Спираме III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй"

М алко преди 19.00 ч. дежурният на централното диспечерско управление на Националната електрическа компания (НЕК) даде нареждане за спиране на 440-мегаватовите III и IV блок на АЕЦ"Козлодуй", предаде БНР.

Затварянето на двата малки реактора на атомната ни централа е свързано с ангажиментите, които страната ни пое по време на преговорите за присъединяване към ЕС.

Процедурата по спирането на III и IV блок е строго регламентирана и се извършва от обучени и лицензирани ядрени оператори, увери изпълнителният директор на централата Иван Генов.

По време на нейното изпълнение никой, дори преките началници на операторите, не може да се намесва, подчерта Генов.

Затова по време на спирането на двата малки енергоблока на АЕЦ "Козлодуй" в операторските зали няма да има официални лица, както това се случи през 2001 г. - при спирането на I и II блок, обясни изпълнителният директор на централата.

Самото спиране е технологичен процес на плавно намаляване мощността на реактора на всеки блок, който отнема около 4 часа.

През това време диспечерската служба ще има възможност да осигури заместваща мощност, така че да няма срив в електропроизводството, уточни той.

Според него, ако има промяна в позицията на ЕС по отношение на спирането на двата 440-мегаватови блока на АЕЦ "Козлодуй", тяхната работа може да бъде възстановена за около 2-3 месеца, колкото е необходимо за доставка на временно ядрено гориво.

Очаква се процедурата за окончателно спиране на двата блока да приключи преди началото на официалното членство на България в ЕС.

След спирането на двата реактора към електроенергийната система на страната няма да бъдат включени други мощности, тъй като се очаква потреблението да започне да пада и износът на ток от началото на следващата година да бъде прекратен.

В момента износът е около 820 мегавата, почти колкото мощността на двата реактора - 880 мегавата.

Според началника на Централното диспечерско управление на НЕК Митю Христозов страната разполага с достатъчно резервни мощности и, ако се наложи, те ще бъдат включени в енергийната система.

За III блок на атомната централа в момента завършва 22-ра горивна кампания, а IV блок работи в 21-ва горивна кампания. Трети блок е пуснат през 1981 година, а четвърти - през 1983 година. По проект за двата блока е предвидена експлоатация от 30 години.

Борбата за удължаване на срока на експлоатация на III и IV енергоблок на АЕЦ "Козлодуй" трябва да продължи, каза докладчикът в Европейския парламент за България Джефри ван Орден на среща с кмета на София Бойко Борисов, проведена в столичната община.

Ние трябва да продължим да се борим за да обезпечим една сигурна, безопасна и устойчива ядрена индустрия, заяви Ван Орден, след като Борисов му благодари за отстояваната досега позиция по въпроса, предаде БТА.

Това е една битка, в която ние много усилно се борихме и трябва да кажа, че според мен решението на ЕС е погрешно в този случай, посочи евродепутатът.

Столичният кмет изрази надежда си, че след като България става член на съюза, ще бъде по-лесно да се лобира за тази позиция пред евроинституциите.

Той очаква отново да има дебат за удължаване на живота на двата реактора, тъй като това е изключително важно за икономиката на страната.

Борисов отбеляза, че познава настроенията на българския народ и че ядрената енергетика и "Козлодуй" са национална гордост. Да бъдем енергиен център на Балканите - това ни е давало усещане за малко повече над останалите в икономически план, каза той.

В отговор на въпрос за членството на България в ЕС, което ще бъде факт само след няколко часа, Ван Орден посочи, че процесът на промяна няма да спре на 1 януари, а ще продължи.

Аз винаги съм казвал, че промяната е необходима не само защото се присъединявате към ЕС, а защото е нужна сама по себе си - за добруването на българския народ, отбеляза британският парламентарист.

Той припомни и за проблемните области, решаването на които трябва да бъдат водещи приоритети за правителството.

Те са свързани със справянето с престъпността, с реформата в съдебната система и създаването на обществено доверие в способността на съдебната система и на правозащитните органи да се справят, изтъкна той.