Бизнестемите в пресата днес, 22 ноември 2002 г.

"НТ ТО покани България да се присъедини през 2004 г." е заглавието по тема №1 от вчера в "Дневник". 12 години след като от трибуната на Великото народно събрание прозвуча първият призив за присъединяване на България към НАТО, в четвъртък алиансът официално отправи към София покана за членство, пише вестникът. При откриването на срещата на върха на НАТО в Прага генералният секретар на пакта лорд Джордж Робъртсън обяви решението на Северноатлантическия съвет да покани за членство още шест бивши комунистически държави - Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения. В следващите 16 месеца приемането на всяка от поканените трябва да бъде ратифицирано от 19-те страни членки и най-вероятно през май 2004 г. ще има церемония по подписване на Договора от Вашингтон от седемте.

БКК вдига капитала си с акции на ДСК, съобщава още "Дневник". Капиталът на Банковата консолидационна компания (БКК) да се увеличи със 70,488 млн. лева, като от сегашните 25,998 млн. лева да нарасне на 96,486 млн. лева, предвижда една от точките в петъчното извънредно общо събрание на акционерите на дружеството. Очаква се увеличаването на капитала да стане под условие чрез издаване на нова емисия акции, които ще бъдат получени само от държавата срещу непарична вноска. Става въпрос за апортиране на 75% от капитала на Банка ДСК. Акциите на бившата спестовна каса ще бъдат внесени по номинала им от един лев. В началото на октомври Министерският съвет взе решение да прехвърли този дял на БКК, като по този начин банковият холдинг става едноличен собственик на "банката на народа". Целта на операцията е, от една страна, да се улесни приватизационният процес на последната държавна кредитна институция.

Брутният външен дълг намаля с 14 млн. долара за месец, информира още "Дневник". В края на септември брутният външен дълг на България е бил 10,691 млрд. долара, с 14 млн. долара по-малко от края на предходния месец и със 72,5 млн. долара повече от края на 2001 г., показват данните на БНБ. Съотношението брутен външен дълг към брутен вътрешен продукт (БВП) е 69% при прогнозен БВП за тази година от 15,5 млрд. долара. Плащания по главници са основната причина за намалението на дълга. Дългосрочните задължения на страната са 9,306 млрд. долара (87% от дълга), а краткосрочните - 1,385 млрд. долара (13%). Съотношението краткосрочен дълг към валутни резерви на БНБ към края на септември 2002 г. намалява с 1,7-процентни пункта спрямо края на 2001 г., като достигна 32,3%.

Бюджетът прескочи първото четене, пише "Пари". Бюджет 2003 бе подкрепен на първо четене само със 129 гласа на мнозинството от НДСВ и ДПС от общо гласували 219 депутати. Това стана в удължено работно време, а в 16 ч. бе спрян и часовникът. От коалиция "За България" и ОДС участваха на втория рунд за първи прочит на проектозакона за разлика от предния ден, когато отказаха да влязат в зала. Те обаче бяха единни в обвиненията си към правителството, че не създава добър климат за бизнес и инвестиции, че превръща в просяци кметовете навръх местните избори и че е забравило за символичното вдигане на доходите и данъчната революция. Опозицията се противопостави единно с 89 гласа против. Съвпадението на позициите на червени и сини е покъртително, забеляза Нина Чилова от НДСВ.

Товарите по жп линиите са намалели почти 5 пъти, алармира "Пари". По обем на превозени пътници и товари железниците ни са достигнали критичния минимум, съобщи зам.-министърът на транспорта Любомил Иванов на кръгла маса по проблемите на транспорта. При капацитет от 80-100 млн. тона товари годишно превозваме по 18 млн. тона. Пътниците също намаляват - при възможност за 80 млн. превозваме само 40 млн., уточни той. Жп транспортът у нас не е конкурентен на автомобилния. Цените на автобусните превози са вече опасно ниски спрямо тези на БДЖ.

Хазната покрива дълговете на общини и болници, информира още "Пари". Днес се очаква кабинетът да реши как да бъде похарчен излишъкът в бюджета за тази година. Очертава се той да възлезе на около 500 млн. лв. Първо ще бъдат покрити дълговете на общините, болниците и агенция Пътища, заяви през седмицата финансовият министър Милен Велчев. Едва след това ще се мисли за осигуряването на 13-а пенсия и заплата за работещите в бюджетната сфера. Около 150 млн. лв. ще бъдат отпуснати от бюджета за покриване на неразплатените разходи на общините, съобщиха от финансовото министерство. Задълженията на агенция "Пътища" са за около 20 млн. лв., а на болниците - 90 млн. лв. Преди отпътуването си за Прага министър-председателят Симеон Сакскобургготски заяви, че от излишъка ще се заделят 100 млн. лв. за допълнителна коледна пенсия. Всички пенсионери ще получат коледна добавка, увери преди ден социалният министър Лидия Шулева. За хората с най-ниски пенсии (социалната и минималната) добавката ще бъде равна на цяла пенсия. Става дума за над 550 000 души.

Обещаха месото да не поскъпва по празниците, съобщава "Сега". Месото и месните продукти няма да поскъпват до Нова година, прогнозира вчера шефът на Асоциацията на месопреработвателите Кирил Вътев. С подобна прогноза, но за цените на хляба излезе и изпълнителният директор на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите Георги Христов. "Недостиг на зърно няма да има, но качеството на пшеницата не е добро", коментира Христов. И сравни с 1998 г., когато качествената пшеница е била около 68% от добитите количества, докато през тази година - едва 38-40%. Родните месопреработватели са принудени да внасят свински обрезки, сланина и джолани, които се използват при направата на "меките" колбаси, понеже нашето производство не стига.

"Овергаз" спечели дело за Варна, информира още "Сега". "Овергаз" спечели пред петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) делото за газификацията на Варна, се разбра вчера. То бе заведено от дъщерното дружество "Варнагаз" срещу решение на Държавната агенция за енергийно регулиране (ДКЕР), която отказа преди време да преоформи в лицензия съществуващата концесия за газификацията на морската столица. Мотивите на дружеството са, че в този проект вече са вложени 656 930 евро за цифров модел на кадастралния план на града, за предпроектни и маркетингови проучвания, за геоложки изследвания и екоанализи. Решението на петчленката е окончателно и не подлежи на обжалване.

Кредиторите решават бъдещето на "Дунавска коприна"-Русе, пише още "Сега". Днес общото събрание на кредиторите на "Дунавска коприна" трябва или да одобри оздравителна програма, да назначи постоянен синдик и да стартира възстановяването на работата, или да стартира процедура по ликвидация. Ако оздравителната програма бъде приета, Насърчителната банка е обещала кредити за възстановяване на дейността. Тригодишната оздравителна програма предвижда продажба на част от ненужните активи и смяна на 60% от артикулите, съобщи шефката Милка Димитрова.