"Дневник" за грижите на президента Първанов: Да ви имаме проблемите, другарко...

В края на март на Пампорово президентът Първанов събрал близки свои съветници, политолози и социолози, за да ги пита как да се държи до края на втория си мандат, така че да остане в политиката и след 2011 г.

Близките съветници, политолози и социолози дълго умували в един четиризвезден хотел и накрая стигнали до идеята, че е най-добре държавният глава да си основе социалдемократическа партия.

Това съобщиха два столични вестника във вторник, а оттогава президентството, участници, че дори и хора, които не са присъствали на планинската сбирка, не спират да опровергават новината.

Не, Първанов по-скоро ще да отиде на работа в някоя международна институция. Не, след четири години - я камилата, я камиларя, но със сигурност няма опасност президентът да остане безработен.

Но най ме умили "опровержението": не, защото "истинската цел (на срещата - б.а.) била да се запазят успешни инициативи на държавния глава като "Българската Коледа" или "Съхрани българското". В противен случай те можели да отмрат като "Българският Великден".

А защо тогава близките съветници, политолози и социолози са били път чак до Пампорово и два дни са си блъскали главите над иначе "успешни инициативи"? И по какви причини провеждането на такава благородна сбирка не е огласено публично?

Между другото нощувката в четиризвездния хотел, в който се е състояла "мозъчната атака", най-вероятно струва колкото един кувьоз за "Българската Коледа".

Пак между другото разходите със сигурност са поети от бюджета на президентството и НСО, т.е. от парите на данъкоплатците...

Но да се върнем на темата. Да се подценяват амбициите на Георги Първанов естествено е груба грешка. Добре известно е, но не е лошо и често да се припомня, че през целия си първи мандат той работеше преди всичко за да спечели и втори.

Добре известно е, но не е лошо и още по-често да се припомня, че заради това през лятото на 2005 г. България повече от месец беше без правителството, а това как изглежда, какво представлява и как работи настоящият кабинет отново произтича от тогавашния персонален дневен ред на президента.

Добре известно е, но не е лошо и особено често да се припомня, че миналото лято Първанов впрегна в кампанията си цялата държавна машина, като за периода от 20 април до началото на септември 2006 г. посети 70 (!) общини и населени места и похарчи от бюджета на президентството десет пъти повече (по изчисления на неправителствени организации като "Трансперънси интернешънъл") от официално декларираната сума.

По едно време сайтът на българския държавен глава беше заприличал на сайта на Лукашенко ("Президентът отправи приветствие към участниците в гайдарското надсвирване в с. Гела и фолклорния събор "Текето" в с. Александрия" vs. "Александър Лукашенко направил приветствие коллективу "Минского тракторного завода"), ако ме разбирате какво искам да кажа.

След всичко това да се очаква, че Първанов смирено ще се оттегли в лоното на историческата наука, за да пише продължение на докторската си дисертация "Димитър Благоев и българският национален проблем 1879-1917 г.", е, меко казано, лекомислено.

Въпреки несъмнените си заслуги към развитието на българо-руските отношения и взаимните симпатии с обитателя на Кремъл не е реалистична и хипотезата президентът да направи бизнес кариера в някой руски енергиен гигант подобно на ексканцлера Шрьодер.

А трети мандат? Е, такова чудо все още не се е случило и в Русия, нищо че на великденската служба в "Св. Александър Невски" Първанов си запали свещ от самия благодатен огън, донесен с правителствения "Фалкон" от Божи гроб.

Разбира се, че президентът ще направи всичко възможно не само да остане в политиката, но и да играе главна роля. Тогава?

Вариантът "връщане в БСП" е почти невъзможен, защото партиите, подобно на природата, не търпят празно пространство. На "Позитано" 20 сферите на влияние са разпределени, всеки от клановете енергично поставя свои хора във всички сфери и нива на държавната власт, администрацията и партийните структури.

Дори Сергей Станишев, който дължи днешните си постове именно на Първанов, няма да се поколебае да сръфа издигналата го ръка. Да не говорим за двамата Руменовци, които отдавна кроят планове за председателския пост.

За разлика от 2000-2001 г., когато Първанов се справи сравнително лесно с амбициите им, днес и Петков, и Овчаров имат много власт, разчитат на огромни политически и материални ресурси, създадоха свои мощни лобита в държавата, в партията и сред бизнеса.

