Бизнесът: университетите да маркетират ИКТ програмите си с роудшоута

ВУЗ-овете са в изгодна позиция: те предлагат ресурс, за който бизнесът има остър глад

„Академичното образование в сферата на високите технологии трябва да си остане академично, спор няма" - в това изречение, изказано от главния мениджър по информационна сигурност на БТК Груп Борислав Борисов, може да се обобщи основният извод от кръглата маса „Сътрудничеството на бизнеса и образователните институции за изграждане на ефективна икономика", която се проведе на 16 октомври. Кръглата маса бе част от четвъртата национална конференция „Е-образование", организирана от ICT Media със съдействието на Министерство на образованието и науката, Съвета на ректорите, Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси (БАУРЧР), ПРООН, Junior Achievement България и AIESEC България.
Академичното образование трябва да запази концепциите си, макар на мнозина студенти те да се струват архаични или непотребни, бе всеобщото мнение на участниците в дискусията. Университетите не могат да научат студентите на всички нови технологии, които са актуални, защото тези технологии се променят постоянно, обясни проф. д.м.н. Иван Сосков, декан на ФМИ. Постоянно новите технологии изместват старите и животът на една нова технология в този бизнес е средно 2 години, заяви Сосков. Затова работата на университетите е да научат студентите как да учат, как да могат да разберат и усвоят всяка нова технология в бранша, без значение кога ще се появи тя; да могат да схващат и да имат основата, така че каквато и нова технология да се появи, да могат да я разучат, разберат и да се адаптират към нея.
„Недоволните студенти трябва да станат доволни, за да станат след това доволни служители в бизнеса, но важно те да знаят как да се учат, за да не стават „занаятчии" в ИТ бизнеса", заяви Соня Славчева от Globul в подкрепа на декана на ФМИ. Поколението на 90-те години е доста малобройно и ако ИТ специалистите от това ново поколение не са достатъчно добри професионалисти, ИКТ бизнесът ще бъде изправен пред много сериозен проблем, допълни тя. Именно затова е важно младите таланти да не се превръщат в „кодери" и хора, които просто си вадят хляба с ИТ, а да бъдат истински професионалисти, квалифицирани и винаги на ниво. Нужно е да се направи така, че студентите да учат повече през първите 2-3 години от образованието си, а едва в последните години на следването да се впускат в работа из частни фирми с цел натрупване на опит.
Академичното образование в сферата на високите технологии трябва да си остане академично, бе и мнението на бизнеса, изразено от Борислав Борисов от БТК Груп. Според него, ако някой не харесва този факт, той може да иде в колеж, където ще се научи да бъде „занаятчия". През това време обаче академичните ръководители могат да влязат в бизнеса в буквалния смисъл - да идат във фирмите и на място да видят от какви умения има нужда, допълни Борисов. Университетите са в изгодна позиция - те са от страната на предлагането, бизнесът е от страната на търсенето. Конкуренцията между академичните организации пък може да изиграе съществена роля за повишаването на качеството на образованието, по мнение на ръководителя на Adecco България Ивайло Славов. Би било ефективно и ако се приложат алтернативни обучителни програми за студентите, например такива, при които 2 ½ дена се учи и още толкова се работи на практика.
И университети, и бизнеси се съгласиха, че би било полезна практика да се организират „роудшоу" представяния на технологичните учебни програми на родните ВУЗ-ове - мнение, споделено от Светла Стоева, председател на БАУРЧР и модератор на дискусията. Полезни биха били и инициативи от типа на майсторките класове, където представители на бизнеса осигуряват на студентите досег с практиката и познание от реалния опит. Такава инициатива тръгна преди броени дни във ФМИ под името „Академия за бизнес лидери", подчерта деканът Сосков.
Едновременно с четвъртата национална конференция „Е-образование" в Шератон се проведе и вторият технологичен Job Fair, където млади хора с амбицията да правят кариера като ИКТ експерти имаха шанса да се запознаят лично с бъдещите си работодатели. Сред компаниите, с които кандидатите за работа се срещнаха, бяха ИТ фирмите Ajilon Consulting, Codix България, IBM, Intracom, Johnson Controls, MicroFocus, Omega soft, Nonillion, SAP Labs, Software AG, Telerik, Tumbleweed, телекомите БТК, Globul и Mobiltel, банките Procreditbank, Raiffeisenbank, UnicreditBulbank и много други.
Двойно по-висок брой изложители участваха на това второ издание на IT Job Fair 2008 - общо 26 фирми бяха представени с индивидуални щандове. Борсата даде възможност на младите да се ориентират за предлаганите от компаниите стажове и гъвкаво работно време, както и да научат кои са най-търсените позиции за работа. Близо 400 млади посетители се включиха в инициативата.

Източник: IDG.BG