Бизнестемите в пресата днес, 24 ноември 2003 г.

"Икономист": ЕС може да поиска от България да изчака до 2010 г. Съществува сериозно съмнение, че през 2007 г. изобщо ще има ново разширяване, ако се окаже, че единствено българите са готови дотогава, пише ДНЕВНИК, позовавайки се на прогнози на списание "Икономист". България може би ще получи предложение от ЕС да изчака две-три години отвъд 2007 г., за да се даде "глътка въздух" на Румъния и шанс на Хърватия да навакса.

Публикацията съвпадна със специалното заявление за пресата на германския депутат Гернот Ерлер, в което той предупреди България и Румъния, че приемането им в ЕС през 2007 г. не е гарантирано.

Зам.-председателят на фракцията на Социалдемократическата партия на Германия определи като "опасност" евентуалните уверения, които ръководствата на двете държави дават на населението, че след 4 години автоматично ще влязат в ЕС. "Те събуждат фалшиви надежди, които не са от полза за по-нататъшните необходими, но често пъти и болезнени модернизационни стъпки", казва Ерлер.

Енергийното министерство измисли начин да заобиколи Агенцията за приватизация при предстоящата продажба на топлоцентралите чрез създаването на обща структура, наречена производствен холдинг, пише ДНЕВНИК. Енергийният министър Милко Ковачев вече е създал ведомствена група, която работи по осъществяването на идеята.

Тя наподобява схемата при продажбата на банките, извършена от Банковата консолидационна компания, а не от Агенцията за приватизация. Подобен механизъм ще бъде използван и при раздържавяването на "Булгартабак".

В производствения холдинг освен ТЕЦ "Варна", чието ръководство се сочи за инициатор на предложението, ще влязат ТЕЦ "Русе" и ТЕЦ "Марица изток 2". Новата структура ще се разпорежда с активи за милиарди левове. "Можем да очакваме, че в бъдеще ще има гръцки и румънски интегриран пазар и българските централи ще бъдат изложени на конкуренцията му", каза енергийният министър Милко Ковачев.

От 2004 г. болниците да получават финансиране от Министерството на здравеопазването (МЗ) за извършена дейност и от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за лечение на определени диагнози, т.нар. клинични пътеки. Този нов вариант за финансиране ще обсъждат тази седмица между първо и второ четене на проектобюджета МЗ, НЗОК, Министерството на финансите и Националното сдружение на общините. Целта е болниците да престанат да трупат дългове с години.

За първи път идеята беше лансирана от председателя на управителния съвет на НЗОК и зам.-министър на финансите Кирил Ананиев. Министърът на здравеопазването Славчо Богоев обаче настояваше финансирането на общинските болници да премине изцяло към касата. Мотивът е, че законът не позволява на министерството да превежда пари на общинските болници, тъй като не е техен собственик.

Еднокилограмовият бял хляб ще струва по 1,60 лв. през декември, а 1 кг. франзела - по 2,10 лв, пише СЕГА. Това показват прогнозни данни на Института за устойчиво развитие, огласени вчера. Според прогнозите хляб "Добруджа" ще се продава дори по-скъпо от белия - по 1,80 лв. Причината била, че за белия хляб през февруари ще се появи дефицит.

Според изчисленията на експертите от института поскъпването на различните видове хляб през последните 10 месеца е от 81,82% до 167%. Данните бяха огласени вчера от лидера на Национално сдружение - БЗНС Яне Янев. "След Нова година се очаква шоково повишение на всички основни хранителни продукти заради зърнената криза", алармира Янев.

Следвала криза с млякото, защото животните няма да имат какво да ядат. Той обясни, че в момента имало не повече от 450 000 т зърно, а за изхранване на населението били необходими още 640 000 т. До следващата реколта можели да се изкарат не повече от 200 000 тона зърно.

От днес започва работа по независимата оценка на Европейската комисия за социално-икономическите последици от затварянето на реактори в АЕЦ "Козлодуй". Тя ще се извършва в продължение на 3 месеца от две фирми, избрани с конкурс от Еврокомисията - холандската "Аркадис" и германската "Плеядис".

Всяко лице, инвестирало над 3 млн. лв. в свободна икономическа зона, се освобождава от плащане на корпоративен данък или данък върху доходите за следващите 5 години. Това предлагат в свой проект четирима депутати от групата на НДСВ: Анели Чобанова, Даниел Вълчев, Златка Бобева и Алеко Кюркчиев.

Според тях за инвестиция от 1 млн. лв. трябва да се предвиди нулеви данъци само за 3 години. Свободните зони според царските хора ще се управляват от акционерни дружества, чийто ангажимент е да изграждат основната инфраструктура и обектите в зоната. Разрешение за създаване на зона трябвало да се иска писмено от финансовото министерство като се представи икономическа обосновка, програма за развитие удостоверяване на първоначалните средства за проекта.

Близо 1 млн. души живеят под прага на бедността, сочат данните на Националния статистически институт, цитирани от СТАНДАРТ. През 2002 г. 12,6% от домакинствата в страната са карали с 66,33 евро на месец, или с по-малко от 793 евро на година. Праг на бедност се считат доходи под 60% от средните у нас.

През последните години границата се увеличава, а броят на най-бедните домакинства намалява, сочат данните на НСИ. През 1999 г. прагът на бедност у нас е бил 630 евро, или 52,5 евро на месец. За страните кандидатки за членство в ЕС той е 1475 евро, или 123 евро на месец. Това е 2,3 пъти повече отколкото за България.

За страните от ЕС прагът на бедност е 7334 евро на година, или 611 евро месечно. Това означава, че бедняците в Европа взимат 12 пъти повече, отколкото социално слабите нашенци. Ако от доходите на хората се махнат социалните помощи, то 15,6% от домакинствата ще са под прага на бедността.