прокуратура е проверила над 60 хил. административни акта, подадени са над 600 протеста, има увеличение на участията в съдебни заседания със 17%, отчете Велчев.

Главният прокурор посочи, че към доклада е приложена и

стратегия за развитие на прокуратурата в близките няколко години

Част от задачите за изпълнението й зависят само от нас и ние носим изцяло отговорността за тях, но други проблеми могат да бъдат решени само от законодателната и изпълнителната власт, отбеляза той.

Борислав Ралчев от НДСВ определи като важна характеристика на доклада това, че той дава богат материал и възможност за изследвания и конструиране на мнения и изводи и в други области на правораздаването.

Мая Манолова от "Коалиция за България" посочи, че самокритичността е най-ярката характеристика не само на този доклад, но и на прокуратурата за последните две години.

Филип Димитров от ОДС посочи като проблем спадът на разкриваемостта на престъпленията. Според него вината за прекратяването на делата по давност не може да се приписва само на сегашната прокуратура.

Павел Шопов от "Атака" каза, че в доклада не се повдига въпросът за зависимостите на правораздавателните органи, които според него са корупционна и политическа.

Независимият депутат Елеонора Николова смята, че трябва да се възобнови дебатът за мястото на прокуратурата - в съдебната или в изпълнителната власт.

Лидерът на ДСБ Иван Костов отбеляза, че докладът трябва да се обсъжда в контекста на критиките за работата на досъдебната фаза, непрестанните наблюдения и мониторинг, на който е подложена тя. Според него докладът потъва в една огромна статистика, но не дава отговор на основни проблеми.

Костов заяви, че не е обърнато внимание на поръчковите убийства и попита главния прокурор какво отношение ще вземе за тези, които са свързани с голям обществен интерес.

Освен това продължава практиката на обвинението да прикрива истинските мотиви за прекратяване на дела с голям обществен интерес. Не може в прокуратурата да има хора като Христо Манчев, който е изпълнявал поръчки на бившия главен прокурор Никола Филчев, каза още лидерът на ДСБ.

Татяна Дончева от "Коалиция за България" припомни, че самият Костов е назначил за главен прокурор Никола Филчев, с чието наследство сега трябва да се справяме.

Според нея е изкуствено раздут броя на преписките, които циркулират в системата на обвинението, освен това трябва да се задължи да регистрира престъпност. В момента регистрирания брой престъпления са много по-малко от реалния им брой и трябва да се намери начин МВР да отчита истинския брой на криминалните деяния, каза Дончева.

Според Любен Дилов-син от ОДС пък данните в доклада оставят усещането, че прокуратурата не е ефикасна.