Пререгистрацията на всички фирми се отлага

П ререгистрацията на над 800-те хиляди фирми в България се отлага, защото новият електронен регистър не може да заработи. Той трябваше да се задейства от 1 октомври, но се очаква това да се случи най-рано от 1 януари 2007 г. или дори след година. Компаниите отдавна настояват вписването да не се прави от съда, а на регистъра се разчита да ускори процедурите за създаване на нов бизнес, да изчисти хилядите фирми фантоми и дружествата с еднакви имена.

Причината за отлагането е, че Агенцията по вписванията още не е в състояние да поеме регистрацията от съда. Предприемачите пък се опасяват, че ако новата система се задейства, без да е напълно готова, реформата ще се дискредитира и провали. Месец и половина преди срока, в който трябва да започне да регистрира фирмите, агенцията няма нито сгради, нито достатъчно служители, нито информационна система.

Регистрирането на фирмите от чиновници, а не от съда, и въвеждането на единен електронен регистър с данни за всички търговци е изискване на ЕС. В последния доклад на Еврокомисията за България приемането на Закона за търговския регистър, който уреди тази реформа, беше отчетено като напредък, но с уговорката, че тепърва ще се проследи дали той ще бъде приложен.

Важен ефект от създаването на единен електронен регистър на фирмите ще е и намаляването на корупцията при вписването на търговците, защото всяко действие на служителите на агенцията ще може да бъде проследено.

Отлагането на влизането в сила на закона може да стане само с поправки, които се приемат от парламента. От Министерството на правосъдието, към което е Агенцията по вписванията, все още не са внесли проект за поправки, но по неофициална информация това ще стане през септември.

Фалстартът е неизбежен, а последиците ще са фатални за икономиката, заяви председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев. Затова той настоява влизането в сила на новата система да се отложи с година. Ако се спази срокът в закона - 1 октомври, старата система за търговска регистрация ще се разруши, ще се срине възлагането на обществените поръчки, ще блокира усвояването на европейските фондове, ще спре прилагането на регистрационните режими за фирмите, твърди той.

Данев изрази и опасението, че забавянето на подготовката се прави нарочно, за да се бламира реформата и регистрацията да се върне в съда. От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) заявиха, че са обезпокоени от забавянето на проекта. Готови сме да приемем отлагане, стига след него новата структура да заработи ефективно, заяви изпълнителният директор на организацията Евгений Иванов.

Бизнесът спазва сроковете, които му поставя правителството, затова сега и ние очакваме същото от изпълнителната власт, каза той.

От името на друга от работодателските организации - Българската търговско-промишлена палата (БТПП), зам.-председателят й Цветан Симеонов пък е изпратил писмо до шефа на Агенцията по вписванията Димитър Цветанов, в което настоява за информация за това как върви въвеждането на новата система.

Законът за търговския регистър представлява важна стъпка към очакванията на бизнеса за по-бърза, опростена и прозрачна регистрация и не ни е безразлично като виждаме, че се забавят действията, свързани с подготовката за прилагането му, пише в писмото.

Бизнес организацията повдига седем нерешени проблема и предлага помощта си на Агенцията по вписванията. Въпросите на БТПП включват всички стъпки по въвеждането на електронното вписване на търговците от чиновници. Първата е създаването на наредба за воденето на регистъра и тарифа за вписване в него. Проект на наредбата беше написан с помощта на Американската агенция за международно развитие, но все още не е приет от кабинета.

Зам.-министърът на правосъдието Ана Караиванова обясни, че двата нормативни акта се доработват. Непрекъснато провеждаме срещи за осигуряване на сгради и допълнително финансиране, допълни тя и заяви, че не може да се говори за блокиране на реформата.

Само в четири от общо 28 града обаче са осигурени сгради за подразделенията на регистъра - в Бургас, Кърджали, Добрич и Враца. Помещенията трябва да се предоставят от областните управители. Не е готова и информационната система, която ще управлява електронната база данни на фирмите и ще позволи подаването на документи и издаването на справки по интернет.

Затова Симеонов повдига въпроса дали ще се наложи обявяването на търг за нея и при какви условия, както и за това, че съдилищата не са предали на агенцията данните за търговците, които имат в електронна форма. Висящ е проблемът с кадрите, тъй като председателите на окръжните съдилища още не са определили кои от служителите им ще преминат към Агенцията по вписванията. Не са обявени конкурси и за юристите към агенцията, които ще проверяват документите на фирмите, а това ще отнеме поне два-три месеца.

След писмото Агенцията по вписванията е поканила на среща утре представители на БТПП.

 

Адвокати ще съдят държавата в Страсбург заради практиката в някои съдилища да задължават гражданите да плащат на "Информационно обслужване" АД, за да получат удостоверение за актуално състояние или за уникалност на името на фирма.

Юристите Веселка Коева и Йордан Цветанов от Велико Търново вече са сигнализирали и главния прокурор Борис Велчев, че в местния окръжен съд ги препращат за удостоверения към "Информационно обслужване", вместо да им ги издадат.

Същият проблем според адвокатите съществува и в други окръжни съдилища. Според все още действащата система търговският регистър се поддържа от съдилищата и те издават справки за данните в него срещу държавна такса. Тя е значително по-ниска от тази на "Информационно обслужване", което по договор с Висшия съдебен съвет (ВСС) поддържа данните за фирмите в електронен вид.

Например държавната такса за удостоверение за уникалност на името е 5 лв., а тази на "Информационно обслужване" е 100 лв. за ООД и 200 лв. за АД. "Сключеният договор между дружеството и ВСС не може да има сила за трети лица.

Всеки може, ако пожелае, да се възползва от услугите на "Информационно обслужване", но не може да бъде задължен", заявяват адвокатите в писмото си до главния прокурор. Те са получили отговор от прокурор Раева от Върховната касационна прокуратура, която твърди, че няма как обвинението да се намеси в проблема, и препоръчва на Коева и Цветанов да се обърнат към ВСС, за да се потърси дисциплинарна отговорност от съдиите, ако са нарушили закона.

"Според нас действията на съдиите, които отказват да издават удостоверения от търговските регистри, а задължават гражданите да плащат нерегламентирани възнаграждения в полза на "Информационно обслужване", са престъпление от общ характер", твърдят адвокатите. "Това става пред очите на прокуратурата, която отказва да се намеси, и след като компетентните инстанции в страната не изпълняват задълженията си, ще подадем жалба до съда в Страсбург. Въпросът е дали, ако държавата бъде осъдена, магистратите ще понесат персонална отговорност", заявиха Коева и Цветанов.

След влизането в сила на новия Закон за търговския регистър подобни казуси няма да възникват, тъй като Агенцията по вписванията ще е единственият официален източник на първична информация за фирмите.