Сърдечно-съдовите заболявания - инфаркти, инсулти, сърдечна недостатъчност, са основна причнина за смърт и инвалидизация в развитите страни.
В страните от европейската общност поради направените инвестиции в здравеопазването, тези цифри постоянно намаляват, докато в България, смъртността от тези заболявания е една от най-високите и се увеличава.
В България около 70 хил. човека годишно умират от сърдечно-съдови заболявания, като съществена част от тези смъртни случаи са предотвратими.
Основната причина за сърдечно-съдовите заболявания е процес, засягащ кръвоносните съдове в цялото тяло, наречен атеросклероза.
Това е процес започващ от най-ранна възраст - предствлява отлагане на холестерол в артериите, водещо с годините да тяхното стеснение или внезапно запушване.
Ако се запуши съд, доставящ кръв на сърцето се получава инфаркт, а ако се запуши съд, доставящ кръв на мозъка се стига до инсулт.
Процесът на атеросклероза се наблюдяава при всички хора, но проблемът е, че при някои от тях той се развива много по-бързо и води до сериозни усложнения, дори смърт, в активния период от техния живот.
На какво се дължи тази разлика?
Медицинската наука е установила множество фактори, отговорни за по-ранното развитие на атеросклерозата.
Техният адекватен контрол, забавя процеса на атеросклероза и може да предотврати голям брой смъртни случаи, инфаркти и инсулти.
Въпреки това, в реалният живот контролът на тези рискови фактори е незадоволителен, което обуслявя и водещата роля на атеросклерозата като причина за смърт.
Главните рискови фактори се разделят на две основни групи: модифицируеми (такива, които могат да бъдат контролирани) и немодифицируеми (на тях не може да се въздейства).
Немодифицируемите рискови фактори са: мъжки пол, възраст, роднини с ранна проява на атеросклероза (преди 65 години).
Модифицируемите рискови фактори са: повишени нива на холестерола, повишено кръвно налягане (хипертония), тютюнопушене, захарен диабет, затлъстяване и ниска физическа активност. Адекватния контрол на всеки един от тях може значително да намали броя на инфарктите, инсултите и загиналите от тези болести хора.
Атеросклерозата е изключително подмолно заболяване. То се развива в продължение на години и дори при много напреднала форма, човек може да се чувства в добро състояние.
Инцидентите - инфаркт или инсулт,
често идват като гръм от ясно небе и са изненада за потърпевшия и неговите близки. Така, че много от хората живеят с повишен риск без дори да подозират това.
Mедицинските специалисти са добре подготвени за съвременните методи и средства за намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания. Въпреки това съществува празнина между техните познание и реалното им приложение.
Факторите за това са различни като липсата на време за обучение на пациентите, поради претоварените графици, е един от основните.
Всъщност атеросклерозата е убиец номер 1 в съвременното общество. Тя е основната причина за инфаркти и инсулти.
Около 68% от смъртните случай в България са в следствие на атеросклерозата.
България е сред страните с най-голяма заболеваемост и смъртност в Европа.
Световните експерти представят доказателства, че смърт, дължаща се на атеросклерозата преди 80 годишна възраст, е неуспех на медицината.
Всеки човек има атеросклероза, но процесът е с различна тежест в зависимост от рисковите му фактори. Контролът на рисковите фактори е ключа към забавяне на процеса.
Какво трябва да знаем
и защо е необходима превантивна стратегия в клиничната практика?
Атеросклерозата се развива подмолно в продължение на много години и обикновенно е в напреднал стадии при проявата на първите симптоми.
Смъртта от ССЗ често се случва внезапно, преди предприемането на медицински интервенции, следователно много от медицинските интервенциин в последствие са или неприложими, или палиативи.
В голямата си част ССЗ са в пряка зависимост от начина на живот и модифицируемите физиологични и биохимични фактори. Контролът на модифицируемите рискови фактори е свързан с намаление на заболеваемостта и смъртността, особено при високо-рисковите пациенти.
Пациентите с установено атеросклеротично ССЗ са приоритет N 1 за превенция в ежедневната клинична практика.
Препоръки на Европейското Дружество по Кардиология от 2007 година за контрол на мазнините в кръвта.
За пациенти с клинично изявено сърдечно-съдово заболяване (инфаркт, инсулт, стенокардия, предифарктно или прединсултно състояние) или захарен диабет, прицелните нива за липидите са:
Общ холестерол - по-малко от 4,5 ммол/л, а при възможност под 4,0 ммол/л
LDL-холестерол ("лош холестерол") - по-малко от 2,5 ммол/л, а при възможност под 2,0 ммол/л.
Първата стъпка в намалението на холестерола в кръвта е започването на диета, която включва ограничаване на животинските мазнини, консумиране на повече плодове, зеленчуци и риба.
Със стриктна диета нивата на холестерола могат да се намалят с около 10%
В много случаи това е недостатъчно за постигане на препоръчителните нива и се налага лечение с медикаменти.
Най-ефективните и доказани лекарства за намаляване на мазнините в кръвта се наричат статини. Използват се за намаляване на холестерола в кръвта и следователно за намаление на сърдечно-съдовия риск, както и забавяне на развитието на атеросклерозата.
Основната цел при най-застрашените пациенти е намаляването на "лошия" холестерол до препоръчителните нива от 2,5 ммол/л (при възможност 2,0 ммол/л).
Използването на по-ефективен статин води възможността повече пациенти да постигнат препоръчителните си нива, следователно по-голяма част от тях са оптимално предпазени според препоръките.
Друг важен момент е, че започнатото лечение трябва да продължава дълго време, защото при прекратяването му нивата на холестерола се връщат в първоначалните стойности и рискът за пациента отново се повишава.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!