Единственият сценичен елемент в представлението е "една черна дъска, която служи за нещо като импровизиран урок и едновременно с това за закачка с публиката".
Ето и думите на самата Белен Майа, разкриващи намерението й по време на работата върху спектакъла:
"Стремила съм се движението да следва музиката, рисунъка, историята. Музиката е и средството, с което разкривам своя вътрешен свят. Така се ражда един интимен спектакъл - китара и глас, но дълбок, зареден с пластични образи и изтънчена емоция."
Танцувала е заедно с фламенко колоси като Манолете и Алехандро Гранадос, а впоследствие става солист и първа танцьорка в представленията на трупите на Кармен Кортес и Марио Майа. Междувременно се усъвършенства в Италия, Германия и Англия в класическия, индийския и съвременния танц.
Започва да танцува в Националната школа по балет, ръководена от Мария де Авила. След година обаче решава да се премести в Севиля, за да се пие от самия извор на фламенкото. Скоро постъпва в трупата на Марио Майа и само след три години става прима балерина там. Междувременно
Белен трупа опит в севилските кръчми, наречени таблаос
Не след дълго обаче тя напуска, за да сформира своя трупа и да открие собствения си стил. Шест месеца работи в "El Flamenco" в Токио, където по това време пребивават артистите Алеханро Гранадос, Йоланда Ередиа, Хесус Торес.
По това време испанският режисьор Карлос Саура обмисля идеята за филм, посветен изцяло на фламенкото. Белен е едно от вдъхновенията му за "Фламенко" и не случайно именно нейният силует е на плаката, като изпълнението й е едно от най-запомнящите се във филма.
То променя виждането за традиционния дамски фламенко танц - в музикално, пластично и визуално отношение, и показва новите посоки на развитие, заложени от младото поколение танцьори.
През 1996 г. Белен Майа сформира първата си трупа и поставя "El Diosa en nosotras" (Богинята у нас), като дели сцената с младите талантливи танцьорки Исабел Байон, Рафаела Караско, Йоланда Ередиа и Тереса Нието.
1997 г. е белязана от една ключова среща между каталунската певица Майте Мартин и Белен. Дълбоко общо разбиране за фламенкото ги събира и така се ражда едно силно артистично дуо. Спектаклите "Mayte Martin y Belen Maya" и "Flamenco de Camara" са плод на това сътрудничество.
Вихрена, ефирна, креативна, силна и неспокойна бунтарка -
Белен символизира новаторската посока в съвременния фламенко танц. Тя не се побира в стандартните рамки и се опитва да танцува просто "от щастие". Стилът й съчетава традицията и класицизма с естетиката на модерното танцово изкуство.
В момента танцьорката е редовен преподавател при ежегодния "Festivel de Jerez" - най-големият фламенко фестивал в Испания, важна част от който са курсовете по фламенко танц.
За едно фламенко предствление е необходим акустичен, твърд, дървен, черен и абсолютно гладък под, а такъв в София се оказа, че няма. Търсейки решение на проблема, организаторите на фестивала "Джаз плюс", стигнаха чак до подиума в работилницата на "ВИП брадър".
