Към "висока зелена архитектура" в България засега се ориентират малцина богати българи, въпреки че нормативно процесът е "отпушен" и вратите за строителство на зелени покриви у нас са отворени, коментира пред БТА
зам.-председателят на Съюза на ландшафтните архитекти у
нас (СЛА) арх. Веселин Василев.
По данни на съюза в момента се
изграждат 3 дка зелени покриви върху жилищни кооперации в София.
Покривна градина с площ 700 кв.м ще има и нова бизнес сграда в
столицата.
Най-масово е приложението на този тип озеленяване върху
гаражни пространства и подземни паркинги, подобни
проекти има и в провинцията.
Изграждането на зелени покриви у нас (известни като "градините на Вавилон") е наложително в
гъсто населените урбанизирани територии, отбелязват експертите.
По думите им това се стимулира и от ЕС, който все повече извежда на фокус екологичното
строителство.
По данни на специалистите 1 кв.м зелен покрив филтрира 2
кг прах годишно. Изчислено е, че ако всички покриви в един град
се озеленят, градската температура ще се редуцира със 7 градуса.
Зелените покриви служат и като естествени
климатици,
защото зимата задържат топлината в сградите, а лятото ги охлаждат, обясняват още експертите.
Зеленината фиксира финия
прах, йонизира и овлажнява въздуха, обогатява го с кислород и намалява емисиите на
въглероден диоксид.
В световен мащаб зелените покриви са се увеличили с 35% през последните няколко години. Емблематични са
сградите на кметството в Чикаго, университета в щата Пенсилвания
и др.
Все повече богати хора предпочитат "зелени мезонети". По
подобен начин е устроено градското жилище на София Лорен в Рим,
както и апартаментът на Жан-Пол Белмондо в Париж.
У нас към "висока зелена архитектура" засега се
ориентират малцина богати българи, отбелязват специалистите.
В България обаче няма критерий за зелената архитектура,
коментират от Съюза на ландшафтните архитекти. Понятието все пак постепенно започва да се налага предимно като част от екологичната и най-вече като предмет на ландшафтната
архитектура.
Нашите специалисти дори предлагат да се въведе норма
"вегетативна площ". Замествайки традиционния квадратен метър, тя
ще показва площта, върху която растителността неутрализира
вреди в околната среда.
Нормативно процесът за старт на зелената архитектура
е "отпушен" след обстойна промяна на Закона за устройство на
териториите през 2007 г., твърди арх. Василев. По думите му в
чл.62, ал. 10 от закона е заложено разработването на общински
наредби за опазване, развитие и изграждане на зелените системи.
Мероприятието обезпечава изграждане на зелени покриви с цел
покриване изискваната площ за озеленяване. Задължителните норми
за зелени площи са заложени в наредба номер 7 за правила и
норми, за устройство на видовете територии и зони от 2003 г.
Във всички общини в България са предвидени подобни мероприятия и
това стана по инициатива на съюза, обнадежден е арх. Василев.
Озеленените сгради реализират и
енергоспестяващ ефект
Установено е, че покривното озеленяване подобрява
топлоизолацията с 3-10%. По данни на специалисти чрез
озеленяване на покрива на еднофамилна къща може да се постигне
намаляване на нуждите от газ със 100 куб.м за
отоплителен сезон.
Озеленяването на покриви и фасади осигурява
по-добри експлоатационни условия за хидроизолацията и мазилката
и увеличава тяхната дълготрайност.
Според експертите растителността
елиминира също така влиянието на ултравиолетовите лъчи и предпазва от
механични повреди и валежи.
Зелените покриви могат да задържат голямо количество
дъждовна вода - между 15-20 на сто, а при специални конструкции
и до 70%, твърдят нашите специалисти.
Покривните градини
освен това подобряват звукоизолационните качества. За стени с
вертикално озеленяване е измерено намаляване на силата на шума в
помещенията с 15 децибела.
Независимо от предимствата, инвеститорите избягват
зелените покриви заради по-високата цена на сградата и
психологическа бариера, обяснява арх. Василев. Според него
собствениците се опасяват, че покривните градини могат да
компрометират здравината на конструкцията и да доведат до течове
и влага в сградата.
По думите му обаче съвременните материали гарантират, че това
няма да се случи. Чрез екстрите, които се създават за сградата и
обитателите от зелените покриви, инвестицията се възстановява
многократно, категорични са архитектите.
Според тях за да се
избегне допълнително натоварване на конструкцията в покривните
градини, е добре да се садят сухоустойчиви растения, виреещи в по-плитка
почва, устойчиви на дим и газове.
Историята покривните градини датират от хилядолетия. Те се
свързват с култа към финикийския бог Адонис - символ на
разцъфтяването и повяхването на природата.
През 600 г. пр. н.е. вавилонската царица Семирамида
засадила растения от Средиземноморието в големи отвори по
терасите на двореца. Така висящите й градини заедно с поливните
съоръжения са обявени за едно от седемте чудеса на света.
Богатите римляни отглеждали растения на терасите и покривите си.
През Ренесанса покривите на много вили и дворци в Италия и
Германия са представлявали градини с богати колекции от
чуждоземни растения.
След появата на стоманобетона покривното озеленяване
е придобило голяма масовост в Западна Европа, по-късно и в САЩ,
Япония, Австралия, Канада.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
