"Сънди таймс": Да шофираш в България

П од заглавие "Да шофираш в България" британският седмичен в. "Сънди таймс" публикува обширен репортаж от страната ни, в който авторът Джеръми Сийл разказва:

"Докато си тръгвам от Рилския манастир, табелата на паркинга ми пожелава "Lucky Drive". Ваканцията ми с автомобил под наем* е започнала едва преди няколко часа, но аз вече съм видял достатъчно от пътищата в тази държава и възприемам това послание напълно сериозно.

Ако реши да шофира сам по време на почивката си, човек се озовава на все по-необичайни места, особено в Източна Европа.

Когато пътувам със собствената си кола, мога да се насладя на стенописите, реликвите и планинския пейзаж около водещия духовен център на България, вместо да се подлагам на някаква обиколка в съветски стил с екскурзовод.

Заложник съм не на чужд, а единствено на своя собствен маршрут, което означава, че разполагам с време да разговарям за смисъла на Божественото с брадат монах, да се полутам по горските пътеки около манастира и дори да изям две мекици (вид донати) за 10 пенса от фурната пред източната порта.

Сега продължавам през планината Пирин, на югозапад, като си мисля, че България - с почти непознатата православна (и бивша отоманска) култура, нейните клисури, обсипаните с цветя поляни и поръсените със сняг върхове дори през май - може да се окаже истинска Мека за независимия турист - а табелата извън манастира е просто изключение.

Като карам обратно надолу по извивките на планинското шосе, през букови гори, комини с щъркелови гнезда върху тях и пирамиди от буркани с пчелен мед, наредени по крайпътни сергии, се сещам за съветите, които британското външно министерство (FCO.gov.uk) отправя към пътуващите в България: пътищата са в лошо състояние, по тях текат ремонти без маркировка, изискванията към водачите са ниски, както може да се очаква в този регион.

Освен това от Форин офис предупреждават, че има агресивни шофьори, които може да са въоръжени. Трябва да внимавам също за обичайните тук кражби на коли, както и за бандити, които се преструват на пътни полицаи, за да спират превозните средства.

Откакто потеглих от София през първата си сутрин в страната, бях имал свои собствени шофьорски неволи - основната от които бе да напусна града.

Върху пътната карта, която ми осигуриха от "Херц", липсват всички маршрути с изключение на основните - и никаква схема на пътната мрежа в столицата, която да ми помогне да си проправя път през гъстата решетка от булеварди.

Английски говорят малцина, пътната маркировка е ужасна и основно на кирилица - ако изобщо я има. Нямам друг избор, освен да се преборя с тази непозната за мен обстановка за нула време - като започна с

шепа животоспасяващи букви, които са същите като в нашата латиница

Ето затова, когато отново стъпих на главния път, водещ на юг, почти нямах време да се впечатля от белите бързеи на реката и красивата долина на Струма, защото се оглеждах навсякъде за шестбуквени знаци, завършващи на TE.

Те би трябвало да ме отведат в Рупите - прочуто поклонническо място в плиткия кратер на угаснал вулкан... Семейства са излезли на пикник сред издигащата се нагоре пара на термалните извори, където възрастни двойки пълнят пластмасови туби със здравословната минерална вода.

Дошъл съм до дома и гроба на Баба Ванга - почитана лечителка, някогашна пророчица на българското Политбюро и,

ако съдя по стенописите, украсили нейния храм - ню-ейдж клошарка

Неголямо множество се взира през прозорците на нейната паянтова къщичка, сякаш вещите й вътре - проядени от молци възглавници, тръстикова тупалка за килими и преспапие, всяка от тях с надписан доста отдавна и вече избелял жълт етикет - са попили частица от нейната мистична сила.

Само аз ли забелязвам бутилката "Балантайнс", която дискретно е натикана под диванчето й?

Цветове на акация - напомнящи конфети - са надвиснали над стесняващия се провинциален път, който води към Мелник. Паркирам под високите пясъчни скали на сънлив крайречен площад, който можеше и да е провансалски, но заради защитената архитектура на търговците от XIX век.

Много от тези хубави имения от дърво и камък, с издадени горни етажи над калдъръмените алеи, са възстановени като очарователни механи (кафе-ресторанти) и семейни хотели като "Болярка".

Обслужващият персонал тук, типично, не говори английски, но това хотелче има чисти (макар и не съвсем просторни) стаи, напълно функциониращи бани към всяка от тях и уютен бар, в който висят като ловни трофеи рога на елени.

Не се налага да изтърпиш евтините преструвки - отвратителна храна, сервирана на покривки с лекета, полилеи, но не и електрически крушки, капещи душове, - които често в повечето бивши комунистически държави могат да минат за настаняване.

Руините на църкви по-нататък в долината свидетелстват, че този регион е имал цветущо минало, докато не бил поизоставен заради въстанията през XIX век. Една пътечка води през изваяния от вятъра пейзаж с пясъчни фигури - менхири, минарета, островърхи кули и пирамиди - до друг манастир, в близкия Рожен.

Когато се връщам в Мелник, наоколо пикират лястовици. Настанявам се в двора на една механа, където виното - местното червено, което си правят сами, се сервира направо от бъчвата в пукната каничка.

Агнешки кебапи от мляно месо, подправени деликатно, се пекат на скарата отвън, да са ми напомнят за преобладаващите нотки от кухнята на съседните Гърция и Турция.

Те са тук в експлозивно свежата салата с домати и пресен магданоз и в соса с кисело мляко, краставици и чесън, който гърците наричат "дзадзики", а турците - "джаджък", но българската

"Снежанка" ги превъзхожда с поръсените отгоре нарязани орехови ядки

Кажете ми, че можете да се нахраните и да пийнете така добре за по-малко от 4 лири стерлинги където и да било другаде в Европа - бих искал и аз да знам къде.

По време на посещението си минавам през градове, кръстени на македонски революционери - като Гоце Делчев и балнеологичния курорт Сандански.

Изпреварвам конски каруци, а мен ме изпреварват черни беемвета със затъмнени стъкла - белег на т.нар. "борци", недосегамите гангстери на България, от които всички се страхуват.

Не успявам да достигна до някои места от маршрута, който съм си планирал; обратно ме принуждава да завия дълбочината на дупките по пътя до парка северно от Белица, където се грижат за кафяви мечки, спасени от мизерното съществуване като танцуващи туристически атракции.

Престоят ми е към края си. Преди да тръгна за летището, успявам да хвърля поглед на една последна забележителност - великолепните средновековни фрески в Боянската църква, още един обект от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

България обаче има още един скрит коз за самостоятелния шофьор турист. По Околовръстното шосе не виждам указателни табели към летището, но за сметка на това наоколо са разположени доста крайпътни проститутки.

Усещам, че България е рибарска мрежа, от която може да не се измъкна никога. Но се натъквам на полицейски КПП, истински - и един услужлив полицай най-сетне ме упътва накъде да карам.

Беше "lucky drive", но и запомнящо се приятно преживяване", заключава авторът.

* (англ.) fly-drive holliday, букв. - от самолета в автомобила. Според "Таймс" единственият британски туроператор, който организира подобни екскурзии до България е "Риджънт холидейс (Regent-holidays.co.uk).