Б ившият президент на Финландия Марти Ахтисаари спечели тазгодишната Нобелова награда за мир. Призът бе връчен на 71-годишния политик заради миротворческите му усилия за решаване на конфликти на няколко континента през последните 30 години.
Петчленната комисия е избрала Ахтисаари сред общо 197 номинации, включително на 33 организации. Наградата на стойност 1,5 млн. долара ще бъде връчена на церемония в Осло на 10 декември.
Естествено, много съм радостен от решението, много съм благодарен, каза Ахтисаари за норвежкото обществено радио.
Ахтисаари заяви, че Нобеловата награда ще му помогне в бъдещата му посредническа дейност.
Сега интересът му е насочен към
борбата с безработицата сред младите хора
Това е може би най-сериозното предизвикателство за света, изтъкна нобелистът.
През следващите десет години на трудовия пазар ще излязат 1,3 млрд. млади хора, под 30-годишна възраст. С традиционните средства ще може да се осигури работа само на 300 милиона, каза Ахтисаари.
Коментирайки бъдещите си планове, той с чувство на самоирония допълни, че все пак вече му е време да осъзнае, че е на 71 години и че вече може би е редно да престане да пътува и да прекарва извън Финландия по 200 дни в година.
Ахтисаари изпъкна в международната дипломация, когато
през 1999 г. като пратеник на ЕС убеди бившия югославски президент
Слободан Милошевич да приеме условията на НАТО да спре бомбардировките на Югославия.
Заради работата си в Косово той бе номиниран за престижната награда още през 2000-а година. По-късно, през 2006-а, отново бе сочен като евентуален носител на Нобеловата награда за мир заради успешните преговори между правителството на Индонезия и бунтовническото движение на провинция Ачех.
През 2005 г. след въоръжен конфликт, продължил цели 30 години, благодарение на посредничеството на Ахтисаари двете страни сключиха мирно споразумение.
До март миналата година финландецът като пратеник на ЕС играеше посредническа роля в разговорите между сърбите и косовските албанци. Той изготви плана за независимост на Косово под наблюдението на ЕС.
Ахтисаари е може би най-известен в чужбина с работата си като представител на ООН, участвал в преговорите, довели до
независимостта на Намибия през 1990 г.
Ахтисаари бе президент на Финландия от 1994 до 2000 г. По негово време страната му се присъедини към ЕС (1995 г.) и влезе във валутния съюз на общността (1999 г.).
Почти целия си професионален живот е бил дипломат. След като през 2000 г. излезе от вътрешната политика, е ръководил различни международни институции и проекти в подкрепа на мира, демокрацията и за разрешаване на кризи.
Беше независим оръжеен инспектор в Северна Ирландия през 2000-2001 г.. През 2000-а г. бе един от тримата "мъдреци", избрани да оценят дали австрийското правителство спазва задълженията си в областта на човешките права и борбата с расизма.
След това е бил специален пратеник на ООН за хуманитарната криза в Африканския рог, а през април 2002 г. оглави екип, който разследваше нападението на Израел срещу бежанския лагер в Дженин, на Западния бряг.
През 2000 г. Ахтисаари създава
неправителствената организация "Инициатива за управление на кризи" (ИУК)
В своите съображения, за да присъди наградата на бившия финландския президент, Нобеловият комитет отдава дължимото на ИУК.
Според устава й "Инициатива за управление на кризи" е "независима организация с идеална цел, която насърчава и работи по новаторски начин за трайната сигурност."
Именно под патронажа на Ахтисаари и ИУК индонезийското правителство и сепаратистите от "Движението свободна Ачех" подписаха на 15 август 2005 г. в Хелзинки мирно споразумение, което сложи край на започналия през 1976 г. конфликт, взел близо 15 хил. жертви.
Фондацията на Ахтисаари наскоро "се самосезира" за Ирак, като събра във Финландия високопоставени сунитски и шиитски представители. Оскъдни подробности изтекоха от тези разговори, последният кръг от които се състоя през април тази година.
ИУК също така организира семинари и консултантски мисии към правителства и международни институции, по-специално към Европейския съюз за неговите операции за цивилно управление на кризи.
Фондацията се сдоби с орган за бърза намеса,
който й позволява да предлага в най-кратки срокове посредничество, анализ или съвет на въвлечени в конфликт държави и институции.
Седалището на "Инициатива за управление на кризи" е в Хелзинки, като тя има и представителство в Брюксел.
Освен своя председател Марти Ахтисаари, фондацията има още двайсетина постоянни служители - администратори, университетски преподаватели, специалисти по международни отношения, юристи и офицери от запаса.
Нейният бюджет - 3,1 млн. евро за тази година, е събиран от държавни субсидии и частни дарения. Основни донори за фондацията са ЕК, правителствата на Финландия, Белгия, Великобритания, Германия, Холандия, Норвегия, Швеция и Швейцария, както и частни американски дарители.
Миналата година Нобеловата награда за мир бе присъдена
на Междуправителствената експертна група на ООН за климатичните промени и на бившия американски вицепрезидент Ал Гор за работата им в областта на климатичните промени.
През 2006 г. нобелът взе бангладешкият икономистът Мухамад Юнус, а предходната година - Международна агенция по атомна енергия (МААЕ) и генералният й директор Мохамед ел Барадеи.
Призьорите през 2004 и 2003 г, бяха съответно Уангари Маатхай от Кения и Ширин Ебади от Иран. Джими Картър, президентът на САЩ в периода 1977-1981 г. бе отличен през 2002 г., а преди него - ООН и генералният секретар на Световната организация Кофи Анан.
