Борис Карадимчев стана на 75

Композиторът Борис Карадимчев не случайно избра "Одеон", киносалонът на филмотеката, за да отбележи своята 75-годишнина.

Той е написал музиката за над 40 игрални и около 120 анимационни филма. Автор е на над 300 песни, повечето от които остават шлагери вече близо половин век.

През 1970 г. създава изключително популярната детска група "Пим-пам", а и до днес преподава филмова музика в НАТФИЗ и в Нов български университет.

"Бяла тишина" и "Сребърни ята" (изпълнени от Георги Минчев, "Щурците" и Квартет Димов)), "Нашият град" ("Тангра"), "Хора и улици" (Мими Иванова и Борис Гуджунов), "Без радио не мога" (Лили Иванова), "Мариана" (Емил Димитров), "Казано честно" (Васил Найденов)..., са само някои от най-големите хитове на композитора.

В началото на 90-те години песните "Дано" и "45 години стигат" станаха химни на новосформираната политическа опозиция.

Композиторът казва, че не е бил канен от политически сили. "Не съм аполитичен, но си имам мой принцип в това отношение. Преди 20 години, в първите месеци след политическата промяна, самият аз, който и до днес съм с десни убеждения, отидох на "Раковски" 134 и попитах как да помогна на каузата.

Отвърнаха ми: "Напиши песен" и аз с най-голямо желание написах "45 години стигат, времето е наше!". Бях видял във в. "Демокрация" едно каре точно с този текст, така че добавих само едно "аааа" към рефрена, защото не стигаха сричките да се запълни музикалната фраза, и той се получи. А другите два-три куплета написа Александър Петров.

Така че моята политика е била винаги една и съща още от младините ми до днес. Сменят се само лидерите на десните сили, а аз съм си същият и имам същата убеденост. Може би заради това мое виждане - не съм социалистически настроен, не съм си кривил душата и не съм викал "ура" никога - нямам никакви титли, награди, заслужил, народен, лауреат и прочее, за разлика от почти всички мои колеги, които извличаха и финансови дивиденти от т. нар. "признание".

Днес съм близък приятел с много от сините политици, но пък ми е приятно, че президентът винаги ме кани на 3 март на коктейлите си, макар да знае, че не съм от неговата боя".

Карадимчев пишеше музиката на всички филми на покойния режисьор Людмил Кирков, филми, които днешните млада публика категорично определя за "култови": "Оркестър без име", "Момчето си отива", "Не си отивай", "Селянинът с колелото", "Матриархат"...

Борис Карадимчев е роден в Ямбол. Завършил е композиция и дирижиране при проф. Панчо Владигеров в Музикалната академия, работи известно време като преподавател във факултета за поп и джаз.

За чалгата, която завладя пазара на българската популярна музика, композиторът казва: "За мен като музикант е напълно необяснимо как за последните 20-ина години се наложи това ориенталско влияние. То напълно отсъства в автентичния български фолклор. Имам предвид типичните за чалгата гласови извивки. В края на вокала има едно особено къдрене, едно тресене, което, ако го срещнем в нашите народни песни, то ще е в качеството му на изключение. Мелодиката също е много примитивна. Песните си приличат като зайчетата в гората. Всички се подчиняват само на един ритъм и са съвършено тривиални като хармоничност. Но явно на съвременния човек, и то на по-простоватия, му допада тъкмо тази елементарност".

"Филмовата музика е нещо много интересно, много по-различно от това да пишеш симфонични произведения. При нея ти се подчиняваш на един разказ, на една драматургия, трябва да обогатиш със своята музика кадъра, при това го обогатяваш емоционално, защото музиката не се вижда. Това е нещото, което влиза в екрана, музиката дава емоционалност и допълва цялостното впечатление.

Например за песента "Хора и улици" имах амбицията да вляза в атмосферата на носталгичното настроение, което изпитват младите хора, които завършват гимназия и не им е много ясен пътя след това. Затова най-напред написах самата мелодия като музика, хем да е популярна, и върху тази моя мелодия режисьорът Илия Атанасов написа текст. Радвам се, че изборът на изпълнителите падна върху Мими Иванова и Борис Гуджунов", спомня си Борис Карадимчев.