Първата му книга е романът "Лутанията на възпитаника Тьорлес" (1906). Публикува сборник с разкази - "Единения" (1911), и с есета - "Непристойното и болното в изкуството" (1911).
През Първата световна война е офицер на италианския фронт, а след края й първо става чиновник, а след това работи като писател на свободна практика, театрален критик и есеист във Виена и Берлин.
Публикува сборника с новели "Три жени" (1924). През 1933 г. се установява трайно във Виена, където издава сборника с есета "Посмъртни творби приживе" (1936).
След присъдиняването на Австрия от националсоциалистите на Хитлер през 1938 г. Музил емигрира в Швейцария, а книгите му са забранени в Третия райх.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!