Наистина, като президент Първанов създаде нови котерии и групи за въздействие върху властта, но неговите поддръжници в бившата му партия открай време са изтикани от ключовите позиции и намаляха като численост - съвсем логична последица от правилото "далеч от "Позитано" - далеч и от сърцето".

От тази гледна точка вариантът "Първанов поощрява създаването на нова партия, която след време ще оглави" е напълно реалистичен, колкото и опровержения да се изсипват в момента от президентството.

Ама до края на мандата оставали четири години и половина? Така е. През 2011 г. обаче ще бъде късно такава формация тепърва да се легитимира и да излъчи свой елит, още повече че междувременно предстоят местни и парламентарни (защо не и предсрочни?) избори.

Има и друго: шансовете на бъдещата партия на президента ще нарастват с провала на БСП в управлението, защото двете ще играят на един електорален терен.

И трето: кога, ако не сега, когато президентът разполага с реален властови ресурс, а не в навечерието на мандата си?

Проектът, с други думи, трябва да се задвижи отрано, което обяснява защо Първанов е притеснен и вече търси мнението на близките съветници, политолози и социолози само три месеца след официалното встъпване във втората петилетка от президентстването си.

Всеки политик, още повече президент, е абсолютно прав да мисли за политическото си бъдеще. Но в случая нещо смущава, нали? Има защо.

През последните седмици президентството е странно притихнало, нищо че само допреди няколко месеца Първанов ежеминутно жъна, ора, игра хора и ряза ленти, което шумно беше разгласявано по вестници и телевизии.

А защо тогава той хем се е скрил и не се вижда никакъв, хем се чуди по какъв начин да е популярен след още пет или 20 години?

Да не би тежкото мълчание на институцията да се дължи на обстоятелството, че наскоро се разчуха няколко скандала с приближени на държавния глава като издирвания от прокуратурата несебърски кмет Николай Трифонов, член на инициативния комитет за издигането на Първанов за втори мандат, който се оказа назначен за консулски служител в Украйна, или крупния пернишки бизнесмен Людмил Стойков, който също заемаше ключова позиция в предизборната кампания на президента като председател на "Сдружение за Перник", а имаше "известни проблеми" след гръмването на аферата около източването на милиони евро по програмата САПАРД?

Ако не е това, кое?

Мълчанието на Първанов, уви, произтича и от още нещо, което е далеч по-важно: от нежеланието, неспособността, страха, изчакването и т.н., и т.н. да заема позиции по важни за държавата въпроси.

Да се е чула думата на "президента на всички българи" по проблем, който засяга "всички българи"?

Да е казал нещо за пенсиите или дали ще отнеме ордените на Кадафи, който дори участва в предизборния му клип?

Да е предложил и една идея, с която България да блесне на международен терен, и особено в ЕС?

Забележете обаче, че президентът прави "семинар" на Пампорово не за да търси мнението на близките съветници, политолози и социолози по социалната или по данъчната, по демографската или по здравната, по образователната или външната политики на държавата.

Не, той ги е поканил, при това не публично и на "Дондуков" 2, а тайно и в хотел, за да ги пита за... себе си.

Вчера столичен вестник написа: "Седем консултативни съвета подпомагат работата на президента - по икономическото развитие и социалната политика, по етническите и религиозните въпроси, за децата и младежта, по духовното развитие, по европейската и евро-атлантическата интеграция, за изследвания и анализи и за информационни технологии.

Линковете в сайта към съвета по икономическа и социална политика и по религиозните и етническите въпроси в момента не са активни". Какво тогава, с извинение, работят президентските съветници?

А с какво точно се занимава Първанов? Излиза, че президентската институция не работи по същество, не допринася с нищо за доброто, хайде не толкова патетично - за смисленото съществуване на българските граждани, и просто отсъства, няма я, защото няма и същински държавен глава.

Това е проблемът. В този смисъл и въпросът с какво ще допринесе за "всички българи" една бъдеща партия на настоящия президент е с понижена трудност.

И десет партии да си направи президентът ще е все същото. Защото нищо от това, което върши или не върши първият ни държавник, няма отношение към живота на "обикновените", както обича да казва той, хора. Виж, на необикновените - може би.

И така, как Първанов да си осигури политическо бъдеще? Как да оцелее като политик? Отговорът между другото е прост: когато някога все пак наистина започне и да прави политика.

Това в Пампорово не е. Снишаването - също. Те са само обикновен егоизъм и малко нещо като безсрамие.

Но, както казваше Иванчо: - Да ви имаме проблемите, другарко...