Жените в политиката

Т ри жени в Европа на 25-те заемат най-висшия пост в държавата- президентския. Начело на Латвия е Вера Вике-Фрейберга, Финландия е управлявана от Таря Халонен, а Ирландия - от Мери Макалийз.

Тези три жени все още представляват изключение в европейския политически живот

Още много представителки на т.нар. "нежен пол" водят битки за властта. Последният пример дойде от Германия.

В Германия за поста канцлер се кандидатира християндемократът Ангела Меркел. Тя победи с един пункт разлика досегашния канцлер Герхард Шрьодер.

Дали Меркел ще успее да вземе властта предстои да видим. Тепърва ще сме свидетели на сложни преговори и коалиции, тъй като нито една партия в Германия не получи парламентарно мнозинство.

Меркел обаче не загуби усмивката си. Тя все пак успя да постигне целта си - да затрудни Герхард Шрьодер. Резултатите показват, че червените и зелените загубиха властта в Германия и това е добра новина.

Ангела Меркел е родена в Хамбург през 1954 г. Тя израства в Източна Германия. Ангела е примерно дете, отлична ученичка и, естествено, става част от комунистическата младеж, но не и член на партията.

Дипломиран физик, тя бърза да се присъедини към дисидентите, които искат падането на Берлинската стена и края на комунистическата диктатура

Понякога зад усмивката си Меркел прикрива борбения си темперамент. Хелмут Кол я забелязва и я прави министър на семейството и младежта. Наричана "Жана д'Арк на Изтока", тя преминава през различни етапи. Първо е министър на околната среда, а през 2000 г. става и председател на Християндемократическата партия.

Това е годината, когато тя измества своя наставник Хелмут Кол, който е въвлечен в корупционен скандал. След това вече нищо не може да спре възхода на Меркел. Разведена, а после омъжена повторно, тя няма деца.

Протестантка и източногерманка - всичко това изглежда странно. Какво прави Ангела Меркел в партия, която много държи на католическата църква и традиционното схващане на жената като домакиня?

Тази жена политик вярва в себе си и това е силата, която я движи напред. 51-годишната Меркел освен всичко промени външния си вид почти до неузнаваемост. За имиджа й сега се грижи Удо Валц, чийто клиент е и Герхард Шрьодер. Резултатът от намесата е една модерна жена.

Най-големият й коз е, че вечно я подценяват. Но тя е свикнала да се бори докрай. И нищо чудно Германия да се сдобие с първата жена канцлер в своята история.

Да си жена и да правиш политика във Франция се смята за лудост

Сеголен Роаял е приятелка, но не съпруга, на първия секретар на Социалистическата партия, и както самата тя обича да подчертава, харесва политиката.

Тя е бивш министър социалист, макар да произхожда от семейство с десни убеждния. Оказва се обаче, че най-големите й врагове са именно в Социалистическата партия, защото тя е нестандартна.

Вероятно социалистите не могат да й простят, че детството й е белязано от християндемократическата идея. Сеголен Роаял няма марксистки убеждения. Освен това споделя вечните ценности на Франция, за което е уважавана от десните.

Даниел Бернар е първият журналист, заинтересуван от личността на една от най-известните жени във Франция. Той издава биографията й, озаглавена "Г-жа Роаял". Ето къде според него е найната движеща сила:

"Нейният феминизъм не е онзи от 60-те и 70-те години. Тя не просто споделя идеята, че жените трябва сами да решават съдбата си - в професионален и личен план. Не е само това. Не е единствено равенството. По-скоро става дума за доста войнствена концепция, която има за цел да срине патриархалната система."

Според нея мъжете доминират, те са грабители. Тя има доста черна представа за отношенията "мъж-жена".

Вярва, че е добре за бъдещето на човечеството на преден план да излязат ценностите на жените. А те според нея са грижата за прозрачността, себеотрицанието, опазването на околната среда и още много други неща.

За нея, както и за жените на Ренесанса, тези неща са типично женски.

Роаял не се притеснява да говори истини. Има широка усмивка и сини очи. Маниерите й са семпли. Затова не е чудно, че тя успява да покори избирателите.

Най-пресният пример за това са последните парламентарни избори във Франция, на които Сеголен победи в региона, смятан за бастион на бившия премиер Жан-Пиер Рафарен. Мнозина я виждат и на по-висш пост в държавата, някой ден...

Председателката на БЗНС-Народен съюз Анастасия Мозер се върна от емиграция през 1992 г.

Като дъщеря на известния земеделски лидер Г.М.Димитров тя бе предложена за главен секретар на земеделците и без проблеми бе избрана. Тогава проработи името й, защото за земеделците в България името на нейния баща беше символ.

Колкото и да се струва невероятно на мнозина, но оттогава до днес Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер не слезе от политическата сцена.

Макар живяла дълго време в САЩ тя показа, че не е скъсала с българските си корени и се държи доста по-достойно за разлика от своите колеги политици.

Като политик Мозер всява респект и е единствената, която си позволява да критикува своите колеги, в много случай безкопромисно. Това поведение кара останалите да се съобразяват с нея.

Така Стефан Софиянски си спечели критиката й с заявлението си, че би подкрепил бившия премиер Сакскобургготски за втори мандат като премиер.

По отношение на членове на царската фамилия Анастасия Мозер е непреклонна. Като всички земеделци тя продължава да възприема цар Борис Трети като виновник за убийството на земеделския водач Стамболийски.

Политическата й кариера съвсем не изглежда лесна. Не липсват злостни забележки по неин адрес и подигравки с името й, като някои я нарекоха Шмайзер.

Умението й да балансира обаче я прави желан партньор. Преди последните избори само тя имаше три предложения за коалиране.

Не е за подценяване и образованието й, нещо, с което малко политици у нас могат да се похвалят.

Анастасия Мозер получава бакалавърска степен по френски език и магистратура от Института за езици и лингвистика към университета "Джорджтаун". По-късно защитава докторат по романски езици в университета "Джордж Вашингтон".