Турският музикален феномен "Баба Зула" (babazula.com) закрива 12-ия "София филм фест" ((6-16 март, cinema.bg/sff) с концертът в зала 1 на НДК преди премиерата на филма на Фатих Акин - "Краят на рая" (The Edge of Heaven).
След прожекцията музикантите обещават невиждано музикално парти във Военния клуб заедно със самия режисьор, който ще влезе в ролята на диджей.
През 2006 г., по време на 10-ия "София филм фест", "Баба Зула" участва в представянето на друг от филмите на Акин - "Музиката на Истанбул". Самите изпълнители са герои в документалния шедьовър.
Членовете на "Баба Зула" започват кариерата си с артистични импровизации, превърнали се по-късно в сериозни музикални произведения с оригинален стил, саунд и характер. Групата е основана през 1996 г. от Мурат Ертел, Левент Акман и Емре Онел. През 2003 г. към тях се присъединява вокалистката Оя Еркая.
През април 2003 г. "Баба Зула" изнася концерт на фестивала "Пролет в Бурж" (printemps-bourges.com) пред 50 000 души. Левент Акман и Мурат Ертел са носители на наградата за оригинален саундтрак за музиката на филма "Девет" присъдена от Турската асоциация на писателите и сценаристите на Международния филмов фестивал в Анкара (filmfestankara.org) през 2003 г.
Представленията на "Баба Зула" из Европа приличат повече на мистични ритуали, които представляват особена смес от визуално изкуство, танцьорки на типичните ориенталски танци, пищни костюми, поезия, театър и анимация на живо, предлагащи на публиката възбуждащa аудио-визуална наслада.
Стилът им се определя като ориенталски "dub", залегнал в основата на най-новия албум на групата - "Корени" (Roots) 2007.
Една от най-амбициозните български филмови копродукции "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" ще има специална премиера на 12-ия филм фест на 14 март. Съпродуцент на проекта - плод на общите усилия на България, Германия, Словения и Унгария, е Карл Баумгартнер - продуцирал филми на Емир Кустурица, Джим Джармуш, Ким Ки Дук, Джани Амелио, Пан Налин, Чен Кайге.
В главните роли са "любимецът на Кустурица" Мики Манойлович, познат от "Баща в командировка" и "Ъндръграунд" (Вж. филмографията му), и изгряващата звезда на германското кино Карло Любек (Вж. негов фенсайт), както и българските им колеги Христо Мутафчиев, Ани Пападопулу, Людмила Чешмеджиева, Николай Урумов, Васил Василев-Зуека, Павел Попандов, Добрин Досев, Георги Кадурин, Александър Дойнов.
За Карло Любек беше решено още в самото начало, че ролята ще се играе от германски актьор с балкански произход, казва режисьорът Стефан Командарев.
Той познава добре самия Илия Троянов, който е бил на 6 години, когато със семейството му са избягали от България и по тази причина говори български с акцент, не може да пише на български, прави грешки.
"От тази гледна точка беше по-автентично да го изиграе човек със сходна съдба, а в нашия случай Карло Любек е от хърватски произход - семейството му също е емигрирало от Хърватия в Германия", обяснява Командарев.
Оператор е Емил Христов, а Стефан Вълдобрев (част и от актьорския екип) е автор на музиката. Сценаристи са авторът на едноименния роман - Илия Торянов, както и Душан Милич (сценарист на филми на Кустурица и режисьор на "Гуча"), Юрий Дачев и Стефан Командарев, който открива романа на Троянов през 2000 г. и решава да го превърне във филм.
Сюжетът ни връща в 1976 г. в малък планински град, където се ражда Алекс (в ролята Благовест Мутафчиев), а в същото време дядо му - местният цар на таблата Бай Дан (Мики Манойлович), печели поредната игра в кафенето на града.
30 години по-късно Бай Дан среща внука си (в ролята на порасналия Алекс е германецът от хърватски произход Карло Любек) в Германия, където той се възстановя в болница от тежка катастрофа, отнела живота на родителите му и неговата собствена памет.
Алекс и Бай Дан предприемат пътуване обратно към България, изпълнено с носталгия, хумор и спомените на Алекс за емигрантския му живот. Пътят води двамата отново в малкото градче в България, където кафенето и вечната игра на табла ще разкрият на Алекс истината за миналото и настоящето не само на родното му място, но и на него самия.....
"Този сценарий може би малко прилича на "Баща в командировка", който пък е много близък до българския манталитет, споделя Мики Манойлович. - Но има и нещо друго, което го нямаше в "Баща в командировка" - нека го наречем условно едно философско ниво, духовно ниво, което е важно за филма.
"Бащата" беше все още много млад, беше човек, който обича живота, обича жените. И Бай Дан обича живота, разбира се, но за него основната борба е да спаси своя внук, да го измъкне от проблемите и да го върне в реалността. Това е нещо друго, това е друг филм. Но ако има шансове да достигне онзи тип емоционалност от "Баща в командировка" ще се получи отлично кино".
Снимките са продължили 2 месеца - от 24 април до края на юни 2007 г., като камерата първо се завърта в карловското село Соколица, след което и в Германия, Словения и Италия.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!