Преди седмица консорциумът на Майкъл Чорни обяви, че ще се оттегли от конкурса, защото процедурата била фарс, и обвини правителството в корупция. Изгоненият от България бизнесмен лично обяви, че прекратява инвестициите си, докато трае мандатът на сегашната власт. Според някои от наблюдателите на сделката оставането на "Метатабак" в надпреварата е необходимо, за да може да се изпълни заканата за атакуване на сделката пред Върховния административен съд. Условие за това е недоволните да са страна по нея. Консорциумът трябваше да отговори на 20 допълнителни въпроса за офертата си.
Вестникът цитира още социалният министър Лидия Шулева, според която "синдикати и работодатели трябва да съгласуват помежду си промените в Кодекса на труда (КТ). Аз няма да се меся. Смятам обаче, че кодексът трябва да урежда само трудовите и осигурителните въпроси, а не както е сега - абсолютно всичко, което се разбира под жизнено равнище". Народното събрание вече прие на първо четене законопроекта за промени в кодекса, внесен от депутата от НДСВ Атанас Василев. Работодателските организации също са готови със свой проект. Досега обаче те и синдикатите не успяха да седнат заедно на масата за преговори. КНСБ се закани да не допусне промени в кодекса и дори отправи предупреждение към предприемачите "да имат предвид, че през последните 12 години никой не е успял да победи работниците си".
По-големите публични компании вече започнаха да назначават директори за връзки с инвеститорите, пише още "Дневник". Изискването беше наложено с приетите наскоро промени в Закона за публично предлагане на ценни книжа, според които управителният орган на всяко публично дружество беше задължено да назначи на трудов договор директор за връзки с инвеститорите. Както всяко нововъведение, и това не бе осъществено веднага, но по-големите дружества започнаха да правят и тази стъпка в своето развитие.
Дългосрочната експортна стратегия на "Газпром" се планира сътрудничеството с прекупвачите на руски газ за Европа да бъде сведено до минимум до 2020 г. и да се даде възможност на петролните компании също да изнасят газ под контрола на "Газекспорт". Проект на документа е получен в руското издание "Ведомости", информира "Пари". Стратегията предвижда до 2015 г. една трета от руския газ за Западна Европа (30 млрд. куб. м от общо 89.1 млрд. куб. м) да се доставя от "Газекспорт" чрез верига от собствени търговски компании. На Балканския полуостров и Турция до 2020 г. пряко ще се продават 25 млрд. куб. м газ годишно от планираните общо 53.3 млрд. куб. м, а в Централна Европа - 10 млрд. куб. м от общо 43.4 млрд. куб. м, сочат разчетите на "Газпром", цитирани от "Ведомости".
За седем месеца Агенцията за държавни вземания (АДВ) събра повече борчове, отколкото през цялата 2001 г., съобщи зам.-директорът на агенцията Тодор Палазов, цитиран от "Пари". През 2001 г. държавата прибра 57 млн. лв. от нередовни длъжници. Според Палазов осребреното е повече, тъй като агенцията вече действа и превантивно. Продадени са всички придобити вещи на затворените банки без 1-2 сгради. По-сложен е процесът с вземанията им. Някои от тях са несъбираеми, тъй като са предимно необезпечени, в огромен размер, много от длъжниците не съществуват, други нямат никакво имущество. АДВ представлява държавата при производството по несъстоятелност, нейният директор е председател на Съвета на кредиторите на АК Балкан. За нас е важно да се гарантират постъпленията в бюджета. Но в по-широк мащаб е важно да има и национален превозвач, каза Палазов.
Имаме съгласие от страна на Либия да започнат разговори по промяна на договорите за правата на България за добив на нефт на нефтените полета в Либия (популярни като нефтени концесии) при условия, взаимноизгодни за двете страни, съобщи вчера зам.-министърът на икономиката Никола Янков. Съгласието било постигнато на среща между министъра на икономиката Николай Василев и председателя на Националната нефтена компания на Либия, пояснява "Пари". Според Янков работата по нефтените концесии ще продължи поне няколко месеца. Необходимо е да намерим солиден технически и финансово стабилен международен партньор, с който да реализираме на практика правата, каза той. Реално за разработката на полетата трябвали поне 300 млн. долара. По този начин българската държава можела да върне голяма част от направените през 80-те години инвестиции между 160-200 млн.долара.
Земеделските производители ще поискат оставката на премиера и на цялото правителство, ако до края на август държавният резерв не се намеси на пазара и не изкупи между 100 и 300 000 тона пшеница. Това обяви председателят на Националния съюз на земеделските кооперации Атанас Ганев, цитиран от "Сега". Съюзът, заедно с Българска земеделска камара и Федерацията на независимите синдикати в земеделието излезе вчера с обръщение, с което подкрепи протестите на стопаните. Те са провокирани от безхаберието на управляващите, които не са наясно със състоянието на земеделието, заявиха браншовиците и допълниха, че протестите ще продължат до края на месеца в цялата страна.
Председателят на националната банка на Полша Лешек Балцерович, известен като бащата на "шоковата терапия", пристига на двудневно посещение утре у нас, пише още "Сега". Визитата е по покана на вицепремиера и министър на икономиката Николай Василев. Полша е първата страна в Централна и Източна Европа, която през 1990 г. започна радикална икономическа реформа, известна популярно с термините "шокова терапия" и "План Балцерович", приет от Сейма на 28 декември 1989 година. Благодарение на нея, още през 1992 г. се очертава тенденция към ръст на брутния национален продукт.
Зърното от тазгодишната реколта е с много добро качество. Това обяснява пред "Стандарт" шефът на Националната служба по зърното Милен Банков. Досега са окачествени около 700 000 тона от прибраната пшеница. Пробите са показали, че житото отговаря на всички показатели - много добър глутен и протеин, което е гаранция за производството на хубав хляб, каза още Банков. Той добави, че на места в страната пшеницата не е с такива показатели, но с малко подобрители проблемът може да се реши. Зърнена криза няма да има, категоричен е Милен Банков.
Парите за парламента и за Министерски съвет от бюджета за 2003 г. са орязани. Догодина Народното събрание ще може да похарчи 22,98 млн. лв., докато бюджетът му за настоящата година е 24,13 млн. лв., съобщава още "Стандарт". Министерският съвет през 2003 г. ще разполага с 91,3 млн. лв., докато за тази година има 92,2 млн. лв. Това са разходните тавани на ведомствата в бюджета за 2003 г., които са приети от Министерски съвет. Парите за парламента и МС се свиват, въпреки че според прогнозите на финансовото министерство инфлацията за 2002 г. ще е 7,25%. Реално се свиват парите за повечето министерства и ведомства.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