Секретарят на Норвежкия нобелов комитет Гейр Лундестад заяви, че
независимостта на Косово е нямала алтернатива,
предаде Франс прес.
"Надяваме се, че решението там ще бъде трайно. Независимо Косово няма алтернатива", коментира Лундестад.
Секретарят на Норвежкия нобелов комитет няма право на глас при определянето на носителя на наградата, но направлява разсъжденията на петимата му членове, отбелязва Франс прес.
"Не казвам, че всичко, което е направил Ахтисаари, е завършило с успех, но той постигна великолепни успехи и работи здраво, дори по най-тежките проблеми", подчерта Лундестад.
НАТО приветства присъждането на Нобеловата награда за мир за тази година на бившия финландски президент, предаде ИТАР-ТАСС.
Говорителят на алианса Джеймс Апатурай изтъкна десетилетните усилия на Ахтисаари за постигане на мир по цял свят, като отбеляза специално ролята му за мирното регулиране на конфликта в Косово под егидата на ООН.
Франция също приветства тазгодишния избор за носител на Нобеловата награда за мир, предаде Франс прес.
Министърът на външните работи Бернар Кушнер изтъкна смелите и решителни действия на бившия финландски президент в Намибия, Косово, индонезийската провинция Ачех и на много други места по света.
Удостояването с Нобеловата награда за мир на Марти Ахтисаари ще допринесе за придвижване напред на каузата на мирното уреждане на конфликтите, подчерта Кушнер.
Германия също приветства избора на Ахтисаари, предаде ДПА.
Той "е заслужаващ похвала европеец", отбеляза говорителят на правителството Томас Щег. Той определи като най-голямо постижение на Ахтисаари решаването на конфликта в Косово.
Косовският премиер Хашим Тачи приветства решението на Норвежкия нобелов комитет като
"правилното решение за правилния човек",
предаде Асошиейтед прес
Ние провъзгласихме независимостта на Косово в съответствие с документа на президента Ахтисаари и Косово дава много висока оценка, че той спечели, каза Тачи.
Първият заместник-председател на комитета по външнополитическите въпроси на Държавната дума Леонид Слуцки определи удостояването на бившия финландски държавен глава с Нобеловата награда за мир като ход, с който Западът се опитва да оправдае признаването на независимостта на Косово, предаде ИТАР-ТАСС.
Планът на Ахтисаари, въз основа на който бе обявена тази независимост, отвори кутията на Пандора, предупреди Слуцки. Руският депутат отбеляза, че
оттогава светът е станал свидетел на парад на суверенитетите,
като подчерта, че провъзгласяването на независимостта от Грузия на Абхазия и Южна Осетия е следствие от тези процеси.
Братът на Слободан Милошевич Борислав осъди решението на Норвежкия нобелов комитет да присъди Нобеловата награда за мир на Ахтисаари, предаде Франс прес.
"Рядко се случва Нобеловата награда да бъде използвана за политически цели", коментира бившият югославски посланик в Москва. Той подчерта, че не смята бившия финландски президент за достоен лауреат.
Сърбия и Русия не спряха да критикуват Ахтисаари по време на водените с негово посредничество преговори за статута на Косово, отбелязва Франс прес.
Награда, будеща такъв голям интерес, каквато е Нобеловата награда за мир, неизбежно е съпроводена от различни заблуди. Геир Лундещад, секретар на тайния комитет, присъждащ наградата, изброява пред Асошиейтед прес някои от най-разпространените погрешни представи.
Заблуда 1: Комитетът по награждаването обявява ограничен списък от кандидати.
Комитетът не оповестява което и да е от имената на кандидатите и запазва секретността на информацията в продължение на 50 години.
Заблуда 2: Кампания в полза на някой от кандидатите може да повлияе на Комитета по награждаването.
Една кампания би имала по-скоро обратния ефект по отношение на яростно бранещия независимостта си комитет, който не иска да дава основания, че може да бъде повлиян от обществен натиск.
Заблуда 3: Номинациите на кандидатите могат да бъдат правени до последния момент.
Крайният срок за номинациите е осем месеца преди обявяването и е твърдо фиксиран на 1-ви февруари.
Заблуда 4: Всеки може да номинира за Наградата за мир дадено лице или организация.
Въпреки че списъкът на имащите право да правят номинации беше разширен през 2003 г., той все пак е ограничен и в него влизат: предишни лауреати; настоящи и бивши членове на комитета и хора от техния екип; членове на национални правителства и парламенти; университетски преподаватели по право, богословие, социални науки, история и философия; ръководители на институти за изследване на мира и за външни работи; и членове на международни съдилища.
Заблуда 5: Наградата може да бъде отнета, ако се окаже,че даден лауреат не отговаря на изискванията за награда за мир.
Няма разпоредби за отнемане на наградата.
Заблуда 6: Наградата може да бъде присъдена посмътрно.
Наградата беше присъдена посмъртно само веднъж - през 1961 г. на бившия генерален секретар на ООН Даг Хамършелд, след като беше загинал при самолетна катастрофа в Африка. През 1974 г. правилата бяха променени и беше забранено посмъртното присъждане на наградата.
Заблуда 7: Наградата се присъжда като признание за усилията в областта на мира, правата на човека и демокрацията само ако тези усилия са се оказали успешни.
По-често наградата се присъжда, за да насърчи този, който я получава, да прозре усилието, положено понякога в критични моменти.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!